КЛИМЕНТ (ДРУМЕВ) - ЕПИСКОП БРАНИЦКИ (1858-1872) И МИТРОПОЛИТ ТЪРНОВСКИ (1884-1901)
Климент Браницки като ректор на семинарията
Детство и образование
Васил Друмев се е родил около 1841г. в град Шумен. Родът на баща му Кърджи-Друми произхождал от село Драгоево, като той се преселил в Шумен.
В родът им се разказвали предания за юнашки подвизи срещу еничари и кърджалии. Друми работел като шивач и обикалял да продава стоката си. Според семейното предание при една от обиколките той срещнал бъдещата си съпруга Керуша и разбрал, че турците се готвят да я отвлекат. За да я спаси той със съгласието на нейния осиновител я скрил между платовете в каруцата си и така я отвел.
Друми и Керуша имали 5 деца – една дъщеря Мария и четирима сина Костадин, Величко, Никола и Васил.
Около 1847-1848г. Васил постъпил във Взаимното училище. През 1849г. в Шумен пристигнали унгарски и полски бежанци, което допринесло за развитието на образованието и културата в града. По това време в Шумен преподавали Сава Филаретов, Сава Доброплодни, Иван Богоров и Христо Златов Михайлов. Маджаринът Шафран започнал да преподава музика и местните младежи започнали да се учат да свирят на различни музикални инструменти. От него Васил Друмев се научил да свири на флейта. По време на Кримската война сградите на училищата били заети от турски войници и обучението в тях временно преустановено.
След войната училищата били отворени, а учебната програма е била организирана така, че завършващите да могат да продължат образованието си в Австрия. През 1856г. в Шумен била представена преведената от гръцки език театрална комедия „Михал Мишкоед”, в която Васил Друмев изпълнявал главната роля. През същата година Васил Друмев завършил училище. След като завършил, той и В. Стоянов били назначени за помощник-учители.
През 1858г. Одеското българско настоятелство успяло да издейства стипендии от руското правителство и Св. Синод, като благодарение на подкрепата на Драган Цанков сред избраните бил и Васил Друмев. През лятото на същата година той постъпил като стипендиант в Одеската духовна семинария. Докато учел там започнал да сътрудничи на списание „Български книжици”, като първата негова публикация бил превода на разказа „Царица Семирамида”, която излязла в броя от 01.02.1860г. Той изпращал също и статии за публикуване в „Цариградски вестник”.
През март 1858г. в Одеса пристигнал Раковски и бил назначен за надзирател в пансиона на семинарията. Раковски със своя патриотизъм оказал голямо влияние на българчетата, които били настанени в пансиона. Скоро обаче Раковски бил изгонен, тъй като с критиките си към учебната програма в семинарията демотивирал учащите се в там.
През 1860г. Васил Друмев публикувал първата българска повест „Нещастна фамилия”, която била отпечатана в списание „Български книжици”. През 1861г. по повод изпращането на заточение на „милите ни свети отци” Иларион Макариополски и Авксентий Велешки той написал стихотворението „Я гледайте, братя мили”.
Под влиянието на Раковски на 22 декември 1861г. Васил Друмев самоволно напуснал семинарията и отишъл в Белград, където постъпил в легията, в която се включили също Васил Левски, Стефан Караджа, Иванчо Брегов и др., а също и четата на Ильо войвода. Едно сбиване между българин и турски войник прераснало в нападение срещу живеещите в Белград турци, които побягнали към крепостта. На 5 юни 1862г. от Кале Мегдан турците започнали да обстрелват града. Сръбските войници и легионерите заели позиции около крепостта, като блокадата продължила около 2 месеца, докато събралата се дипломатическа конференция излязла с решение Османската империя да изтегли войските си от сръбските градове. С приключването на бойните действия отпаднала необходимостта от легионерите и те били преместени в Крагуевац. По време на блокадата на крепостта Друмев го сполетяло едно премеждие. Във връзка със сключеното примирие с турците Раковски забранил на легионерите да приближават крепостта. По невнимание Друмев обаче нарушил заповедта и се доближил повече от позволеното. Патрулът го заловил, а Раковски за да приучи легионерите на дисциплина затворил Друмев за 3 дни, а след това обявил, че нарушителят ще бъде застрелян. Стефан Караджа притеснен, че това действително може да се случи взел една цепеница и заплашил Раковски, че ще го пребие. Намесили се и другите легионери, в резултат на което заповедна била отменена.
След като легията била разпусната Друмев тръгнал за Одеса, но по пътя настинал и заболял от тиф. След като се избавил и от това премеждие той се върнал в Одеса и успял да склони ректора на семинарията Чимени и Одеското българско настоятелство да продължи образованието си и да му бъде подновена стипендията. Друмев успял да издържи изпита за пропуснатия период и продължил образованието си. В края на 1862г. заедно с Павел Калянджи, Д. Благоев и др. участвал в създаването на дружеството „Книжовно общество”, което си поставило за цел да подготви учебници за българските училища. През 1863г. дружеството издало учебното помагало „Другар за децата”, като Друмев съставил последния от четирите раздела, а именно „Родина и отечество”.
През 1864г. Васил Друмев публикувал повестта „Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо”, която била отпечатана във в. „Съветник” от брой 8 до брой 41. Макар сюжетът да е повлиян от романтични произведения, в нея са включени и случки, чути от други семинаристи, а също и някои биографични моменти, като ограбването му на кораба по време на първото му пътуване до Одеса, а също и заболяването по време на връщане от легията в семинарията. Втората част на повестта не била завършена и публикувана.
През месец юни 1865г. Друмев завършил семинарията и през август същата година постъпил като стипендиант в Киевската духовна академия. В Киев се сближил с бившия български униатски архиепископ Йосиф Соколски, който след отвличането му от Цариград бил затворен в Киевско-Печерската лавра. Друмев написал статия „Дядо Йосиф Соколски”, която била публикувана в бр. 51 от 24.12.1869г. на в. „Дунавска зора”. Друмев имал намерение да напише биография на Йосиф Соколски, но този замисъл останал недовършен.
Дисертацията, с която през 1869г. Друмев придобил научната степен „кандидат по богословие” била свързана с намесата на държавата в църковните дела и носела заглавието „Гръцко-римските закони за престъпленията против вярата и църквата”. По-късно той доразвил идеята си, като публикувал в кн. ХІ-ХІІ на „Периодичното списание” статия със заглавие „Намесването на светската власт в черковните работи”. Интересът му към тази тема бил свързан с оглед възможността турското правителство да се намеси и да реши българския църковен въпрос.
Браницки епископ
След като завършил образованието си в Русия Васил Друмев първоначално се установил в Галац, а след това се преместил в Браила. Там заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други учредили Българското книжовно дружество (сегашната Българска академия на науките.
През 1871г. Друмев бил назначен за директор на българското училище в Браила.
В Браила Васил Друмев завършил драмата „Иванко, убиеца на Асеня” и тя била отпечатана през 1872г. в „Периодичното списание” със средствата на Иван Брегов, с когото автора бил заедно в легията.
На 14 юни 1873г. Васил Друмев отишъл в Тулча, където се срещнал с доростоло-червенския митрополит Григорий. На 16 юни в село Башкьой митрополит Григорий го подстригал за монах под името Климент и го ръкоположил за йеродякон, на 24 същия месец в Чилишкия манастир го ръкоположил за йеромонах, а на 18 юли за архимандрит. През октомври същата година Климент бил назначен за протосингел на Доростоло-Червенската епархия. На 21 април 1874г. митрополитите Григорий Доростоло-Червенски, Симеон Варненско-Преславски и Дионисий Ловешки ръкоположили Климент за титулярен браницки епископ и той бил определен за викарий на Доростоло-Червенската епархия. За седалище на викарийния епископ бил определен град Тулча, тъй като поради големината на епархията този град бил твърде отдалечен от центъра на митрополията, а Народния събор по време на заседанието на 14 май 1871г. счел, че там трябва да има архиерей. В Тулча бил учреден и епархиален съвет.
На 30 април 1874г. търновският митрополит Иларион уведомил Търновския епархиален съвет, че е възложил на епископ Климент Браницки и архидякон Василий да устроят в лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел” богословско училище. Училището било тържествено открито на 12 май 1874г.
