Събота, 25.05.2024, 04:16
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йоасаф ІІ

АРХИЕПИСКОП ЙОАСАФ ІІ

Печат на архиепископ Йоасаф ІІ. В средата има турски надпис, а около него с гръцки букви е изписано: "Йоасаф, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охрид".

Първото известие за Йоасаф като владика е от 1706г., когато се е подписал като преспански епископ в един синодален акт от времето на архиепископ Дионисий ІІ.

Последното споменаване на неговия предшественик Партений (­­ІІ) Преспански е от 1699г., което означава, че това е възможно най-ранния момент на заемане на тази катедра от Йоасаф.

В един надпис на храма „Животворен източник” от 1720г. е посочено, че изграждането му е започнало през 1707г. под ръководството на митрополита на Корча и Селасфор Йоасаф. По-скоро би трябвало да се разбира, че строежа е започнал малко преди Йоасаф да стане митрополит, а сградата е била завършена скоро след като станал архиепископ, доколкото той като проедър продължил да управлява и тази епархия.

На 4 юни 1709г. Йоасаф е бил избран за митрополит на Корча и Селасфор (Горица и Звездица).

На 11 юни 1709г. заедно с архиепископ Зосим ІІІ подписали синодален акт за създаване на училище към манастира „Света Богородица”. Училището било създадено благодарение на дарение от Георги Кастриоти.

През 1710г. Йоасаф заедно с Дионисий Преспански осветили създаването на манастира „Светите апостоли” край днешното село Виткук в Албания.

На 10 ноември 1717г. Козма Бератски изпратил от Мосхополе писмо на Йоасаф.

През 1718г. действията на архиепископ Филотей предизвикали вълна от негодувание както сред духовенството, така и сред миряните от диоцеза на Охридската архиепископия. На 1 февруари 1718г. било взето синодално решение за низложението на архиепископ Филотей. На 6 юли 1718г. Светият Синод постигнал съгласие за архиепископ да бъде избран Йоасаф като му се позволи да запази и управлението на Корчанската епархия. По този начин били осигурени допълнителни средства за Йоасаф ІІ, което спомогнало той да успее стабилизира финансовото състояние на Охридската архиепископия.

На 6 февруари 1719г. Йоасаф бил избран за охридски архиепископ. Във встъпителния си акт той обещал: „[да] владичествам благочестиво и богоугодно в непорочен живот; да пазя във всичко заповедите на светите ни отци и да пребивавам в поведение съгласно с Христа и отческо разположение към всичките братя; да живея мирно с всички в съюза на любовта до последен дъх.”.

На 21 февруари 1719г. бил приет синодален акт срещу вътрешните размирици . Актът бил подписан от епархийските архиереи и от бившите архиепископи Игнатий ІІІ и Зосим ІІІ. От едно известие от 1720г. става ясно, че Филотей изглежда не се примирил така лесно с низложението. Но усилията на снетия архиепископ да се върне престола завършили с попадането му в затвора и след като бил освободен заминал за Русия, където останал до края на живота си.

На 21 май 1720г. било взето синодално решение за промяна на датата на празника на свети Наум Охридски. Тъй като празникът на Наум Охридски се пада на 23 декември, а заради студеното време и Коледните празници поклонниците били затруднени да посетят манастира, където е гроба на светеца, то честването било преместено през лятото на 20 юни.

В преписа на Бодлев сред подписаните архиереи са включени имената на Григорий Селасфорски и Герасим Корчански. Това обстоятелство е станало причина да се допусне, че тези две лица са били наместници на Йоасаф в корчанско-селасфорската митрополия, която той с разрешение на Синода си запазил до края на живота. Според Снегаров тези две имената липсват в оригинала.

На 11юли 1721г. Йоасаф ІІ подал такрир до султана за данъците и таксите, които можел да събира, както и за други архиепископски права и привилегии. В такрира са изброени 17 епархии подвластни на охридския архиепископ.

През октомври 1721г. архидякон Кирил изпратил писмо до архиепископ Йоасаф ІІ.

На 23 февруари 1725г. Йоасаф като охридски архиепископ и корчански проедър, заедно с други духовници и първенци потвърдил завещанието на сакелария поп Мануш, който оставил имуществото си на четиримата си синове, а дъщерите му били компенсирани от даденото им като зестра.

През юли 1725г. архиепископ Йоасаф ІІ заедно с цариградския патриарх Йеремия III, антиохийския патриарх Силвестър и други владици, сред които бившия охридски архиепископ Зосим ІІІ, митрополит Хрисант Костурски и Партений Мъгленски подписал синодалния акт, в който Методий Антракит признавал грешките си. На 26 юли в Костур Методий отново потвърдил признанието, като акта бил подписан от архиепископ Йоасаф ІІ, Хрисант Костурски, Йосиф Битолски, Митрофан Воденски, Никифор Бератски и Калиник Струмишки.

