Григорий V

АРХИЕПИСКОП ГРИГОРИЙ V ТЪРНОВСКИ

Архиепископ Григорий V е посочен като „Търновски”, което означава, че вероятно е бил роден в Търново. Преди да стане охридски архиепископ е бил новопатарски митрополит.

Споменаването на Григорий V като охридски архиепископ предшества формалния му избор от Светия Синод. Първото му споменаване е от 14 април 1691г. в  Протокол за пренасяне на тленните останки на архиепископ Зосим ІІ. В документа е посочено, че Григорий V заедно с бившия охридски архиепископ Григорий ІV се поклонили пред тленните останки на техния предшественик.

Следващият документ подписан от него е от 4 май 1691г. и се отнася до манастира край Мосхополис. Под този документ стоят подписите и на Дионисий Костурски, Зосим Сисанийски (бъдещия Зосим ІІІ), Яков Пелагонийски, Игнатий Бератски (бъдещия Игнатий ІІІ), Даниил Драчки, Дионисий Мъгленски, Арсений Горо-Мокренски и Партений Преспански.

На 12 юли 1691г. е споменат в  протокол за изграждане на храм на „Св. Параскева” в Кавая, Дебърско. Под този документ са се подписали също охридския епитроп Козма Китийски, Игнатий Бератски, Макарий Корчански, Зосим Сисанийски, Теофан Гревенски и Арсений Горо-Мокренски.

Формално обаче, акта за низвержението на архиепископ Герман и избор на Григорий за охридски архиепископ е едва от 8 август 1691г., а интронацията станала на другия ден, на 9 август, в неделя. В избора участвали първопрестолният Давид Костурски, Игнатий Бератски, Макарий Корчански, Зосим Сисанийски, Игнатий Битолски, Теофан Гревенски и Арсений Горо-Мокренски. Другите двама претенденти, които се надпреварвали при избора били Макарий Корчански и Арсений Горо-Мокренски. За разлика от двамата си конкуренти Григорий V се е явявал „външен” епископ, т.е. неговата новопатарска епархия е извън диоцеза на Охридската архиепископия. Прави впечатление, че повечето от избирателите са същите, които са подписали и актовете от 2 май и 12 юли 1691г. Твърде вероятно Григорий V първо се е сдобил със султански берат и е започнал да изпълнява архиепископски функции, а едва по-късно поставения пред свършен факт Свети Синод е бил принуден формално да го избере. В акта за избора е наречен: „преосвещения и учения митрополит на Нова Патра”. От своя страна новоизбраният архиепископ в ентроникона обещава: „ (ще) спазвам безупречно поведение и чист живот, като пазя във всичко установеното от светите отци, като постоянствам в християнското поведение и чедолюбиво разположение спрямо всички братя”.

През юни 1692г. в костурската кондика е вписано пълномощно за продажба на къща, под които сред лицата удостоверили акта е и охридския предстоятел: „Григорий, по Божия милост архиепископ на І Юстиниана и на цяла България и Охрид патриарх”.

Изглежда за да се сдобие по този начин с престола Григорий V е направил значителни разходи, което е довело до натрупване на дългове, които не можел да изплати. И ако това може да се предполага за възкачването му на трона, то краят на управлението му е добре известен. Претендентът за трона Игнатий ІІІ дал пари на Григорий V, срещу което той подал оставка. След това Игнатий ІІІ тайно се сдобил с берат и като поставил Светия Синод пред свършен факт били гласувани както оставката на Григорий V, така и избора на неговия наследник. В синодалния акт от 1 август 1693г. за избор на Игнатий за охридски архиепископ е дадена следната оценка за низложения предстоятел: „нейният предишен противозаконно архиерействащ Григорий се показа недостоен и доброволно подаде оставката си. И така, като престолът се отърва от неговото грабителство и беззакония…”. Подписалите този акт, в който Григорий V е представен като незаконно архиерействащ обаче в по-голямата си част са същите, които са го избрали на поста и са удостоверили и актовете от 2 май и 12 юли 1691г.: Давид Костурски, Даниил Драчки, Макарий Корчански, Партений Преспански, Арсений Горо-Мокренски и Козма Китийски, който се е подписал и като заместник Охридски. Тъй че тези и следващите критики ще трябва да се преценяват предпазливо, като се държи сметка за начина, по който обикновено се представят противниците в политическите борби.

