Кирил І

МИТРОПОЛИТ КИРИЛ І СПАНОС

(март 1650 – юни 1652)

/ЦАРИГРАДСКИ ПАРТРИАРХ КИРИЛ ІІІ ( първи път: юни-юли 1652, втори път: март 1654)/

         Кирил І е бил роден в Ксанти. През 1628 станал коринтски митрополит. Цариградският патриарх Кирил І Лукарис (1620-1623, 1623-1633, 1633-1634, 1634-1635 и 1637-1638) го снел от поста, но през юли 1635г. Кирил Спанос успял да си го върне. През 1637г. отново бил снет. Тогава той прогонил пловдивския митрополит Гаврил от поста му и завзел неговото място, но през 1637г. бил снет. След това направил неуспешен опит да стане халкидонски митрополит.

         През януари 1650г. търновският митрополит Дионисий ІІ бил отстранен и през месец март същата година Кирил Спанос заел неговото място.

          На този пост останал до юни 1652г., когато успял да снеме цариградския патриарх Йоаникий ІІ Линдиос (1646-1648, 1651-1652, 1653-1654 и 1655-1656) и да заеме неговото място. На патриаршеския престол се задържал едва няколко дни (8, 18 или 20). Архиереите отказали да го признаят, макар той да ги насилвал да сторят това.

През 1652г. свети Атанисий Пателарий (1652) успял да го прогони и за втори пореден път станал цариградски патриарх, но останал на престола едва 15 дни. Мястото му било заето от Паисий І, чието първо управление продължило от юли 1652г. до април 1653г. След него на престола се възкачил Йоаникий ІІ за трети пореден път, като се задържал от април 1653г. до 17 март 1654г. Кирил Спанос успял отново да го детронира и да заеме мястото му, но се задържал на патриаршеския престол едва 14 дни. Паисий І го детронирал, като второто му управление траяло от март 1654г. до март 1655г., когато той пък отново бил снет от Йоаникий ІІ, чието четвърто по ред управление траяло от март 1655г. до юли 1656. През следващите години честата смяна на патриарси продължила.

През април 1654г. под председателството на Паисий І цариградският синод изпратил Кирил Спанос на заточение в Кипър. Той успял да се завърне в Цариград, но синодът отново го изпратил на заточение в Кипър. Твърдейки, че Кирил Спанос е причинил тежки финансови вреди на патриаршията Паисий І въвел извънредно облагане, като всеки свещеник трябвало да даде по 1 златен флорин.

Пелопонеският монах Неофит, който бил игумен на манастира „Свети Сава” в Букурещ написал една сатирична творба, като Кирил Спанос е едно от лицата представени в нея.

Оценките за Кирил Спанос, които се срещат в научните публикации са основани предимно на документите на неговия противник Паисий І, където по понятни причини отношението е тенденциозно и негативно. Както се вижда от описаното по-горе по това време е имало честа смяна на патриарси и митрополити, което означава, че краткото управление на Кирил Спанос се дължи не толкова на личните му качества, а на политическата обстановка в Османската империя и на влиянието на външни фактори. Паисий не е посочил някакви конкретни действия на Кирил Спанос, с които е причинил вредите, а само участието му във вътрешните борби за завземане на митрополитски катедри и патриаршеския престол. Завземането на патриаршеският престол е било свързано с даването на пари, което означава, че претендентите трябвало често да правят значителни разходи, които не успявали да си възстановят за краткото си управление и така задълженията на Цариградската патриаршия се увеличавали.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 222-223;

2. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

            3. Тютюнджиев, Ив., „Търновският епископат XII-XXI век”, Велико Търново, 2007;

            4. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 179;

            5. Γεδεών, Μανουήλ (1885). Πατριαρχικοί Πίνακες: Ειδήσεις ιστορικαί βιογραφικαί περί των Πατριαρχών Κωνσταντινουπόλεως: από Ανδρέου του Πρωτοκλήτου μέχρις Ιωακείμ Γ' του από Θεσσαλονίκης, 36-1884. Κωνσταντινούπολη: Lorenz & Keil, стр. 579-580;

            6. Γριτσόπουλος, Τ., „Κύριλλος Γ΄ Σπανός, ο επιβάτης του Οικουμενικού Θρόνου”, В: „Θεολογία”, ΚΘ´, 1958, стр. 407-418.