През 1726г. Зосим ІІІ изпратил писмо до император Карл VІ, в което се титулува като: „Zosimus secundus, Dei gratia electus supremus archiepiscopus Primae Iustinianae et Ochridae, sacri romani utriusque imperil princeps, comes sacri palatii necnon Albaniae, Daciae, Pannoniae, Thessaliae et Macedoniae aliarumque provinciarum citra Epiri, Bulgariae et Illyrici per concessionem perpetuam Iustiniani imperatoris summus sacerdos, ceterorumque dominiorum terrarum et locorum citra et ultra Danubium magnus primae sanctae catholicae orientalis romanae ecclesiae universalis legatus et oecumenicae patriarchalis et apostolicae sacrosanctae sedis locumtenens, et perpetuus exarcha, etc., etc”.

В него Зосим ІІІ се нарича охридски архиепископ, при все че по това време такъв се явява Йоасаф ІІ. Някои изследователи (Иван Гошев, Голубински, Péchayre) допускат, че е възможно да има временно прекъсване на управлението на Йоасаф ІІ и Зосим ІІІ да е заел поста за четвърти път. Аргумент в тази насока е също известието на Елснер, според който по данни на архимандрита на цариградския патриарх в периода 1735-1737г. Зосим ІІІ е бил охридски архиепископ. По-вероятно е Зосим ІІІ да е продължил да води започнатата от по-рано кореспонденция от свое име, за да се избегне компрометирането на Йоасаф ІІ, в случай, че турците узнаят за преписката.

Ва 2 ноември 1727г. Козма Бератски изпратил писмо до архиепископ Йоасаф ІІ. На 18 февруари 1728г. йерусалимския патриарх Хрисант Нотарас (1707-1731) му е изпратил писмо.

На 24 юни 1728г. Йоасаф ІІ и първопрестолния Хрисант Костурски потвърдили споразумение да се поиска отделянето на Бобощица и още няколко населени места от Мосхополе.

По времето на архиепископ Йоасаф ІІ на 19 януари 1730г. йеромонах Теодосий бил избран за преспански владика, а на 26 юни 1735г. йеромонах Даниил бил избран за велешки епископ. На 16 август 1735г. Даниил Велешки изпратил писмо до Йоасаф ІІ.

През 1737г. във връзка с Австро-турската война в Северозападна България  избухнало голямо въстание. Възползвайки се от ситуацията Йоан Ипсиланти направил донос против охридския и ипекския архиепископи, че се намирали в тайни връзки с Австрия и подготвяли въстания, като убеждавал турското правителство да подчини диоцезите им на цариградския патриарх. Султанът обаче не му повярвал и тъй като подозирал, че самия Ипсиланти е австрийски агент, го наказал със смърт. Йоасаф ІІ успял да отхвърли обвиненията. Ипекската архиепископия също оцеляла, но Арсений ІV Йоанович Шакабента трябвало да се спасява с бягство. На 9 януари 1738 година от Буда той изпратил писмо на руската императрица, в която описал турските репресии и бягството си. Тогава пострадал и самоковският митрополит свети Симеон, чиято епархия по това време се числяла към Ипекската архиепископия.

На 28 ноември 1738г. Йоасаф ІІ потвърдил решението на еснафите в Корча да съберат пари за построяване на училище, като също така било решено да се изплаща на учителя годишна заплата в размер на 2000 аспри.

Йоасаф ІІ издействал средства за училището и от влашкия княз Йоан Маврокордат. Строежът започнал през 1741г. и бил завършен през 1750г., като сградата имала 40 стаи.

На 29 август 1739г. Митрофан Воденски изпратил писмо на архиепископ Йоасаф. През март 1740г. Методий Бератски изпратил писмо на архиепископа.

През месец юли 1742г. архиепископ Йоасаф ІІ заедно с Хрисант Костурски, Йосиф Битолски, Митрофан Воденски, Методий Бератски и Теофан Струмишки подписал бланкова индулгенция, в която са оставени празни места за вписване на имената на грешниците. Според документа щял да бъде опростен всеки грях, който грешникът е изповядал пред своите изповедници, ако приеме с покаяно сърце наказанието, което са му наложили.

След смъртта на бившия архиепископ Зосим ІІІ, който управлявал Сисанийската митрополия начело на епархията на 8 март 1743г. бил избран охридчанина йеромонах Никифор.

Архиепископ Йоасаф починал на 22 октомври 1745г. Преди смъртта си той посочил за свой наследник на престола Йосиф, който във встъпителния си акт от 13 януари 1746г. изказал своята благодарност.

Снегаров счита, че Йоасаф е починал след 13 януари 1746г. и е бил жив по време на интронацията на своя наследник. Но подписът на Йоасаф липсва както под встъпителния акт от 13 януари 1746г. , така и в две разписки от 1746г. В едната Разписка, където е посочена само годината става ясно, че по това време корчанско-селасфорски митрополит е бил вече Никифор, а другата Разписка от 9 юни 1746г. е датирана с деня и месеца. Това означава, че оспорването на бележката ползвана от  Бодлев не е достатъчно обосновано. Подписът на Йоасаф ІІ липсва и в препоръката от 4 юли 1746г. на архиепископ Йосиф дадена на йеромонах Калиник от костурския манастир „Света Богородица” за да събира милостиня.

