Сряда, 29.05.2024, 21:21
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Рафаил

АРХИЕПИСКОП РАФАИЛ

Печат на "Рафаил, охридски патриарх"

Архиепископ Рафаил е споменат в подадения от него такрир до султана, с който иска Дионисий да бъде поставен за бератски митрополит на мястото на Игнатий ІІІ. Резолюцията е от 5 шабан 1110г. (6 февруари 1699г.).

Според резолюцията Игнатий ІІІ е бил получил берат за епархията на 24 февруари 1690г. За назначението бил даден подарък в размер на 6540 акчета.

Синодалният акт за низложението на архиепископ Зосим и за избор на архиепископ Рафаил, както и встъпителния му акт (ентроникон) са от 8 юни 1699г. В акта за избора му е посочено, че е бивш митрополит на Критския Херонес.

Рафаил е споменат през м. август 1699г. в документ отнасящ се до мосхополския манастир „Св. Йоан Предтеча” и в издадения от него антиминс за битолския митрополит Яков през м. декември.

Гошев е допуснал, че е възможно Рафаил да е заел охридския престол още през декември 1698г., а формално да е бил избран през юни 1699г., понеже в антиминса е отбелязан индикт 7, който съответства на 1698—1699г. Снегаров e на мнение, че на антиминса явно е отбелязана датата м. декември 1699г., тъй че не може да има никакъв спор, че Рафаил е издал антиминса, след като бил формално избран за архиепископ. Ако публикуваните дати относно такрира за Дионисий са точни, то в такъв случай Рафаил вероятно е използвал порочната практика първо да се сдобие с берат чрез подкуп, а след това поставения пред свършен факт Синод да го избере за архиепископ. Не е ясно доколко Игнатий ІІІ е бил съгласен с отстраняването му като бератски митрополит, защото след Рафаил той отново е бил архиепископ, но след повторното си управление вече се е подписвал като бивш охридски архиепископ и старец.

През 1703г. Игнатий ІІІ повторно е бил архиепископ, което означава, че Рафаил вече не е бил на престола.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 205;

2. Ζακυθηνός, „Συμβολαί εις την ιστορίαν των εκκλησιών Αχρίδος και Ιπεκίου”, В: „Μακεδονικά”, 1, стр. 436-437, № 6;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 77-80, № 28-29; стр. 138, № 72;

4. Гошев, Ив., „Антиминсът. Литургическо и църковно-археологическо изследване”, "Художник", 1925, притурка, таблица IV

            5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139, № 47

6. Документи на Охридската архиепископия

7. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], 4, стр. 558-559

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 807—810, № 1512-1513.

Търсене
Календар
«  Май 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Архив