За устройването на учебното дело в Доростоло-Червенска епархия на 27 октомври 1874г. митрополит Григорий свикал в Русе учителски събор, като заседанията се председателствали от епископ Климент. Били обсъдени въпросите за уредбата на училищата, за учебниците и за откриване на нови училища.
След Априлското въстание във връзка с работата на Цариградската конференция и последвалата Руско-турска война се наложило синодалните митрополити за пребивават в столицата. Заради отсъствието на митрополит Григорий се наложило Климент да се установи в Русе и да поеме управлението на цялата епархия. Там бил заварен от избухването на Руско-турската война. Климент Браницки подобно на другите архиереи полагал големи усилия да опази населението на епархията, като италианския консул Губернатис му помагал много. Така когато Ахмед паша изгонил русенци от града им, то по молба на Климент консулът Губернатис се обърнал към Хасан паша и издействал да им се позволи да се върнат по домовете си.
На 27.01.1878г. турската войска напуснала Русе и заминала за Шумен, а на 8 февруари руските войски начело с генерал Тотлебен завзели града. По инициатива на Марко Балабанов била организирана делегация от видни българи от цялата страна, в чийто състав бил и епископ Климент, която се явила в Сан-Стефано пред великия княз Николай Николаевич и му поднесла благодарствен адрес.
Ректор на семинарията и управляващ Търновска епархия
След посещението при великия княз Климент заминал за Тулча за да утеши тамошното население, че Сан-Стефанския договор предвиждал Северна Добруджа да бъде откъсната от България и да бъде дадена като компенсация на Румъния за това, че Бесарабия щяла да бъде присъединена към Русия.
На 28.09.1878г. Климент бил назначен за ректор на Петро-Павловското духовно училище край Лясковец. Тъй като търновският митрополит Иларион починал на 04.06.1875г. за временно управляващ епархията бил определен русенския митрополит Григорий. Григорий обаче бил твърде ангажиран с работата на Светия Синод и бил затруднен от необходимостта да управлява още една епархия. Управлението на епархията било възложено на архимандрит Стефан, но последвала Руско-Турската война и Освобождението на България, което усложнило обстановката и избора на нов митрополит бил отложен за неопределено време. Затова възползвайки се от обстоятелството, че Климент се намирал в Петро-Павловския манастир на 26 октомври му било възложено управлението и на Търновската епархия.
Климент по право и по избор станал член на Учредителното събрание, което трябвало да изработи Търновската конституция. След откриването на събранието на първото заседание Климент произнесъл реч, в която изразил благодарността на народните представители към цар Александър ІІ. Във връзка със започналото брожение срещу Берлинския договор се състояло събрание в храма „Свети Никола”, на който се предложило в знак на протест да не се започва работа по Конституцията, а народните представители да се разотидат. Била съставена комисия, в чийто състав бил включен и Климент, която да обсъди въпросът. Стигнало се до решение Учредителното събрание да продължи работа си, но да се изпрати делегация до европейските правителства, която да протестира срещу разделянето на българските земи. При изработването на конституцията Климент взел страната на консерваторите. След приключването на Учредителното събрание Климент участвал и в І Велико народно събрание, което избрало за пръв български княз Александър Батенберг. Преди избора Климент произнесъл реч в подкрепа на кандидатурата на Александър. След избора на княза Климент заминал за Русия като член на делегацията водена от бившия екзарх Антим, която изказала благодарност на цар Александър и посетила граф Игнатиев.
След завръщането си от Русия Климент изготвил програмата на семинарията. В програмата било заложено семинаристите да получат добри познания както по духовните, така и светските дисциплини, за да може след като завършат да са по-добре подготвени за бъдещата си работа. През месец септември 1979г. министерството на народното просвещение възложило на Климент за се заеме и с устройването на Девическата гимназия в Търново, като той бил назначен за временен директор. На 18.05.1879г. Климент бил избран и за върховен надзирател на училищното настоятелство на Търновското мъжко училище. За директор на мъжкото училище бил назначен без заплата д-р Васил Берон, а Климент трябвало да му оказва помощ.
