Вторник, 19.03.2024, 17:01
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Йоан ІV

АРХИЕПИСКОП ЙОАН ІV КОМНИН (1143 – 1156)

 

Предполагаем печат на Йоан ІV Комнин

 

Архиепископ Йоан Комнин е бил четвърти син и шесто дете на Исак Комнин и Ирина Аланска. Баща му Исак Комнин е бил брат на император Алексий І Комнин (1081-1118). Алексий І учредил за брат си Исак титлата севастократор, който станала втора след императорската измествайки тази на кесаря на трето място. Исак Комнин се замонашил под името Йоан.

Майка му Ирина е била дъщеря на владетеля на Алания и първа братовчедка на Мария Аланска, която била съпруга на император Михаил VІІ Дука Парапинак (1067-1078), а след това и на император Никифор Вотаниат (1078-1081). Ирина Аланска подобно на своя съпруг се замонашила и приела името Ксения.

         Исак и Ирина имали още 3 сина и 4 дъщери. Синовете им Йоан Комнин и Алексей Комнин получили титлата протосеваст и последователно заемали поста дук на Драч. Константин Комнин също носел титлата протосеваст, като бил дук на Бер, а по-късно друнгарий. Едната им дъщеря била омъжена са сина на Констанитн Дука, другата им дъщеря била сгодена за Григорий Гавра, третата София Комнина била омъжена за Никифор Дукаин, а четвъртата Евдокия Комнина била омъжена за Никифор Вотаниат.

         Рожденото име на архиепископ Йоан Комнин е било Адриан. Като императорски племенник получил добро образование и военна подготовка.

Около 1107г. Адриан се оженил със съдействието на чичо си, но името на съпругата му не е известно. От нея той имал поне две дъщери. Едната дъщеря на име Теодора се родила около 1110г., а по-късно се омъжила за Андроник Контостефан, син на мегадукса Исак Контостефан, от когото имала 4 деца, две от които починали в ранна възраст. Втората му дъщеря се родила около 1115г. Тя е спомената във връзка с продажба на част от семейните земи на император Йоан ІІ, който я посетил в манастира Пантократор.

Около 1130г. Адриан е бил поставен за дукс на Халдея и получил титлата севаст. Като управител не проявил сребролюбие и не използвал длъжността си за лично обогатяване.

Около 1136г. той разтрогнал бракът си, разделил имуществото си между близките си и се замонашил под името Йоан.

През 1137г. придружил братовчед си Йоан ІІ Комнин (1118-1143) при похода му в Киликия и Сирия. След като взел участие в триумфалното влизане на император Йоан ІІ в Антиохия, той заминал на поклонение в Светите земи, а после присъединявайки се към византийската армия се върнал в Константинопол през май 1138г. При завръщането си донесъл данъчните списъци от предходната година.

Около 1141г. Йоан ІV Комнин бил поставен за охридски архиепископ.

През август и октомври 1143г. той участвал в два църковни събора, на които били осъдени двама епископи като последователи на богомилството. Той взел участие също в събора през януари 1156г. и във Влахернския събор състоял се през май 1157г., на който бил осъден новоизбраният антиохийски патриарх Сотерих Пантевгенос, Михаил Солунски и Никифор Василаки.

Гюнтер Пинцинг отъждествява архиепископ Йоан ІV с „българския епископ Адриан”, който през 1163г. пред император Мануил І Комнин (1143-1180) се изказал във връзка с възникналия спор с епископа на Ростов и Суздал.

Умрял е преди 10 февруари 1164г., тъй като в списъкът на струмишкият манастир „Света Богородица Елеуса” той е посочен като починал. Там е наречен архиепископът монах Йоан Комнин. От неговите творби са запазени само номоканон и проповед.

Счита се, че Йоан ІV Комнин пръв започнал да се нарича ”Архиепископ на Първа Юстиниана” по името на ранносредновековната църква създадена от император Юстиниан І.

Повечето изследователи считат, че с този акт се е целяло да се засили авторитета на архиепископията и да се утвърди нейната самостоятелност. Някои наши автори обаче намират, че присвояването на името на древната архиепископия е било опит да се заличи спомена за българската църковна независимост. Последното до голяма степен е било повлияно от периода на борбата за българска църковна независимост, като авторите са пренесли в миналото някои от възгледите на своето време, тъй пълният титул е бил „Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България“.

Счита се, че един от оловните печати носещ името на архиепископ Йоан принадлежи на Йоан ІV Комнин, макар като текст и иконография да е подобен на тези на Йоан ІІІ Аин, но се отличава от тях с по-малкия си размер.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

Извори:

 

  1. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
  2. A. Garzya, „Nicephori Basilacae Orationes et epistolae“, Leipzig 1984
  3. P.L. Leone, „Ioannes Tzetzes, Epistulae“, Leipzig, 1972
  4. P. Gautier, „Michel Italikos, Lettres et discours“, Archives de l'Orient Chrétien 14, Paris, 1972
  5. G.A. Ralles and M. Potles, „Σύνταγμα τῶν θείων καὶ ἱερῶν κανόνων, 6 vols“, Athens 1852-1859
  6. I. Sakelion, „Πατμιακὴ Βιβλιοθήκη“, Athens 1890
  7. V. Grumel, „Les regestes“, 1038, 1041, 1043
  8. Σπυρίδων Λάμπρος, Νέος Ἑλληνομνήμων, Атина, 8, 1911
  9. L. Petit, „Le monastire de Notre-Dame de Pitaté en Maceédone“, ИРАИК, София, 6, 1900, стр. 123 (в ръкописа лист 63).

 

Изследвания:

 

  1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 204-205;
  2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 904-906
  3. Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София 2011
  4. Prinzing, Günter (1988). "Wer war der "bulgarische Bischof Adrian" der Laurentius-Chronik sub anno 1164?". Jahrbücher für Geschichte Osteuropas (in German), 36, 4.
  5. Prinzing, Günter (2012). "The autocephalous Byzantine ecclesiastical province of Bulgaria/Ohrid. How independent were its archbishops?". Bulgaria Mediaevalis. 3, 355–383.
  6. Stiernon, Lucien (1963). "Notes de titulature et de prosopographie byzantines: Adrien (Jean) et Constantin Comnène, sébastes". Revue des études byzantines (in French). 21.
  7. Varzos, Konstantinos (1984). „Η Γενεαλογία των Κομνηνών“ [The Genealogy of the Komnenoi] (PDF) (in Greek). A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki.
Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив