Йоан V

АРХИЕПИСКОП ЙОАН V КАМАТИР (1183 – 1215)

Оловен печат на Йоан Каматир

Архиепископ Йоан Каматир преди да бъде поставен за охридски архиепископ е бил каниклей по време на управлението на император Андроник І Комнин. През 1183г. той заедно с хартулария Теодор Хумн изхвърлили в морето с песни и танци тялото на император Алексий ІІ, синът на император Мануил І Комнин.

Архиепископ Йоан Каматир не бива да се бърка с неговия съвременник и съименник, който заемал по същото време поста на цариградски патриарх. Той е бил дякон и хартуларии, като е бил издигнат за патриарх от император Алексий ІІІ Комнин. До падането на Цариград през 1204г. той е бил патриарх 5 години, 8 месеца и 7 дни. След неуспешни преговори с цар Калоян да премести временно седалището си в Търново, той се установил в Димотика, където живял още 2 години, 2 месеца и 14 дни.

След това Йоан Каматир е бил поставен за охридски архиепископ. По време на неговото архиепископство избухнало въстанието на Асен и Петър, а също така Цариград е бил превзет от латинците. За този бурен период няма известия какво се е случило с Йоан Каматир и дали и той подобно на други архиереи е бил прогонен от престола си.

През октомври 1213г. Йоан Каматир се е подписал като архиепископ на България непосредствено след патриарх Михаил Авториан в едно Синодално писмо до краля на Киликия, Армения и Исаврия във връзка с преговорите за брак между дъщеря му и никейския император Теодор Ласкарис.

Последното споменаване на Йоан Каматир е в писмо на неговия приемник Димитър Хоматиан до сръбския жупан Стефан Неманя, където е посочен като непосредствен предшественик на автора, който е бил жив 1 година преди написването на писмото. Въз основа на това известие се предполага, че архиепископ Йоан Каматир е починал около 1215г.

         Лоран счита, че един тип оловни печати са били на архиепископ Йоан Каматир, при все че според други е по-вероятно да е бил на архиепископ Йоан Комнин по епиграфски и исторически причини: на печата има лигатура, която изчезва през ХІІв. и архиепископът се е нарекъл монах, докато за Каматир е известно само да е заемал светска длъжност преди да бъде поставен на охридската катедра. 

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 206-207;
2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 907-915
3. Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София, 2011, стр. 148
4. История, Никита Хониат: ИБИ, ХХV (ГИБИ, т. ХІ), С, 1983, стр. 22; CFHB ХІ/1,. Nicetae Choniatae, Historia, 1975, стр. 274; История Никиты Хониата, СП, 1860, т.1.
5. „Записки Новоросийскаго университета“, ХІІІ, 1874, стр. 173.
6. Pitra, VII, col. 51
7. Laurent, Corpus V/2, no. 1497; Zacos, Seals II, no. 514; DO Seals 1, no. 29.7