МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ КАТРИС

 

Григорий се е родил през 1801 година в Митилини. Учил е в родния си град и в Смирна. Той е бил племенник на митрополит Макарий Лемноски, който го ръкоположил за дякон. Когато през 1824 година Макарий бил преместен в Солун, Григорий заминал с него.

 

Кампанийски епископ

 

В октомври 1828 година Григорий е ръкоположен за кампанийски епископ. Кампанийският владика е един от епископите подчинени на солунския митрополит. В ктиторския надпис  от 1 април 1840г. за възстановяването на храма „Св. св. безсребреници Козма и Дамян” в Ниси от архимандрит Захарий е посочено, че това се е случило по време на архиерейството на кампанийския епископ Григорий.

 

Митилински митрополит

 

През март 1853г. Григорий е бил избран за митилински митрополит. В епархийският списък от април 1855г. на 31 място е посочен митрополитът на „Митилини, ипертим и екзарх на цял Лесбос, г-н Григорий”.

 

Търновски митрополит

 

На 26 януари 1858 година Григорий е избран за търновски митрополит.

През март 1858г. Григорий пристигнал в Търново, но никой не отишъл да го посрещне. Населението също така отказало да му плаща владичината и през септември същата година той се оплакал на Патриаршията, че не му давали пари и щял да умре от глад.

На 12 ноември 1858г. свещениците от Лясковец и Чертовец помолили Григорий да му плащат всяка година на 1 март по 56гр. вместо емпатик.

През месец февруари 1859г. Григорий отишъл в Стара Загора за да си събере владичината, но там не само не му я дали, ами му отказали да го пуснат из тамошните села. Той останал цели два месеца, като първо опитал да събере парите с преговори, като обещал, че половината от полученото щял да го даде за училището. След като не постигнал нищо, започнал да заплашва, че откакто се появила четата на Дядо Никола в Габрово турското правителство било зле настроено към българите и ако не му дадели владичината, то той нямало да ги покровителства. Ефекта обаче бил противоположен на очакванията му и вместо да получи пари, старозагорските първенци го изгонили от града.

На 21 май 1859г. било съставено общо събрание, което под председателството на митрополита да се занимава с църковните дела, учебните заведения, сватбените записи, духовните завещания и др. под.

На 16 август 1859г. Григорий предоставил митрополитската енория за издръжка на училището, но свещениците се задължавали в празничните дни да участват в богослужението в катедралния храм „Св. св. Петър и Павел”.

На 25 октомври 1859г. при освещаването на новопостроения храм „Свето Възнесение Христово” няколко моми влезли в олтара и докато Григорий и дяконът му Мелетий ги зяпали, то някои от младежите му задигнали книгата, тъй като не искали службата да се извърши на гръцки език. Григорий застанал на царските двери и проклел крадците, но му се присмели. Когато на 6 април 1860г. пак му откраднали гръцкия служебник не посмял да каже нищо, за да не му се подиграват пак. Тези прояви продължили, като младежите криели също чехлите и калимявката на митрополита, за което на 9 май 1860г. хаджи Николи Минчоолу писал от Цариград на Никола Златарски в Търново, че подобни прояви са неуместни, като е достатъчно да не дават пари на Григорий.

През 1860г. Груйоглу попречил на Григорий за събере владичината в Казанлък, като казал, че са униати и не го признават за свой архиерей.

На 8 февруари 1860г. Григорий повикал да дойдат представители от Лясковец, които да му донесат владичината. На 17 същия месец повикал двама от габровските първенци да му донесат вдадичината и да му представят училищните и църковните сметки, но те му отговорили с писмо: „Да живее папа Пий ІХ и султан Азис, а вие сте мъртви за нас”.

Възползвайки се от затрудненията на владиката Цариградската патриаршия започнала да се вмесва в делата на Търновската митрополия. През февруари 1860г. патриарх Кирил изпратил послание до Григорий, населението на епархията и в частност до жителите на Казанлък, че свещеникът Григорий е низвергнат, тъй като по време на богослужение се опитал да отрови поп Василий.

На 4 ноември 1860г. Цариградския синод избрал за врачански епископ величкия владика Паисий. В търновската кондика изборният акт е заверен с печата на Григорий. На 13 ноември 1860г. патриарх Йоаким и Цариградския синод уведомили Григорий, че са поставили величкия епископ Паисий за врачански, след като Доротей бил поставен за нишавски митрополит, като го уведомили, че това е извънреден акт, който няма за цел да наруши неговите права на кириарх. На 22 ноември 1860г. Григорий изпратил отговор, че приема синодалното решение, но с условието, че се касае за извънреден акт и че няма да се нарушават правата му на кириарх. Това явно имало ефект, защото когато през юни 1861г. патриарх Йоаким изпратил послание до „Светейшия митрополит на Търново, ипертим и екзарх на цяла България”, населението на епархията и жителите на Казанлък, с което ги уведомявал, че свещеникът Григорий бил опростен, тъй като веднага се разкаял, то сред владиците удостоверили приемането на този акт на 4 място стои и подписа на самия търновски кириарх.

Григорий се споразумял с каймакамина Феим паша да му помогне да си събере владичината. На 15 декември 1860г. Феим паша отишъл в Габрово, повикал първенците и им наредил да съберат парите и да ги занесат на владиката, но не постигнал нищо. На 19 декември отишъл в Трявна, но и тамошното население проявило упорство. На 7 март 1861г. десет габровски първенци изпратили писмо до Георги Попсимеонов, с което предлагали да се забрани на Григорий да отива в малките села и да събира пари.

На 19 март 1861г. в Търново се събрали първенците от околните села и била прочетена анатема против цариградския патриарх. Освен това била изпратена делегация при Григорий, за да прибере владишките одежди, но той отказал да ги предаде. В Ловеч анатемата срещу патриарха била четена в присъствието на тамошния епископ Иларион, но той отказал да подпише документа и заминал в Търново при митрополита.

На 8 ноември 1862г. Григорий назначил йеромонах Мелетий за игумен на Присовския манастир на мястото на починалия Серапион.

На 1 май 1862г. Григорий се подписал на гръцки под написаното на български език заявление на съпрузите Йордан Христов и Цвета Кънчова, че със съдействието на търновската митрополия са се помирили.

Когато на 12 юни 1862г. се появила Хаджиставревата чета, то Григорий решил да се възползва от случая и на 25 юни изпратил окръжно послание подписано от секретаря му Галинос и Попсимеонов, в което пишело, че по заповед на управителя Хасан Тахсин паша търновските първенци заедно със свещениците се явили пред владиката, поискали му прошка и го помолили да се застъпи за населението. С посланието били призовани останалите жители на Търновската епархия да припознаят Григорий за свой владика и да му плащат дължимото. А търновци, като научили за това съобщили на останалите, че написаното в посланието е измама.

На 16 юли 1862г. жителите на Драгижево изпратили молба да прости на свещеникът им Никифор, който бил арагосан защото венчал омъжената Нейка за друг.

На 8 ноември 1862г. на църковището „Свети Архангел” в Свищов, където всяка година се правел събор учителят Т. Хрулев произнесъл реч срещу гръцкото духовенство и призовал свищовци, ако владиката дойде в града никой да се среща с него. Григорий научил за това и наклеветил Хрулев, че бунтувал населението, заради което учителят бил изпратен в русенския затвор, откъдето бил освободен едва през април 1864г. На 11 август обаче Хрулев бил изпратен на заточение в Диарбекир, където починал през 1866г. Заточението било заради намерени у книги, които били счетени за бунтовнически, макар това да не било така.

През февруари 1863г. Григорий разпратил писма, с които поканил в Търново представители от епархията за да обсъдят въпросът за заплатата му, но събранието не стигнало до някакво решение.

На 26 октомври 1863г. свищовци научили, че Григорий склонил жителите на село Караисен за освети храма им срещу 2000 гроша. Те съобщили на селяните когато Григорий влезел в храма за да започне освещаването, да кажат че не искат афоресан владика да извърши богослужението и да се разотидат. В деня на освещаването когато Григорий наближил храмовите врата, един немирник, който нямал търпение започнал да вика: „Бягайте, братя, вълк влиза в черквата”. Другите започнали да викат и да се смеят, та се наложило Григорий да напусне селото.