За Игнатий ІІІ се оказало по-лесно да снеме своите предшественици Герман и Григорий V, отколкото той самия да се задържи на трона. За падането му явно заслуга е имал и Григорий V, тъй като на 7 април 1695. било взето от Светия Синод второ решение снемането на архиепископ Григорий V, при което било постигнало съгласие на трона да бъде избиран Зосим. На низложеният предстоятел отново е дадена крайно негативна оценка: „от различни чужди архиепископи, които идат от чужди епархии и развалят и ощетяват честната и славна тая епархия на преславната Първа Юстиниана Охридска и на цяла България и пр., … понеже много и различни чужди пастири развалиха, съсипаха и злоупотребиха нашата велика Христова църква ... от всички лица най-безсрамен и най-небоязлив излезе Григорий Търновски, който я подкопа и я разцепи и за когото чухме, че пак в Одрин смущава и пребивава, и против нашата архиепископия пак се въоръжава; понеже тоя същия Григорий Божията църква и свещеният синод на светите архиереи справедливо осъди и най-сетне, като извади наяве неговите беззакония, пакости и несправедливости, съвършено отхвърли”. За владиците е било ясно обаче, че решението на въпросът е щяло да се стане не от Синода в Охрид, а от волята на турските власти в Одрин, тъй като по-натам в акта е казано следното: „Всевишния Бог и времето докара щото преосвещеният митрополит Сисанйски господин г. Зосим да иде в Одрин за некоя своя друга работа . . и ние едногласно и единодушно желаем да вземе той архиепископията на І Юстиниана Охридска и на цяла България, като достоен да я управлява и възвърне към старата слава тоя разклатен апостолски престол, а престъпника, развратителя и смутителя Григорий, като кръвожаден вълк далече да отстрани и отпъди”.

Тъй като Игнатий ІІІ и Григорий V си били подали оставките, Герман, който дотогава не признавал нито техния избор, нито своето детрониране също се съгласил подаде оставката. В оставката не пропуснал да разкритикува своя наследник: „бившия Новопатрски наречен, влезе разбойнически и незаконно, отмести нас законните, грабна самия апостолски престол без да си дадем ние оставката и да бъдем поканени за това от светите архиереи. Той, поради недостойността и сребролюбието си, пак си даде оставката и предаде тоя престол на Белградския Игнатий.”. Но и това явно се е видяло малко на синодалните архиереи, та в акт за избор на архиепископ Зосим направо е посочено: „Игнатий … с измама и с подкупване на архиепископстващия преди него Григорий, на когото уж взел съгласието и оставката…”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 203-204;

2. Снегаров, Иван. „Един охридски документ”, В: „Македонски преглед”, г. 11 (кн. 3 и 4). стр. 118-119;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 47-51, № 4-8; стр. 54-55, № 12; стр. 61-63, № 18; стр. 64-67, № 19-20; стр. 138, № 69.

4. Gelzer, H., „Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen”, Leipzig, 1903, стр. 94-95, № 28;

            5. Голубинский, Е, „Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой”, М, 1871, стр. 139

6. Документи на Охридската архиепископия

7. Ἀλεξούδης, Ἄν., „Συνοδικαὶ πράξεις τῆς Ἀρχιεπισκοπῆς Ἀχριδῶν καὶ πάσης Βουλγαρίας”, Δελτίον τῆς Ἱστορικῆς καὶ Ἐθνολογικῆς Ἑταιρείας τῆς Ἑλλάδος, 1892 [1893], 4, стр. 121

8. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, 1905, т. III, стр. 789–804.