Понеделник, 25.10.2021, 16:45
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Димитър Хоматиан

АРХИЕПИСКОП ДИМИТЪР ХОМАТИАН (1216 – 1236/9)

 

Архиепископ Димитър Хоматиан е един от най-видните ръководители на Охридската църква.

Неговото прозвище Хоматиан, което се среща и като Хоматин се предполага, че е свързано със селището Хома. Имало е две селища с такова име, като едното се е намирало в Ликия, а другото във Фригия. Вероятно родът му е произхождал от това селище, макар самият Димитър Хоматин да прекарал по-голямата част от живота си в европейските предели на Византия. Самият той в писмото си до Василий Педиадит казва: „Какво общо може да има, свети ми господарю, между мен – превърналия се във варварин от дългите години, прекарани сред варварщината на българите…“  (№ 8: Ponemata diaphora, стр. 47–49; П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на българската църква“, стр. 43 – 45)

Димитър Хоматиан е имал един брат на име Стефан (№ 18: Ponemata diaphora, 71–72) и един братовчед на име Константин (№ 115, Ponemata diaphora, 379). От тази епоха е известно името на Йоан Хоматин (J. Darrouzés. Recherches sur les οφφίκια de l’église byzantine, p. 173, n. 4), който в качеството си на патриаршески логотет подписал през 1191г. съборното решение за снемането на патриарх Доситей Йерусалимски (1189-1191), но не е ясно дали има някаква родствена връзка с Димитър Хоматиан.

В писмото на Йоан Апокавк до патриарх Мануил І Сарандин (1217-1222) авторът казва, че преди да бъде ръкоположен за навпактски митрополит (1200г.) той познавал Димитър Хоматиан още докато последният е служел като апокрисиарий на охридския архиепископ при цариградския патриарх.

По-късно Димитър Хоматиан бил поставен за хартофилакс на Охридската архиепископия.

Последвали смутни и размирни години за Византийската империя. През 1185г. избухнало въстанието на Асен и Петър. По време на въстанието подчиненият на Охридската архиепископия видински митрополит бил заставен да ръкоположи Василий за епископ. По-късно в резултат на дипломатическата дейност на цар Калоян Василий бил признат от папата на Търновски архиепископ. Така наред с охридската се появила още една българска архиепископия. А положението на Византийската империя се влошило още повече, когато през 1204г. участниците в ІV кръстоносен поход превзели Цариград. Цар Калоян отказал да подкрепи прогонения византийски император Алексий ІІІ Ангел дори и срещу обещанието на търновския архиепископ да бъде признато патриаршеско достойнство. Усилията на цар Калоян да поддържа мирни отношения с латинците не се увенчали с успех и през 1205г. се стигнало до битката при Одрин, в която българите удържали съкрушителна победа. Този успех позволил на цар Калоян да предприеме мащабно настъпление, като сред завоюваните земи имало и такива, които попадали в диоцеза на Охридската архиепископия.  Бурните събития станали причина за овакантяването на много от епископските катедри, тъй като едни от владиците починали, а други избягали. Цар Калоян се погрижил на овакантените престоли да бъдат поставени владици.

След тежкия удар нанесен от кръстоносците Византийската империя се разпаднала на части, но постепенно се оформили два центъра стремящи се да отвоюват Цариград. Единият център се намирал в град Никея в Мала Азия, където бил избран византийски патриарх. Другият център станал Епирското деспотство, начело на което застанал Михаил Комнин, който бил наследен от брат си Теодор Комнин. Била създадена също така и Трапезундската империя, но поради отдалечеността й, тя не участвала в надпреварата за отвоюването на столицата.

