Петък, 19.07.2024, 00:16
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Партений ІІ

МИТРОПОЛИТ ПАРТЕНИЙ ІІ МОГИЛА ХУМХУМ

 

(ЦАРИГРАДСКИ ПАТРИАРХ ПАРТЕНИЙ IV, 1657-1662, 1665-1667, 1671-1673, 1675-1676, 1684-1685)

 

         През месец януари 1655г. Партений станал митрополит на Бурса. По време на неговото управление бил зографисан тамошния катедрален храм „Свети Георги”.

         На 1 май 1657 година бил избран за цариградски патриарх (Партений ІV). През април 1659 година бившият мелнишки митрополит Теофан снел Партений от поста и заел мястото му. Три дена по-късно Партений успял да анулира решението и да си върне престола. През юни 1662г. подал оставка, след което отново станал митрополит на Бурса. По-късно заминал за Влахия.

На 21 октомври 1665г. Партений е бил избран за втори път за цариградски патриарх. Той се опитал да низложи александрийския патриарх Паисий, мотивирайки се, че пребивавал в Москва вместо в Александрия, но египетските християни и руските дипломати се противопоставили. Паисий останал патриарх до 1678 година. Руският цар Алексей Михайлович изпратил делегация в Цариград начело с Атанасий Нестерев. Пратеникът занесъл като подарък на Партений значителна за времето си сума, но според тайната инструкция дадена му от царя той трябвало да потърси съдействието на молдавския воевода Иляш Александър за снемането на Партений и да бъде върнат предишния патриарх Дионисий, който бил приятел на патриарсите Паисий Александрийски и Макарий Антиохийски. На 9 септември 1667г. Партений повторно бил детрониран и заточен на остров Тенедос. През 1668г. молдавския воевода също бил снет от поста си и отведен в Цариград, където починал. По-късно Партений получил „за издръжка” Проилавската (Браилската) митрополия, а през март 1671 год. той вече е бил одрински митрополит.

В началото на март 1671г. е бил избран за трети път за патриарх, както успял да постигне това заплащайки 20 000 флорина. На 7 септември 1671 отново бил снет и заточен в Кипър, откъдето после се е върнал в Одрин.

На 1 януари 1675г. е бил избран за четвърти път за патриарх. На 19 юли 1676г. отново е бил снет, след което бил поставен за митрополит на Поморие.

Около 1681г. получил „за издръжка” (εις ζωαρκείαν) Търновската митрополия. Даването на епархия „за издръжка” означавало, че архиереят получавал полагащите се доходи, но не бил обвързан да изпълнява там архиерейски задължения. Като търновски митрополит е споменат през 1681г. в надпис в храма „Рождество Христово” в Арбанаси. В един миней на гръцки език отпечатан през 1609г. намерен в Килифаревския манастир има недатирана бележка, която гласи: „Спаси Христе Божи и помилуй нашия архиепископ Партений”.

На 10 март 1684г. е бил избран за пети път за патриарх. Партений успял да убеди султана да създаде в Украйна васално „Сърматско княжество” със статут подобен на този на Молдова и Влашко, като постави за ръководител Юрий, синът на Богдан Хмелницки. С турска подкрепа Юрий успял да завладее част от Украйна, но управлението му било съпроводено с много репресии, което предизвикало омраза у местното население и разочарование на султана. В крайна сметка Юрий бил отстранен от властта от самите турци. На 24 март 1685г. Партений под натиска на противниците си абдикирал и получил „за издръжка” Видинска митрополия.

Йерусалимският патриарх Доситей е представил Партений като прост човек.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 225;

2. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            3. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            4. Γεδεών, Μανουήλ, „Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης”, 36-1884, Κωνσταντινούπολη, Lorenz & Keil, стр. 587-604;

            5. Korduba M., „Chmielnicki Jerzy (ur. 1640 † ок. 1681)”, В: „Polski Słownik Biograficzny”, К., 1937, т. III/1, 11, стр. 334-336.

Търсене
Календар
«  Юли 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив