Понеделник, 20.11.2017, 05:00
Добре дошли! Гость | RSS

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

ЕПАРХИИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Велико Търново - главната порта на Царевец и Патриаршията

      След покръстването на България княз Борис І създал седем съборни църкви. Някои считат, че става дума за построяването на седем храма, но всъщност по-скоро става дума за учредяването на 7 епархии на мястото на унищожените по време на варварските нашествия раннохристиянски духовни центрове. Доколкото комитатите са били 10, то вероятно три от тях са се били запазили като действащи до този момент. Вероятно това са били Дебелтската, Несебърската и Софийската епископии, като е възможно те да са останали подчинени на цариградския патриарх, а на главата на българската църква да са били дадени само новосъздадените епархии.

Плиска - Голямата базилика

     В столицата Плиска е бил издигнат внушителен по своите размери архиепископски храм. Той е бил издигнат извън крепостната стена на Вътрешния град. Някои предполагат, че това е направено за да се осигури уединение на архиепископа, но по-скоро е избрано мястото, където е бил мъченически убит брата на хан Маламир и на Борисовия дядо Звиница - Енравота. Преди изграждането на Голямата базилика на това място е имало мартириум, а след направата на катедралата в нея е бил направен специален гроб на светеца.

Преслав - разкопаването на Владетелския храм

     След преместването на столицата в Преслав вероятно там е бил отреден и храм за главата на българската църква. След разкопаването на ротондата „Свети Йоан“ е било изказвано становището, че това е бил архиепископския храм. С продължаването на разкопките обаче са били разкрити други значително по-големи култови сгради. Понастоящем предположенията за столична катедрала вече са ограничени до две от тях – едната условно е наречена Патриаршеска, а другата Владетелска църква. Втората бе открита съвсем наскоро и там беше намерен омфалоса – пурпурната плоча, върху която по време на богослужението е стоял владетеля.

     На абсидата на храма „Свети Ахил” в Преспа са били изписани названията на епархиите, но са си запазили названията само на седем от тях: 1) Видинска, 2) Софийска, 3) Скопска, 4) Пелагонийска, 5) Деволска, 6) Главинишка и 7) Верийска. Успенски изглежда е успял да завари запазени названията на още 2 епархии: Призренска и Пелска. Предполага се, че общия брой на изброените епархии е бил 21, като от посочените в хрисовулите на Василий ІІ липсвали имената само на Лариската Навпакстката и Драчката, които били присъединени след изписването на имената на стената на храма.

     Първото обстойно изброяване на епископските центрове на БПЦ намираме в трите грамоти на император Василий ІІ. Втората и третата грамота се явяват допълнение на първата, което показва, че е имало спорове за обхвата на диоцеза на Охридската архиепископия.

     Там са посочени следните епископски центрове: Силистра, Охрид, Костур, София, Видин, Главеница, Мъглен, Битоля, Струмица, Морозвизд, Кюстендил, Ниш, Бранчево, Белград, Срем, Скопие, Призрен, Липлян, Раса, Орея, Черник, Химара, Драч, Дринопол, Велас, Ботрот, Янина, Козил, Риги, Сервия, Стаг, Бер. От епархийски списък от ХІв. Се вижда, че на Охридската архиепископия останали на подчинение владиците в Охрид, Костур, Скопие, Кюстендил, София, Малешево, Мъглен (вкл. Воден), Битоля, Призрен, Струмица, Ниш, Главиница, Бранчево, Белград, Видин, Липлян, Срем, Раса, Девол, Сланица, Гревена, Санина, Дебър и на влашката епархия. Силистра с подчинените и 5 епархии била преминала под властта на Цариградската патриаршия. На нейно подчинение били също митрополитите на Пловдив и Несебър, както и архиепископът на Поморие. Няколко от епархиите от диоцеза на Охридската архиепископия били преминали на подчинение на солунския митрополит – епископите на Китрос, Бер, Драгувития, Сервия, Касандрия, Кампания, Петра, Ардамерий и Йерасо.

     В списък на епископите от българския диоцез в папската канцелария са посочени архиепископа на Търново, архиепископа на Преслав, епископите на Скопие, Призрен, Видин, Ловеч и Бранчево. В писмото на българските владици до папа Инокентий ІІІ са посочени имената на кюстендилският Атанасий, Преславският Сава, скопският Марин, Призренския Аврам, Нишкият Кирик и Видинския Климент. В преписката с папата е споменат също и бранчевския епископ Власий. Цар Калоян в писмото си до папата споменава за пет епископии, за които имал териториален спор с унгарския крал Емерих (1196-1204), като те се идентифицират с Ниш, Бранчево, Белград, Срем и Рашка.

     Патриарх Калист споменава във връзка с църковния събор от 1359/1360г. следните български владици: първопрестолния митрополит на Велики Преслав Доротей, Захарий, митрополит Дръстърски, Лазар, митрополит на Овеч, Партений, митрополит Ловчански, Мануил, митрополит Филипополски и Леонтий митрополит Средецки.

     В Бориловият синодик са изброени следните епархии под властта на Търновската патриаршия: начело на Търновската епархия стоял патриархът, начело на Преславската стоял митрополит, начело на Червенската стоял митрополит, начело на Ловешката стоял митрополит, начело на Софийската стоял митрополит, начело на Овечката стоял митрополит, начело на Дрстърската стоял митрополит. При управлението на цар Иван Асен ІІ влизали и следните епархии: начело на Серската стоял митрополит, начело на Велбъждката стоял епископ, начело на Охридската стоял архиепископ, начело на Бранчевската стоял епископ, начело на Белградската стоял епископ, начело на Нишавската стоял епископ, начело на Видинската стоял митрополит, начело на Филипийската стоял митрополит, начело на Несебърската стоял митрополит.

Охрид - катедралният храм на охридските архиепископи по време на турското робство "Света Богородица", наричан също "Свети Климент"

     През ХVв. в състава на Охридската архиепископия били върнати някои от отделилите се преди това от нея епархии: Видинска и Софийска епархии, които били преминали към Търновската патриаршия, а след това отцепени от нея от цар Иван Страцимир, също епархиите на отцепилата се Ипекска сръбска архиепископия: Ипекска, Новобърдска или Грачанишка, Рашка, Зетска, Призренска, Милешевска, Хвостенска, Будимлийска, Белградска, Градачка, Смедеревска. Моравска или Арилска, Топличка, Мачавска или Валевска, Кончелска и Дебробосненска. В резултат от извършеното преструктуриране към 1530г. Охридската архиепископия имала следните епархии: Гребенска, Костурска, Струмишка, Мъгленска, Битолска, Кичевска, Дебърска, Положка, Скопска, Кратовска или Морозвижка, Банска (Кюстендилска), Преспанска, Корчанска, Авлонска, Бератска (Белоградска), Спатска, Музакийска, Призренска, Новобърдска, Будимлийска, Новопазарска, Ипекска, Цетинска или Далматинска, Херцеговинска, Босненска, Зворнишка, Студеничка, Белграска, Смедеревска, Белоцърквенска, Нишка и Угърска. По-късно се присъединили Верийската и Италийската епархии. На Охридската архиепископия принадлежали също Угровлашката епархия с център Арджеш и Молдавската епархия с митрополитски център в гр. Сучава и епископи в Роман, Радауци и Хуш.

Пловдив - катедралата на екзархийската Пловдивска епархия "Света Богородица"

     При учредяването на Българската екзархия, в нея са били включени следните епархии: Pyсенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловешката, Видинската, Нишката, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешката, Варненската епархия (без града Bаpнa и без близо двадесетте села по крайбрежието на Черно море до Кюстенджа); Сливенския санджак без градовете Поморие и Несебър; Созопалската каза без селата по крайбрежието; Пловдивската епархия без самия гpaд Пловдив, без Асеновград, както и без селата Куклен, Воден, Арнауткьой, Панагия, Ново село, Лясково, Алхан, Бачково, Белащица и без манастирите Банкавски, „Св. Безсребреници“, „Св. Параскева“ и „Св. Георги“.

Екзархийската катедрала в Цариград "Свети Стефан"

     Главният храм на Българската екзархия до Балканските войни е бил “Свети Стефан” в Цариград. Доколкото Йосиф прекарва само последните години от живота си в София, а Кирил става патриарх, то от българските екзарси единствено Стефан е пребивавал само в София като предстоятел на Българската православна църква.

     Понастоящем има следните епархии: Софийска, Варненска и Великопреславска, Великотърновска, Видинска, Врачанска, Доростолска, Ловчанска, Неврокопска, Плевенска, Пловдивска, Русенска, Сливенска, Старозагорска, Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия и Българска източно-православна епархия в Западна и Средна Европа. Сегашните епископи нямат свои диоцези, а носят имената на някогашни епархии, които вече не съществуват: Левкийски, Крупнишки, Деволски, Марцианополски, Месемврийски, Адрианополски, Тивериополски, Велички, Драговитийски, Траянополски, Агатонийски, Проватски, Браницки, Главиницки, Знеполски, Белоградчишки и Агатополски.

УВОД

РАННОХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ:

Първа част: А - Г            Втора част: Д - М           Трета част: Н - Р            Четвърта част: С - Я           Пета част: Задграничните епархии.

Търсене
Календар
«  Ноември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930