В такава обстановка станало избирането на Димитър Хоматиан за охридски архиепископ, което събитие изследователите отнасят около 1216г. В писмото на Йоан Апокавк до никейския патриарх е описано накратко как е станал избора и ролята на Теодор Комнин: „То е признато от нашия владетел, когото ние считаме за пратен от Бога и признаваме за наш цар. И гледаме на Бога, който го е венчал с чести победи над противниците и разширил неговите граници. С неговата власт бе избран архиепископът на България, а бе ръкоположен от подведомствения му Синод, според древния обичай…“ (Снегаров, 1, 106). За добрите отношения между Теодор Комнин и Димитър Хоматиан свидетелства една плащеница подарена от епирския владетел и съпругата му, върху която стои следния надпис: „Ти, Слово на Бога Отца, което по неизказан начин си получило от безмъжна Дева плът, която виждаме предлагана за храна на човеците, въпреки че никой не е достоен, приеми този дар от Теодор Комнино-Дука и от неговата добра съпруга Мария Дука Комнинородена и им дай за това спасение на душите.“. Новата политическа реалност поставила охридския архиепископ в близко положение до никейския патриарх, което означавало, че предстоял сблъсък между двата църковни центъра.

Първата стъпка на Димитър Хоматиан обаче била да бъдат отстранени поставените по времето на цар Калоян владици. Възползвайки се от покровителството на епирския деспот Теодор Комнин и от кризата настъпила в България при управлението на цар Борил архиепископът свикал Синода на Охридската църква и било решено, че българските архиереи трябва да бъдат снети от постовете им и заменени с други. Аргументът на мъгленският епископ, че след падането на Цариград много от църковните дела били уредени според обстоятелствата, а не стриктно според каноните били отхвърлени. При все това по-късно самият Димитър Хоматиан използвал аргументите на мъгленския епископ за да се оправдае пред никейския патриарх за поставянето на епископ на Сервия, чиято епархия била подчинена на солунския митрополит.

През 1219г. патриарх Мануил І Сарантин и неговия синод в Никея признали автокефалността на сръбската православна църква, за чийто пръв архиепископ бил поставен свети Сава І Сръбски. До тогава сръбските епархии се числели към диоцеза на Охридската архиепископия и подобна намеса на никейския патриарх в делата на самостоятелната църква била недопустима. Димитър Хоматиан протестирал, но зад свети Сава І стояла сръбската държава и усилията на охридския архиепископ да попречи на отцепването нямали успех. По-късно сродяването на крал Стефан Радослав и Теодор Комнин уталожило напрежението между Димитър Хоматиан и отцепниците.

Малко по-късно епирските архиереи отказали да вземат участие в църковния събор провел се в Никея през 1220г., макар и да се мотивирали с рисковете от пътуването до Мала Азия. Използвайки за предлог поставянето на лариски архиерей без съгласието на никейския Синод патриарх Мануил І изпратил през 1222г. обширно писмо до навпактския митрополит Йоан Апокавк, в което Хоматиан е бил обвинен, че е бил „външен човек“, който нямал необходимото църковно възпитание и образование за сана който бил заел, както и че не бил издигнат по каноничен ред (Снегаров, 1, 104, ВВр, ІІІ, 268). В своя отговор Йоан защитил архиепископа, а също аргументирал ръкополагането на драчкия, леринския и керкирския митрополити без решение на никейския Синод. В този си отговор той описал Димитър Хоматиан като „човек, от когото мнозина се удивяват и  когото почитат за благонравието, сдържаността в разговорите и макар ти да го наричаш външен и невкусил църковно възпитание, но той е най-добър познавач на това“ (Снегаров, 1, 105-106, ВВр, ІІІ, 270-272).

През 1227г. Димитър Хоматин помазал Теодор Комнин за василевс на ромеите, който акт бил потвърден от Събора в Арта. Това довело до протест от страна на патриарх Герман ІІ, тъй като по този начин се създавал конкурент на никейския император. Герман ІІ подигравателно нарекъл охридския архиепископ „мироточив Димитър“, тъй като според него помазването на един император можело да стане само с миро приготвено от никейския патриарх. Димитър Хоматиан на свой ред оспорил правото на никейския патриарх да се нарича „вселенски“, отново го упрекнал за отцепването на Сръбската архиепископия и позовавайки се на древните права на българските архиепископи заявил, че има право да коронясва императори. Той обърнал внимание, че в Никея никога не е имало преди това патриарх, докато Охридската църква е наследница на учредената от император Юстиниан І архиепископия на Първа Юстининана.

