Йоан ІІ Аин

АРХИЕПИСКОП ЙОАН ІІІ АИН (1078 – 1085)

Оловен печат на Йоан ІІІ Аин

След като архиепископ Йоан Лампин починал по време на Василакиевия поход на негово място бил поставен Йоан Аин.

Прозвището Аин дължал на обстоятелството, че никого не се докосвал до виното.

Преди да стане архиепископ той бил игумен на манастира Ариция (Άριτζίου, Άπριτζίου).

Според Снегаров е възможно да става дума за манастир в близост до дн. Арчар, античната Рациария. По-вероятно обаче става дума за манастирът Ариций, който се е намирал на северния бряг на залива край Никомедия (Janin, Les eglises, II, p. 83).

С Йоан Аин се свързва един оловен печат. Надписът гласи: „Йоан, по-рано закрилник на монасите (игумен), протопроедър и пастир на българите.“.

ЛИТЕРАТУРА:

1. ИБИ т. ХІ, ГИБИ – т. VІ, С., 1965г., стр. 340;
2. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
3. CFHB 5, Ioannis Skylitzae, „Synopsis Hostoriarum“, 1973; „A Synopsis of Byzantine History“, англ прев. John Wortley, Cambridge, 2010
4. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 198;
5. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 870-871]
6. Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София, 2011
7. Laurent, Corpus, V/2, № 1492.