Министър-председател на Княжество България (първи път) и княжески наместник
Либералното мнозинство на І Обикновено народно събрание бламирало консервативното правителство на Тодор Бурмов. На 24.11.1879г. княз Александър разпуснал Народното събрание и назначил за министър-председател епископ Климент Браницки, като му била дадено и министерството на народното просвещение. Тъй като Климент бил известен с русофилските си убеждения, то князът се надявал с това назначение да подобри отношенията си с Русия. Когато князът заминал за Петербург за да присъства на тържествата по случай 25 годишния юбилей на Александър ІІ, то Климент бил поставен за княжески наместник, какъвто според Търновската конституция се определял в случаите, когато се налагало владетелят да отсъства от страната. Либералите отново спечелили изборите и когато княз Александър се завърнал, то Климент подал оставката на правителството на 24.03.1880г.. В Русия цар Александър ІІ посъветвал българският княз да се опита да управлява съвместно с либералите. На 26.03.1880г. Александър Батенберг назначил правителство начело с Драган Цанков.
След оставката Климент останал в София като депутат. Той взел участие в изработването на „Привременни правила за духовното управление на християните”. След като на 4 юни 1880г. приключила първата сесия на ІІ Обикновено народно събрание Климент се върнал в Търново, където продължил да се занимава с уреждането на епархията и духовното училище.
Климент не взел участие в работата на ІІ Велико народно събрание в Свищов, което на 1 юли 1881г. обявило суспендирането на Търновската конституция за 7 години и дало на специални правомощия на княза. Макар при изработването на Търновската конституция Климент да бил сред по-консервативно настроените депутати, то той не одобрил суспендирането, тъй като на първо място Батенберг не се ползвал с особено доверие от руския цар, а освен това и счел, че макар българският народ да е неподготвен да се самоуправлява, то и младия княз е бил твърде неопитен, за да му се дадат особени правомощия да ръководи страната.
Политическите ангажименти и управлението на епархията възпрепятствали Климент да ръководи обучението в семинарията и да следи за проблемите в нея. В резултат от това занемаряване на 07.02.1881г. в семинарията избухнал бунт, като учениците напуснали пансиона и отишли в Търново, откъдето подали оплакване срещу вече пропилия се учител Илия Христович и иконома Кирил с прякор „Кльопата”. В резултат от бунта Илия Христович бил уволнен, като на 25.02.1881г. били назначени за учители Трайко Китанчев и Петър Икономов, които успели да спечелят обичта на учениците.
На именния си ден на 30.08.1883г. княз Александър издал манифест, че ще възстанови конституцията, след като тя бъде изменена в по-консервативен дух. За промените в конституцията бил създадена комисия, в чийто състав бил включен и Климент. Отчитайки обстановката в страната комисията посъветвала княза да побърза с възстановяването на конституцията, което той сторил с манифест на 07.09.1883г.
Търновски митрополит
След като политическата криза отминала Светият Синод пристъпил към избора на търновски митрополит, като на 27.05.1884г. на този пост бил избран епископ Климент Браницки. С княжески указ от 12.06.1884г. Климент бил назначен за търновски митрополит. Тъй като І сесия на ІV Обикновено Народно събрание се състояла в Търново (27.06-09.07.1884г.) княз Александър пристигнал в града и като посетил митрополията връчил на Климент орден. Тъй като Конституцията не позволявала да се дават ордени на цивилни лица в мирно време, след известен размисъл как да постъпи митрополитът казал: „Ако и Климент нарушава Конституцията, кой ще я пази?” и върнал ордена.
През ноември 1884г. Климент бил определен за делегат на екзарх Йосиф пред българското правителство и за управляващ овдовялата Софийска епархия. Екзарх Йосиф се установил в Цариград, тъй като не искал турското правителство да проявява към него недоверие, че е в България и да му създава пречки при управлението на останалите в пределите на империята епархии, а Светия Синод заседавал в София. Заради това се наложило екзархът да определя свой представител пред българското правителство.