През февруари 1864г. когато било издадено окръжното писмо на патриарх Софроний и емирнамето на Високата порта от 13 ноември 1863г. за заплатите на владиците Григорий се възползвал от случая и като сплашил някои от търновските граждани ги склонил да подпишат документ, че го припознават за свой архиерей и занапред ще му плащат полагащото се. Когато населението разбрало за станалото се надигнало брожение, като бил подаден протест, с който било отхвърлено поетото задължение. През месец септември в търновската Долна махала решили да се откажат от Григорий, а свещениците да не ходят да служат в митрополията, а ако владиката искал да идва в храма да не му се забранява, но да присъства като обикновено лице.

На 1 март 1865г Григорий се подписал на гръцки под удостоверение, че Тончо Колев от Трявна се съгласява да даде за отглеждане дъщеря си Стина на Йован Радов и жена му Кириаки.

Ва 25 януари 1867г. около 100 души отишли да кажат на Григорий да опразни митрополията, но той се скрил. На другия ден се явили още повече хора, но той пак не се появил. Григорий подал жалба до властта, че българите нападнали митрополията и искали да го убият. Турската власт затворила няколко българи, но под натиска на останалите жители те били освободени. През февруари владиката бил заставен да подпише документ, че до 30 дни ще напусне митрополията. Григорий този път изпратил донос до Патриаршията, че искат да го прогонят с метеж. Гръцките вестници „Византис” и „Анатоликос Астир” подкрепил владиката, но турците като видели възникнало напрежение подали заявление до управителя да отстрани митрополита за да се успокои населението.

На 14 март 1867 год. вечерта по съвет на каймакамина Али бей Григорий се преместил в конака, а два дни по-късно на 16 март 1867г. отишъл в Арбанаси. Когато Митхад паша пристигнал в Търново убедил Григорий да замине за Цариград.

След като Григорий напуснал митрополията, българска църковно-училищна о6щина поела управлението на епархията. На 16 март 1868г бил съставен протокол за митрополитските вещи и одежди.

 

Периода от напускането на Търново до смъртта му

 

Цариградската патриаршия продължила да счита Григорий за търновски митрополит и след връщането му в Цариград. Григорий се подписал като търновски митрополит под синодални актове от 24 март / 5 април 1870г., 2/14 април 1870г., 28 август / 9 септември 1870г., 30 септември / 12 октомври 1870г., 11 януари 1871г., 15 януари 1872г. На 18 януари 1872г. Григорий подписал окръжното послание на цариградския патриарх за низвержението на Панарет Пловдивски, Иларион Ловешки и за анатемосването на Иларион Макариополски. След това пак като търновски митрополит се подписал под синодални актове от 18 април 1872г., 15 май 1872г., 23 декември 1872г. Повечето от изброените синодални актове са свързани с опитите на Цариградската патриаршия да попречи на създаването на независима българска църква.

Григорий доживял и до Освобождението на България, след което през 1878 година се оттеглил в къщата си в Митилини, където починал на 9 януари 1882 година.

Григорий бил кротък и добър човек. Макар търновци да продължили активно да участват в борбата за българска църковна независимост, то усилията им били насочени към решение в национален мащаб. На самия Григорий казвали, че те не са против него като човек, а са против владиката.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 252;
2. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІІ, стр. 33-45; 51-52;
3.  Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;
4. Димитров, Г., „Княжество България”, 1, 1895, П., стр. 347, 396, 414, 447-450, 498;
5. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 173, 182, 355;
6. Попгеоргиев, Й. „Материали по църковната борба”, СНУНК, т. 22/23, С., 1906/1907, стр. 49, 60-61, 65, 80;
7. Кисимов, П., „Исторически работи”, 1897, П., стр. 51-53, 89-90;
8. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 183;
9. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ., „Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.), „Μελετήματα Ημαθίας”, 3, 2011, стр. 230-239; 273, 275-276.
10. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 40, 1909, стр. 495; т. 45, 1911, стр. 287-290; 295 -298; 303-318; 371-384; 405-408; 410-416; 441-442; 503-504; 535-538; 545-546.