Според преданието гробът на архиепископ Йоасаф се намира в катедралния храм „Света Богородица” в най-вътрешната част, от дясната страна, пред иконата на Иисус Христос.

            Архиепископ Йоасаф ІІ подарил къщата си на манастира „Света Богородица”.

         Архиепископ Йоасаф ІІ построил в периода 1730-1735г. Патриаршеската палата, а също плевнята и оградата към нея. На 17 юни 1862г. Патриаршеската палата изгоряла. Той подарил на катедралния храм архиепископска корона украсена със скъпоценни камъни.

По време на управлението на Йоасаф ІІ в Москополе била открита печатница, която се ръководела от йеромонах Григорий Константиниди. Печатницата се намирала в сграда на храма „Свети Наум”.

В печатницата в Мосхополе били отпечатани: 1. „Служба на света Теодора Солунска”, 1731г.;  2. „Служба на свети Харалампий”, 1734г.; 3. „Служба на свети Никола Нови”, 1736г.; 4. „Служба на свети Серафим Фанарсконеохорски”, 1740г.; 5. „Служба на свети Наум Охридски”, 1740г.; 6. „Служба на светите 15 Тивериополски мъченици”, 1741г.; 6. Сборник от 1741г. съдържащ: „Служба на свети Климент Охридски” с пространното му житие написано от архиепископ Теофилакт, служби на свети Еразъм, свети Наум Охридски, свети мъченик Никодим и свети Седмочисленици; 7. „Служба на свети Висарион Лариски”, 1744г., 8. „Наръчник за писма и по риторика”, 1744; 9. „Синтагмата” на йеромонах Константин, 1746. След смъртта на Йоасаф ІІ печатницата издала още някои книги.

Архиепископ Йоасаф ІІ е бил възхвален в стихотворенията на Михаил Иписхиоти и на Григорий Мосхополец.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. стр. 88, 112, 115, 117, 138-140, 196, 204, 207-208, 212, 228, 243, 278-279, 286, 292, 294, 301, 303-304, 345-347, 350, 357-359, 362, 267, 370, 372, 383-386, 391-405, 407, 409-411, 418-419, 421, 427, 524-525, 527, 537-538, 544, 571, 573, 575-576;

2. Снегаров, Иван, Унищожението на Охридската патриаршия и влиянието на елинизма в България, В: „Македонски Преглед”, година II, книга 3, София, 1926, стр. 68-70

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 31, № ІІІ, стр. 70 - 77, № 24 -27; стр. 81 – 103, № 31 - 45; стр. 104-105, № 1-3, стр. 106 - 107, № 44-45; стр. 121-122 № 64, стр. 139, № 79; стр. 144-145; стр. 161-162;

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 46-48; стр. 73, № 1; 75-76, № 4, 7, стр. 102—104, № 4-6;

5. Беласчев, Г., „Изданията, преписите и значението на Кодекса на Охридската архиепископа  за нейната история”, В: ПСБКД, 55-56, 1898, стр. 217-220;

6. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 317-319

7. Документи на Охридската архиепископия

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 860-863, стр. 868- 873, № 1532 – 1538;

9.  Σάθας, Κ., „Μεσαιωνική Βιβλιοθήκη”, Венеция, 1872, т. III, стр. 525

10. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 140, стр. 293, заб. 97;

11. Elsner, J., Neueste Beschreibung derer Griechischen Christen in der Türkey, 1737, стр. 100

12. Μαργαρίτου Γ. Δήμιτσα, „Η Μακεδονία εν λίθοις φθεγγομένοις και μνημείοις σωζομένοις” т. 1, Αθήναις, Τυπογραφείου των Αδελφών Περρή, 1896, стр. 389-391;

13.  Ζακυθηνός, „Συμβολαί εις την ιστορίαν των εκκλησιών Αχρίδος και Ιπεκίου”, В: „Μακεδονικά”, 1, стр. 436-437, № 6;

14. Τρίτος, Μ., „Στοιχεία για την προσωπικότητα του Αχριδών Ιωάσαφ”, В: Αθανάσιος Αγγελόπουλος (επίμ.), Χριστιανική Μακεδονία: Πελαγονία-Μιά άλλη Ελλάδα-Θεσσαλονίκη-Αχρίδα, Θ., 2004, стр. 422-456;

15. Rembeci, A., „The codex of the metropolis of Korça and Selasphorus (17th - 19th centuries): Information about the culture in Korça area”, В: „Monumentet”, 52/2011-2014, стр. 125-137.

Търсене
Календар
«  Май 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив