Йосиф ІІ

МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ ІІ

         Йосиф ІІ е роден в с. Дровян в Епир. Бил е ръкоположен в Янина. После е учил в Цариград, където станал ефимерий на храма „Св. Богородица Кафатияни” в Галата. Произнасял е проповеди във всички цариградски черкви.

         През 1714г. след смъртта на търновския митрополит Дионисий бил избран на неговото място.

При управлението на Йосиф ІІ на 15 април 1716г. е бил осветен параклисът „Свети Илия” при храма „Свети Никола” н Арбанаси. Името му се споменава в помениците в село Арбанаси.

         През месец февруари 1719г. Йосиф ІІ бил сред владиците подписали сигилия на цариградския патриарх Йеремия ІІ, с който се давал ставропигиален статут на манастира „Сотирос” в Навплионско-аргоска епархия.

През 1722г. Йосиф ІІ подал оставка и се оттеглил във Великата лавра „Свети Атанасий” в Света гора. В летописа на поп Йовчо е отбелязано: „Тогава в Търново беше архиерей на име Йосиф, млад и добър, който остави властта и своя чин и отиде в Света гора в скита „Света Анна” и беше схимник”.

Йосиф ІІ е автор също на множество стихотворения, слова, писма, канони, епиграми, а също на една стихотворна перифраза на Псалтира. През 1716г. той написал поетична творба посветена на влашкия воевода Николае Маврокордат (1715-1716; 1719-1730). След като воеводата починал, през месец юли 1731г. в скита „Света Ана” Йосиф ІІ написал стихове в негова памет. Запазена е също негова кореспонденция: със смирненския учител Йеротей, с букурещкия учител Марко Кипърски, три писма до лимноския митрополит Партений (едното от тях е от 22 април 1753г.), писма до атонския дякон Лука от 1745г. и от 15 август 1752г. и др.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 227;

2. Снегаров, Ив., „Три гръцки поменици от с. Арбанаси (Търновско)”, В: ГСУ-БФ, т. ХХ, 1, 1942–1943, С., 1943, стр. 4-12;

3. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

4. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век по документи от архива на метоха "Божи гроб" на Ерусалимската патриаршия в Цариград”, ВТ, 1996;

            5. Тютюнджиев, И. Гръцки извори за историята на Търновската митрополия през

ХV–ХІХ в. В. Търново, 2007;

            6. Тютюнджиев, Ив., „Търновският митрополит Йосиф (1714–1722)”, В: „Црквене студије”, Ниш, 3, 2006, стр. 311-316;

            7. Поп Йовчо от Трявна, „Летопис и родословие”, Предговор и обща редакция проф. Иван Радев, В. Търново, 1995, стр. 40;

8. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 180;

9. Ζακυθηνός. Δ., „Ἀνέκδοτα πατριαρχικὰ ἔγγραφα τῶν χρόνων τῆς Τουρκοκρατίας (159 3– 1798)”, В: „Ἑλληνικά”, т. 2, μέρος πρῶτον (1593–1798), Ἀθήναις, 1929, стр. 411-415;

10. Λαυριώτου, Α., „Ἰωσὴφ Τορνόβου”, В: „Ἐκκλησιαστικὴ Ἀλήθεια”, т. Δ΄, (Νοέμβριος – Ἀπρίλιος), Κωνσταντινούπολει, 1887, стр. 210

11. Σάθα, Κ., „Μεσαιωνικὴ βιβλιοθήκη”, т. Γʹ, Βενετίᾳ, 1872, стр. 103

12. Papadopulos-Kerameus, A., „Documente privitoare la istoria Românilor. Texte greceşti”, т. 13, Bucureşti, 1909, стр. 267-275.;

13. „Documente privitóre la istoria Românilor”, т. XIV.1: Documente Greceşti privitoare la istoria Românilor (1320–1716), N. Iorga, Bucureşti, 1915, стр. 125-126;

14. Попгеоргиев, Й., „Село Арбанаси. Историко-археологически бележки”, В: „Периодическо списание”, ХV, 1904, кн. 64, стр. 116;

15. Папазов, Д., „Село Арбанаси”, В: Сб. БАН, кн. ХХХІ, С., 1935, стр. 46.

16. Костов, Д., „Арбанаси”, С., 1959, стр. 98.