РАФАИЛ І, ЦАРИГРАДСКИ ПАРТИАРХ (1475-1476)
Цариградският патриарх Рафаил І (1475-1476) е бил по произход сърбин. Като такъв е посочен както в хрониките, така и в един синодален акт от 1488г.. В един акт дори е наречен „скитороден” и „варварин” (σκυθογενοός έκείνου καί βαρβάρου Ραφαήλ). В патриаршеските списъци обаче е наречен „Български”. В текста публикуван от Пападопулус-Керамеис първо, когато се говори за свалянето на свети Дионисий І е наречен „български епископ” (Ραφαήλ Βουλγαροεπίσκοπος), а след това е записан на своето поредно място в списъка като Рафаил Български ('Ραφαήλ ό Βούλγαρης). При положение, че от една страна е ясно, че той е етнически сърбин, то в такъв случай определянето му като „Рафаил Български” е възможно да се дължи на обстоятелството, че той е заемал поста на охридски архиепископ в някакъв период преди това. През втората половина на ХVв. епархиите на сръбската патриаршия вече били присъединени към диоцеза на Охридската архиепископия. В този смисъл е възможно той да е бил ръководител на някоя от тези върнати на Охридската архиепископия епархии. В такъв случай обаче би трябвало да се нарича не „Български”, а по името на епархията си, както патриарх Дионисий І е сочен като пловдивски митрополит.
Все пак трябва да се отчете, че определянето на Рафаил като „външен” за Цариградската църква (Ραφαήλ εκείνου τοΰ Τριβαλοΰ, ος άναιδέστατος διά τής εξω καί μόνης άρχής τή εκκλησία) в синодалния акт от 1488г. може да се тълкува, че той не е бил от нейния диоцез, което означава, че ако е бил владика, то най-вероятно е ръководел някоя от епархиите на Охридската архиепископия. Но в този израз „външен” може да се разбира и като поставен от турската власт или под давление на овдовялата султанка. Очевидно сръбският му произход му е осигурил подкрепата на овдовялата султанка Мара Бранкович, благодарение на която бил поставен за цариградски патриарх. Няма обаче никакви данни той да е бил охридски архиепископ, освен посочването му в патриаршеските списъци като Рафаил Български. От друга страна информацията за живота му преди да бъде поставен за патриарх също е изключително оскъдна за да може да се отрече с категоричност подобна възможност. В хрониките е посочено, че преди да стане патриарх е бил йеромонах, но същото е казано и за Марко Ксилокарав, при все, че за него със сигурност е известно, че преди да поставен на този пост е бил одрински митрополит.
Като славянин по произход Рафаил не е знаел гръцки, което му навлякло омраза от страна на цариградското духовенство и население. От друга страна клевети и доноси изобилстват и за останалите патриарси заечали преди или след него този пост, тъй като се е водела ожесточена борба кой да ръководи Цариградската църква. По тази причина макар сведенията за него са изключително негативни, то оценките трябва да бъдат правени много внимателно.
В патриаршеският списък публикуван с Санкт-Петербург през 1862г. е посочено, че е бил необразован и от обикновен произход. Повечето тогавашни цариградски патриарси били родени във все още свободната византийска столица, което им позволило да получат добро образование. Сръбската държава била ликвидирана едновремено с превземането на Цариград. Макар възможностите за елитно образование във владенията на деспот Георги Бранкович да не били големи, но все пак е са били по-добри отколкото в следващите векове в рамките на Османската империя. Затова под необразован най-вероятно се има предвид, че не е знаел гръцки.
Рафаил заел патриаршеският пост благодарение на приятелството си с някои от първенците давайки подкуп от 700 флорина и обещанието да плаща годишен данък от 2000 флорина. Цариградското духовенство и владиците макар и да били настроени срещу него се страхували да му се противопоставят открито. При интронацията му хераклейският митрополит, който по традиция възлагал патриаршеската митра не се явил и се наложило това да бъде направено от анкирския владика.
В изворите Рафаил е представян като пияница, а също така е обвиняван в търговия с църковни постове. Повечето извори го упрекват в пиянството му, като се разказва, че дори по време на литургията на Разпети петък той бил толкова пиян, че изтървал патриаршеския жезъл.
Патриарх Рафаил І ръкоположил злополучния митрополит на Киев, Галиция и цяла Русия Спиридон Сатана (1475—1503), който така и не успял да се наложи в епархията и починал затворен в Терапонтовия манастир. Тъй като се сочи, че той бил ръкоположен срещу подкуп, то явно обвиненията срещу Рафаил за корупционни назначения са основателни.
От берата от 1483г. даден от султан Баязид ІІ на патриарх Симеон І се вижда, че в диоцеза на Цариградската патриаршия попадали и следните епархии, които в предишни периоди са били част от Търновската и Охридската църква: Созополска, Поморийска, Варненска, Пловдивска, Софийска, Търновска, Серска, Зихненска, Драмска, Верейска, Силистренска, Видинска, а също Влашката и Молдавската. Тъй като видно от писмата на архиепископ Доротей той все още е ръкополагал молдавските митрополити, то явно при Марко Ксилокарав или при приемника му Охридската църква е била лишена от Софийска, Видинска, Влашка и Молдавска епархии, които са били присъединени към Цариградската патриаршия.
Управлението на Рафаил продължило само около година, защото не успял да събере пари за да плати годишния данък на султана. Затова бил свален от поста, окован и хвърлен в затвора където починал.
ЛИТЕРАТУРА:
1. V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, стр. 233-263;
2. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Πατριαρχικοί καταλογοι, 395. 397
3. S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum, London, 1902, 28-30;
4. Bekker I, Historia politica et patriarchica Constantinopoleos, Bonn, 1949, 101-107, 126;
5. Emperors, Patriarchs and Sultans of Constantinople, 1373-1513, translated by Marios Philippides, 1990 стр. 73 и сл.
6. Crusius, M., Turcograeciae, IІ, 124-126;
7. Franz Miklosich, Josef Müller, Acta et Diplomata Graeca Medii Aevi Sacra et Profana, II, стр. 572-574
8. Stamatides E, Έκκλησιαστικα Σύλεκτα, Samos, 1891, стр. 32
9. Γεδεών, Μανουήλ (1885). Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης, 36-1884. Κωνσταντινούπολη: Lorenz & Keil, стр. 481-482;
10. Trapp, E., „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 24194;
11. Јањић, Драгана Ј.; Ђокић, Небојша Д. (2015). "Рафаило I једини Србин васељенски патријарх". Баштина. 39, стр. 87–109;
12. Romanchuk, Robert (2003). "Once again on the Greek workbook of Timofei Veniaminov, fifteenth-century Novgorod monk". Monastic traditions: Selected proceedings of the Fourth International Hilandar Conference. Bloomington: Slavica. стр. 263–304
13. „Исторический список епископов и потом патриархов святой и великой церкви Христовой, находящейся в Константинополе, от 36 года по Р.Х. до 1834”, Санкт-Петербургъ, 1862.
14. Runciman, Steven (1985) [1968]. The Great Church in Captivity: A Study of the Patriarchate of Constantinople from the Eve of the Turkish Conquest to the Greek War of Independence (2nd ed.). Cambridge: Cambridge University Press.
15. Θρησκευτική καί Ηϑική Έγκυκλοπαιδεία, X, Athen, 1962-1968, стр. 776;
16. Grumel V, La chronologie (Traite d’Études Byzantines I), Paris, 1958, стр. 437
17. Ζαχαριάδου, Ελισάβετ Α. (1996). Δέκα τουρκικά έγγραφα για την Μεγάλη Εκκλησία (1483-1567), Αθήνα, Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, Ινστιτούτο Βυζαντινών Ερευνών
18. Κοµνηνός Υψηλάντης, Αθανάσιος, 1870, Εκκλησιαστικών και πολιτικών των εις δώδεκα, Βιβλίον Η, Θ΄και Ι΄ ήτοι Τα µετά την Άλωσιν (1453-1789), (Εκ χειρογράφου της ιεράς µονής του Σινά). Κωνσταντινούπολη: εκδιδόντος Αρχιµ. Γερµανού Αφθονίδου Σιναΐτου, стр. 25-27.