Съединението
На 06.09.1885г. станало Съединението между Княжество България и Източна Румелия. За да бъде получена подкрепата на руския цар била изпратена делегация, в чийто състав бил включен и Климент Търновски. Делегацията заминала за Копенхаген, където по това време се намирал царя. На 21 септември делегатите се срещнали с цар Александър ІІІ, който им заявил: „За разделяне вече и дума не може да става, но как и под каква форма ще бъде съединението, това е въпрос, който трябва да се реши”.
Тъй като се породили съмнения, че Сърбия се готви да нападне България, то в София било основано дружеството „Червен кръст”, като за негов председател бил избран митрополит Климент.
След като на 1 срещу 2.11.1885г. сръбските войски навлезли в България държавната хазна била преместена в Плевен, а в София били оставени 400 000 лева за неотложни нужди, които били поверени на Климент. На 06.11.1885г. чуждите дипломати решили, че когато сръбските войски наближат София те ще връчат нота на българското правителство градът да се предаде без бой, за да се избегнат излишни кръвопролития. Във връзка с надвисналата опасност в митрополията се провело събрание, на което се взело решение Климент да телеграфира на руския цар за да го помоли да спре сърбите. Климент уведомил събралите се за желанието на дипломатите и заявил, че ако сърбите стигнат до София той ще се отправи при тях и да съобщи, че столицата следва да се третира като неукрепен град. По време на събранието обаче пристигнал Н. Стойчев и съобщил, че майор Попов е разбил сърбите при Гургулят. По-късно противниците на Климент го обвинили, че бил свикал събранието с цел да бъде свален княз Александър и да посрещне сърбите като свои съюзници.
Министър-председател на Княжество България (втори път). Политическото преследване срещу митрополит Климент.
На 09.08.1886г. бил извършен преврат от група русофили водени от Атанас Бендерев, Петър Груев и Радко Димитриев, като княз Александър бил детрониран, арестуван и заедно с брат си Франц-Йосиф затворен в Буховския манастир. Замисълът на превратаджиите обаче бил замислен до арестуването на княза и те нямали план какво да правят по-натам. По предложение на Цанков митрополит Климент отслужил благодарствен молебен с катедралата „Света Неделя”. След това насъбралите привърженици на преврата на брой около 500 души се насочили към руското консулство. Тъй като руският дипломатически представител Кояндер напуснал България още време на войната, то консулството се управлявало от секретаря Богданов, неуравновесен младеж, който по-късно се самоубил в Токио. Климент дотичал при него и го уведомил за предстоящото. После двамата излезли на балкона и били произнесени речи. В кулминационния момент Кесяков извикал: „На колене” и насъбралите се коленичили пред смутените и удивени погледи на дипломатическите агенти на другите държави. В резултат от това недоразумение Руския била компрометирана като подбудителка и се засилило недоверието към превратаджиите.
Било съставено правителство начело с митрополит Климент, като на повечето от министрите не било поискано съгласието дали желаят да се включат. Стамболов в качеството си на председател на Народното събрание, издал Указ № 1 назначил Сава Муткуров за главнокомандващ. На 18.08.1886. подполковник Сава Муткуров влязъл в София, свалил правителството, а митрополит Климент бил арестуван и заточен в Буховския манастир. Скоро след това Муткуров наредил да бъде освободен и Климент се върнал в София. На 25.08.1886г. княз Александър абдикирал и било съставено регентство начело със Стефан Стамболов. Климент бил изпратен от регентството да преговаря с ген. Каулбарс за избора на нов български княз, но преговорите били безрезултатни. На 08.08.1887г. с разрешението на Светия Синод и правителството Климент заминал за епархията си, тъй като 3 години не е пребивавал в нея и трябвало да уреди тамошните работи.
След като Фердинанд бил избран за български княз на 10.08.1887г. по време на молебена, на който присъствал и новия владетел Климент произнесъл реч, че народът няма да забрави на кого дължи свободата си. Наред с това Климент продължил по време на службите да споменава името на руския цар, което не се харесало на правителството. На 12.10.1887г., министерството на външните работи и вероизповеданията съобщило на Йосиф, че правителството иска Климент да бъде отстранен от поста на екзархийски делегат, тъй като се месел в политическите дела. Екзархът и Светият Синод обаче отказали да изпълнят искането, като отговорили, че Климент с нищо не се е провинил, за да бъде освободен от поста. На 19.11.1887г. група привърженици на правителството, сред които Захари Стоянов и Димитър Петков нахлули в митрополията и заплашили владиката, че ако не напусне София щял да изпита народния гняв. Градоначалника Басманджиев посетил Климент и му предал, че ако не напусне града, ще бъде изведен със сила. Климент уведомил екзарха за случващото се, който му отговорил да замине за Търново, както и че управлението на Софийска епархия и ролята на екзархийски делегат се възлагат на митрополит Кирил.
На 05.12.1887г. Климент бил тържествено посрещнат в Търново. Отношенията между Стамболов и Фердинанд от една страна и Светия Синод от друга продължили да се обтягат. На 23.12.1888г. Министерството на вероизповеданията съобщило, че прекъсва отношенията си със Синода и поканило владиците да се върнат по епархиите си. Тъй като архиереите останали в София, то на 30.12.1888г. били изпратени принудително по епархиите си. На 29.05.1889г. Климент отишъл в Свищов за да служи на храмовия празник на тамошната черква „Света Троица”. Там бил обвинен, че държал политическа реч и срещу него било образувано дело, но бил оправдан.
Във връзка със сватбата на княз Фердинанд с Мария-Луиза на 18.05.1893г. VІ Велико Народно събрание изменило чл. 38 от Конституцията, като се позволило и на първият престолонаследник да запази вярата на родителите си. Когато на 30.01.1893г. Фердинанд и Мария-Луиза се сгодили, то Климент отхвърлил предложението да отслужи молебен. На 14 февруари 1893г. рожденият ден на княза съвпаднал с празника Неделя на православието. Климент отслужил празнична литургия, а след това и молебен за княза. По случай православния празник той произнесъл знаменитата си реч, която завършвала с думите: „има православие у нас, има български народ; няма православие, няма български народ”. Това разгневило Стамболов и той решил Климент да бъде обвинен в подготовка на бунт. Митрополитът бил затворен в Петро-Павловския манастир до началото на делото. Стамболов на 28.02. и 15.04 първо сменил съдебните следователи Писарев и Димитриев, а на 25.03 и прокурорът В. Рашеев, с когото от деца били приятели. Ганьо Чолаков, чийто благодетел бил митрополита се съгласил да поеме делото и бил поставен за прокурор в Търново. На 24 юли съдът се произнесъл, че Климент е виновен в призоваване към бунт и обида на княза, а относно това, че законовата разпоредбата се отнася до подтикване към въоръжен бунт, в мотивите било посочено, че поради грешен превод е било добавено, че трябва да се приканва да се използва оръжие. По инициатива на д-р Васил Берон били организирани две подписки срещу осъждането, които да бъдат изпратени на княза и княгинята. Притеснен от това, Стамболов наредил Климент да бъде преместен от Петро-Павловския в Гложенския манастир. Адвокатите на Климент подали жалба до Апелативния съд. Стамболов забавил делото, докато подмени тамошните съдии. С присъда № 76 от 10.11.1893г. Климент бил осъден на строг тъмничен затвор за срок от 3г. Апелативният съд не се решил да потвърди присъдата в частта за призоваване към бунт, а осъдил владиката само за обида на княза и че заплашил министрите. На 09.02.1894г. Върховният Касационен съд потвърдил присъдата. Фердинанд, който желаел да се сложи край на конфликта с Указ № 77/01.03.1894г. помилвал митрополита. Стамболов до края на управлението си препятствал Климент да се завърне в епархията си. Но след като Фердинанд на 18.05. приел оставката на Стамболов, то на митрополита било позволено да се върне в епархията си и на 24.05. бил тържествено посрещнат в Търново.
