Архиепископ Теодул ІІ
Теодул ІІ заел престола на Охридската архиепископия отстранявайки своя предшественик Гаврил. Гаврил не се примирил със случилото се и потърсил помощ в Цариград. Там се състоял голям събор, който през 1584г. или 1585г. възстановил Гаврил на поста му. Вероятно става дума за същия събор, който през февруари 1585г. снел патриарх Пахомий II Патест, доколкото името на Гаврил фигурира сред участниците в това събитие. Тъй като в синодалния акт е посочен като архиепископ, то явно първо е бил разгледан въпросът за възстановяването на Гаврил, а след това за низложението на Пахомий ІІ. Писмата на Крузий насочват по-скоро към 1584г. като време на възстановяването му на поста.
За да се върне в Охрид и да изгони оттам Теодул ІІ обаче било нужно също съгласието на турската власт. Гаврил обходил турските първенци, но му било поставено обичайното условие за подобни случаи – изплащането на определена сума, която в случая била определена на 16 000 или 18 000 дуката.
Крузий говори за 16 000 дуката, но в посланието на Гаврил до архидука Фердинанд се говори за наложен от турците данък от 18 000 дуката. Най-вероятно са му били поискани 18 000 дуката, от които той имал само 2000 и е трябвало да намери още 16 000.
Гаврил не разполагал с такава огромна сума и решил да предприеме пътуване из християнските страни за да събере необходимите пари. За целта му било издадено препоръчително писмо подписано от патриарсите Теолипт ІІ Цариградски, Силвестър Александрийски и Йоаким Антиохийски, както и от още 31 митрополити, архиепископи и епископи.
Тъй като Крузий говори, че решението за възстановяването е направено от Византийския събор, а вероятно и избора на Йеремия за Битолски и Прилепски митрополит е направено извън Охридския диоцез, то може да се допусне, че Теодул продължил да ръководи архиепископията и след това.
Архиепископ Теодул ІІ е споменат във връзка с посещението през месец ноември 1588г. в Москва на авлонския митрополит Теофан и архимандрит Йосиф, които носели грамоти от охридския предстоятел. Муравиев го нарича: „Архиепископ Теодул Охридски, Сръбски и Български”. Двамата дошли в Москва от Света гора, като в Смоленск изчакали разрешение да продължат за столицата. По същото време пристигнал и софийския владика Григорий, който искал да получи средства за ремонта на катедралния си храм. Те били приети от царя през януари 1589г.
През 1593г. били във връзка с повишаването на ръководителя на руската църква от митрополит на патриарх били изпратени парични суми като подарък. Сред духовниците, за които били предвидени суми са посочени бившия архиепископ Йоаким и Гаврил като действащ архиепископ, но не и Теодул. Това може да означава, че около 1590г. Гаврил все пак успял да се установи в Охрид. От друга страна, тъй като Гаврил е умрял около 1593г., а интронацията на Атанасий Ризея се състояла през 1595г., то в този период може да е имало някой друг архиепископ или да е имало наместник-председател на Светия синод, или все пак Теодул ІІ да е управлявал в Охрид фактически до 1595г. В разказът за раздаването на изпратените от Русия подаръци не е особено ясно дали Гаврил не е бил по това в Цариград, доколкото двамата охридски архиепископи са споменати измежду надарените духовници, църкви и манастири числящи се към Цариградската патриаршия. Затова не е изключено Гаврил да е бил признатия от цариградския синод охридски архиепископ, но в Охрид да е управлявал фактически от около 1583г. до 1595г. Теодул ІІ.
ЛИТЕРАТУРА:
1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 192;
2. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, I, С.П.Б., 1859г., стр. 185;
3. Греческие статейные записки № 2, л. 386 и 418
4. Греческие дела 7181, № 8
5. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В: „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 151;.
6. Péchayre, A. P., „Lea archevêques d'Ochrida et leur relations avec l'Occident à la fin du XVIe siècle et au début du XVIIe.”, В: „Échos d'Orient”, 36, 1937, стр. 405-409;
7. Péchayre A.-P., „La succession épiscopale d'Ochrida. Gabriel et Théodule, 1582-1588”, В: „Échos d'Orient”, т. 38, № 193-194, 1939. стр. 35-56;
8. „Θεολογία”, Х, 1932, стр. 150;
9. „Correspondance de Martin Crusius avec H. Blotius et J. Sambucus”, В: „Byzantinische Zeitschrift”, XXX, 1929-1930, стр. 209;
10. B.-A Mystakidès, „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, В: „Revue des Études Grecques”, 1898, 11-43, стр. 279-306;
11. Gelzer, Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 26.