На 9 март 1230г. Теодор Комнин бил разбит и пленен от цар Иван Асен ІІ. Така Димитър Хоматиан загубил своя могъщ покровител. Българският владетел поставил зет си Мануил Комнин на мястото на брат му. Новият владетел на Солун обаче нямал нито енергията на брат си, нито някогашните територии на Епирската империя, тъй като част от тях били завзети от България. По повод поставянето на Мануил за епирски владетел Димитър Хоматиан му изпратил поздравително писмо, като се оправдал със здравословното си състояние, че не може да се яви да го приветства лично (Ponemata diaphora, р. 382).

На събора в Лампсак през 1235г. било взето решение за признаване на патриаршеско достойнство на търновският архиепископ.

Последният запазен документ (№ 106, Ponemata diaphora, р. 216*–217* и бел. 82) на Димитър Хоматиан е датиран между месец юни и 31 август 1236г. В своята автобиография Никифор Влемид е отбелязал, че през 1239г. заварил Охридската архиепископия вдовстваща.

Основната част от творчеството на Димитър Хоматиан са писма и документи с правно и догматично съдържание – около 150 на брой. Подобно на други охридски архиепископи и той отдал почит в творчеството си на свети Климент. Димитър Хоматиан е автор на едно кратко проложно житие за светеца, което обаче съдържа и някои сведения, които липсват в други извори. Също така е написал и три канона за свети Климент, като авторското име е посочено чрез акростих.

Запазена е икона, подарена от Димитър Хоматиан, върху чийто сребърен обков стои следния надпис: „Украсата на иконата ти, Украсителю на света, е от Димитър, архипастир на българите. Възнагради го според красотата ѝ, като го очистиш от грозния позор на страстите.“ (Й. Иванов, БСМ. с. 35; Б. Филов. Охридският надпис на Димитрия Хоматиан).

Запазен е текста, който е стоял на печата на Димитър Хоматиан, който гласи: „Дево, изпълни ме с радостта от спасението; Димитър, архипастир на българите“ (И. Снегаров, „История на Охридската архиепископия“, т. І, с. 293; V. Laurent, „Le Corpus des sceaux de l’empire byzantin“, V, fasc. 3, № 2017).

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

Извори:

 

  1. Günter Prinzing (ed.), Demetrii Chomateni, „Ponemata diaphora“, „Corpus Fontium Historiae Byzantinae“, 38, Berlin, 2002
  2. J. Pitra, „Analecta sacra et classica Specilegio Solesmensi parata iuris ecclesiastici  Graecorum selecta paralipomena“, т. 6
  3. В. Васильевскаго, „Из переписки Іоанна Навпактскаго“, „Византийский временник“, 3, 1896, стр. 233-316.
  4. П. Ников, „Принос към историческото изворознание на България и към историята на Българската църква“, Списание на БАН, ХХ, 1921, стр. 51-59.
  5. Ников, П, „Материали за средновековната история на България“, ГСУ - ИФФ, кн. 18, 1922, стр. 3–22.
  6. Илиев, И., „Димитър, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“, „Исторически преглед“, 60, 2004, кн. 1-2, стр. 3-38
  7. Милев, Александър, Гръцките жития на Климент Охридски, авт . 1966;
  8. G. Rallis and M. Potlis, “Demetrios Chomatenos”, „Σύνταγμα τῶν θείων καὶ ἱερῶν κανόνων“, vol 5, Athens, 1855, стр. 430-434
  9. Г. Беласчев, „Климент епископ словенски и службата му по стар славянски превод“, С., 1898
  10. Документи на Охридската архиепископия
  11. Проложно житие на свети Климент написано от Димитър Хоматиан
  12. V. Laurent, „Le Corpus des sceaux de l’empire byzantin“, V, fasc. 3, № 2017 по „Συμβολι εις την ιστοριαν της αρχιεπισκοπης Αχριδος“ в „Сборник статей, посвященных почитателями академику и заслуженному профессору В. И. Ламанскому по случаю пятидесятилетия его ученой деятельности“, СП, 1907, стр. 232.