Фердинанд желаел да се помири с Русия и такава възможност се появила, когато на 20.10.1894г. цар Александър ІІІ починал. Князът и Синодът изпратили съболезнователни телеграми, на които новия цар Николай ІІ и канцлерът Гирис отговорили. Било решено да се изпрати делегация, която да положи венец на гроба на покойния цар. Делегацията била оглавена от Климент. В Русия делегацията била посрещната хладно, а Климент трябвало да се сблъска и с още един проблем – заради схизмата не можел да служи заедно с митрополит Паладий. Паладий все пак намерил начин да бъде заобиколен проблемът, като Климент не участва в литургията, но участва в панихидата при поставянето на венеца на царския гроб. На 23.06 Климент се срещнал с външния министър Лобанов-Ростовски, който след това на 27.06 приел цялата делегация. Полагането на венците на гробовете на Александър ІІ и Александър ІІІ станало на 28.06, а на 05.07. делегацията била приета от цар Николай ІІ. Николай ІІ се съгласил да признае Фердинанд за български княз, но при условие престолонаследникът Борис да премине към православието, което станало на 02.02.1896г.
След посещението в Русия Климент се върнал в епархията си за да уреди тамошните дела. На 20.10.1898г. митрополит Симеон внесъл предложение да се направи нов превод на Библията. Във връзка с работата по новото издание на Библията се наложило Климент да се върне в София за да вземе участие.
През 1898г. Климент започнал да усеща тежест и зашеметяване, започнало да го боли ухото, а също се появил зъбобол. През юни 1899г. заминал на лечение във Виена, но състоянието му продължило да се влошава. През лятото на 1900г. болният Климент се преместил в дома на братовчедка си Марийка Петкова. Тъй като вече не бил в състояние да участва в работата на Синода той подписал оставката си като синодален член, която била прочетена на заседанието на архиереите провело се на 10.11.1900г.
На 10.07.1901г. митрополит Климент починал. Заупокойната служба била извършена в софийската катедрала „Света Неделя”. На 14.07.1901г. Климент бил погребан в артика на катедралния храм „Рождество Богородично” в Търново. Тъй като тази сграда бе разрушена при голямото земетресение през 1913г., то на нейното място беше изградена нова катедрала.
ЛИТЕРАТУРА:
Трифонов, Ю., „В. Друмев – Климент Браницки и Търновски. Живот, дейност, характер”, С., 1926; Бобчев, И., „В. Друмев – Климент Търновски”, С., 1926; „Климент Търновски. За 25 год. от смъртта му. Изследвания, спомени и документи”, ВТ, 1927; Радев, С., „Строителите на съвременна България”, т.1, 1990, стр. 51-52, 66, 79, 86, 122, 169, 188, 190-191, 202, 231, 282, 288, 391, 521, 531-532, 538-541, 589, 620; „Строителите на съвременна България”, т.2, 1990, стр. 9, 15-16, 20-22, 28-29, 34, 45, 78, 82, 93, 99, 103-104, 107, 113, 121-122, 175, 192-193, 198-199, 262, 322, 363, 521-522, 560, 617, 638, 650; Чилингиров, Ст., „В. Друмев”, В: Български писатели. Живот, творчество, идеи, т. 3, С, 1929, стр. 137-168; Пашев, Г., „Търновският митрополит Климент Търновски (В. Друмев), църквата и държавата”, С., 1949; Леков, Д., В. Друмев - живот и дело”, С., 1976; Пенев, Б., „История на новата българска литература”, 1978, т. 4, стр. 204-297; Петков, П., „Климент Браницки и Търновски (В. Друмев) - архиерей и държавник 1878-1901”, ВТ, 2000; Петков, П., „Климент Браницки и Търновски (В. Друмев) 1841–1901”, ВТ, 2022; Игнатовски, Д., „Митрополит Климент Търновски - жизнен път и обществено-политическа дейност”, Ш., 1996; Игнатовски, Д., „В. Друмев - митрополит Климент Търновски 1841-1901, Био-библиография”, Ш, 2000; „Из архива на В. Друмев (Климент Търновски), Ръкописи, материали и документи”, В: „Литературен архив”, Том 5, С., 1973; Смолянинова, М., „Климент Браницки и Търновски (В. Друмев). Документи и материали”, С., 2005; Цацов, Б., „Архиереите на БПЦ), „Кой кой е сред българите 15-19 век”, С, 2000, стр. 94-96; „Съчинения на митрополит Климент Търновски (В. Друмев)”, т. 1, С. 1926, т. 2, С., 1943/1967.