Свети Варлаам

СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ВАРЛААМ, АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ

Свети Варлаам Охридски е бил роден в Охрид.

След като Атанасий І Ризея заминал за Италия свети Варлаам бил избран за охридски архиепископ.

В Пролог от ХVв., който се е намирал в библиотеката на охридската катедрала „Света Богородица” е написана следната бележка: „През 7106г. [1598], месец май, 28 ден, в град Велес, турците отсякоха главата на охридския архиепископ кир Ва[р]ла[а]м, като причиниха голяма мъка, а на него вечна памет.”

Причината за убийството не е посочена нито в бележката, нито в „Новината” за намирането на мощите на свети Варлаам публикувана от Иван Вишенский. Възможно е репресията да е свързана с някое от много въстания и бунтове по това време (участието на Атанасий І Ризея в събитията в Химара, Първото Търновско въстание и др.) или пък с турските неуспехи във Влашко, доколкото по това време охридските архиепископи все още претендирали, че тамошната митрополия им е подчинена. В „Новината” за намирането на мощите на св. Варлаам е посочено, че той е пострадал и умрял за Църквата, както и че убийството му било свързано с клевети и гонения и срещу други християни. В същото съчинение е записано, че пред турските първенци в Охрид християните изтъкнали, че на всички е известно, че Варлаам бил убит без вина и грях, а убиецът бил от Велес. Подобно аргументиране показва, че убийството вероятно е било извършено без одобрението на турските първенци в Охрид.

Изглежда скоро след убийството на свети Варлаам е било написано негово житие. Това житие не е открито, но е било публикувано от Вишенский неговото продължение. Продължението е написано в типичния стил на разказите за откриване и пренасяне на мощи на светци. Тъй като е озаглавено „Новина”, това показва, че е било написано съвсем скоро след намирането и пренасянето на мощите, т.е. около 1599-1600г. По тази причина продължението не съдържа никакви сведения дори за мъченията и убийството на Варлаам, а само има изрази, които подсказват, че тези събития са вече известни. Макар съчинението да е изпълнено в типичния панагирично-витиеват стил и е избягвано навлизането в подробности, в него все пак има някои ценни сведения за обстоятелствата свързани със смъртта на архиепископа.

„Новината” започва като продължение на вече написано житие: „След убийството му и хвърлянето в река Вардар на оня блажен отец по време, когато имаше гонения и клевети и срещу други християни, никой не смееше да следи онова тяло, за да го извлече; то престоя някоя седмица във водата, докато този шум утихне и са уталожат разбунените от дявола гневно-яростни турски сърца…”. След това един мъж, който отишъл за риба видял тялото и го разпознал по нараняванията, за които бил чул че били причинени на архиепископа. Той отнесъл тялото в черквата в своето село. Човекът мислел да погребе тялото в черковния двор, но свети Варлаам му се явил на сън и му казал: „Погреби ме вътре в олтара на черквата, защото аз пострадах и умрях за Църквата”. Местният свещеник и хората от селото погребали свети Варлаам в храма. А като изминала година от погребението свети Варлаам се явил на един от епископите и му казал, че искал мощите му да бъдели извадени от гроба за да дават помощ на бедстващите и страдащите. Епископа съобщил за видението на жителите на Охрид и било решено тялото му да бъде пренесено в катедралния храм. За да няма противодействие от страна на турците първо било поискано разрешение от кадията и местните турски първенци. Епископът казал на турците: „О, кадио и вие, господари, които сте начело на този град, чули сте, че без вина и грях беше убит този беден епископ на нашия град от убиец, който живее в град Велес и беше погребан безчестно там и там. А ние сега като си припомнихме, че този сиромах беше роден в нашия град и тук беше удостоен да бъде епископ, ви молим: разпоредете ни да донесем своя мъртвец в неговото отечество, а ние ще ви възнаградим с каквото поискате, ако ни дарите желаното”. А турците, като чули, че ще има отплата разрешили да донесат мощите на свети Варлаам в град Охрид. Когато извадили тялото раните от посичането и пробожданията изглеждали като заздравели и от тях изтичало миро. Тялото било пренесено в архиепископската катедрала в Охрид. Мощите станали обект на поклонение и чрез тях се извършили много чудеса.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 74, 194;

2. Йордан Иванов, „Български старини из Македония”. 3-то изд. С., 1970, стр. 43 (№ 22);

3. „Новина или вест о обретении тела убитаго Варлаама, архиепоскопа охридскаго, во граде Велисе за истинну пострадавшаго и в реку, зовомую Вардар, вверженнаго“, В: И. П. Еремин (ред.), „Иван Вишенский: Сочинения“, Москва-Ленинград, 1955, стр. 125-129, 311-313;

4. Трендафил Кръстанов, „«Новина» за намиране мощите на обезглавения от турците охридски архиепископ Варлаам в края на ХVІв.”, В: „Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от XIV-XVIII век”, ВТ, 1992, стр. 152-160;

5. Пламен Павлов, „Бележити охридски архиепископи”, В: „Литературен свят”.