 

Изследвания:

 

1.  Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 100-152, 207-210, 274-280;

2.  Марин Дринов, „О некоторых трудах Димитрия Хоматиана, как историческом материале“, „Византийский временник“, СПб, 1894 и 1895г.

3. Александър Милев, „Димитър Хоматиан“, „Кирило-методиевска енциклопедия“, т. 1, София 1985, стр. 584-585;

4. Маcrides, R., „Demetrios Chomatenos“, „The Oxford Dictionary of Byzantium“, т. 1, 1991;

5. Ruth Macrides, „Bad historian or good lawyer? Demetrios Chomatenos and novel 131'“, „Dumbarton Oaks Papers“, 46, 1992, стр. 162-176

6. Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, София, ДИ Народна просвета, 1980, стр. 82;

7. G. Prinzing, „Sozialgeschichte der Frau im Spiegel der Chomatenos-Akten“, „Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik“, 32.2, 1982, стр. 452-462;

8. G. Prinzig, „A Quasi Patriarch in the State of Epiros: The autocephalous archbishop of Boulgaria (Ohrid) Demetrios Chomatenos“, „Зборник радова Византолошког института“, 41, 2004, стр. 165-182;

9. Gerhard Podskalsky, „Zwei Erzbischöfe von Achrida (Ochrid) und ihre Bedeutung für die Profan- und Kirchengeschichte Mazedoniens: Theophylaktos und Demetrios Chomatenos“, „ La spiritualité de l'univers byzantin dans le verbe et l'image (FS E. Voordeckers), Turnhout 1997, 239-252 (= „Two Archbishops of Achrida (Ochrid) and their significance for Macedonia's secular and church history: Theophylaktos and Demetrios Chomatenos“, „Byzantine Macedonia - Identity, Image and History“, „Byzantina Australiensia“, 13, Melbourne, 2000, стр. 139- 148);

10. Simon, Dieter, "Chomatian, Demetrios". In Michael Stolleis (ed.). „Juristen: ein biographisches Lexikon“; von der Antike bis zum 20. Jahrhundert (in German) (2nd ed.). München: Beck, 2001, стр. 129;

11. Nicol, Donald M, "Refugees, Mixed Population and Local Patriotism in Epiros and Western Macedonia after the Fourth Crusade", XVe Congrès international d'études byzantines, Athènes, 1976, Rapports et corapports I. Athens. стр. 3–33;

12. Ю. Я. Вин, „Право предпочтения в освещении Димитрия Хоматиана (XIII в.)“, „Право в средневековом мире“, Отв. ред. О.И. Варьяш, РАН, ИВИ, М., 1990, cтр. 85-125;

13. Ю. Я. Вин, „Судьба славянской семьи глазами охридского архиепископа Димитрия Хоматиана: Опыт историко-психологического исследования“, „ Славяне и их соседи“, РАН, ИСБ, М., 1996. Вып. 6: „Греческий и славянский мир в средние века и раннее новое время“, стр. 109-118;

14. Popović, Svetlana, „The Serbian Episcopal sees in the thirteenth century (Српска епископска седишта у XIII веку)“, „Старинар“, 51, 2001, стр. 171–184;

15. Александър Попович, „Титулатура охридског архиепискonа у писмима Димитрија Хоматијана“, „Зборник радова Византолошког института“, бр. 38, 1999, стр. 278-285

Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив