Вторник, 19.03.2024, 05:37
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Теодул

АРХИЕПИСКОП ТЕОДУЛ (1056 – 1064)

Печат на архиепископ Теодул - изображение на света Богородица

 

Теодул се е родил в град Тетраполис (днес Кония) в Мала Азия. Бил е игумен на цариградския манастир „Свети Мокий“.

Той застанал начело на Охридската архиепископия след смъртта на Лъв през 1056 година с помощта на императрица Теодора.

Като архиепископ, заедно с Йоан Анца (Ίωάννου Άντζα), построил „горната велика църква“ в Охрид.

Личността на ктитора Йоан Анца не е напълно изяснена. Снегаров предполага, че става дума за местен болярин и дори допуска, че е възможно охридския род Банджови да са негови потомци. По-вероятно става дума за представител на видната византийска фамилия Анца, чийто представители са заемали ред постове във Византия през ХІ-ХІІІв. Запазени са два печата на магистър Йоан Анца (Σφραγὶς Ἰωάννου μαγίστρου τοῦ Ἀνζᾶ, BZS.1947.2.1004), като единият от тях е бил открит в Кипър. Сред представителите на фамилията Анца са вестта Никифор Анца (ХІв.), Михаил Анца (ХІв.), протоспатария, съдия на Хиподрума и хартуларий на геникона Константин Анца (ХІв.), вестта Стефан Анца (ХІв.), веста, съдия на Хиподрума и императорски нотарий  Никола Анца (ХІв.), съдията на Хиподрума и хартуларий на геникона Никита Анца (около 1060-1080), Василий Анца (1130-1170) и др. От тях Никола Анца е заемал поста съдия на велум за Тракия и Македония.

Не е ясно също коя е черквата, която е построил Теодул. Снегаров предполага, че вероятно става дума за „Света Богородица Челница“. Това е малък храм, от типа на тези, които се издигали при или над крепостните порти, тъй че е малко вероятно да бъде наречена „велика“. Доколкото Лъв е възобновил  „долната велика черква“ „Света София“, то може да допуснем, че Теодул е продължил делото му, като е поправил построената от свети Климент Охридски черква „Свети Панталеймон“, която се намира близо до Горния град в Плаошник. Там в ранохристиянската епоха е имало петконхиален храм.

Според Виенският препис на хрониката на Скилица-Кедрин архиепископ Теодул: „бил съвършено непосветен в светската мъдрост, но бил усвоил божията до съвършенство и от нея бил почерпил благодат и добродетели“.

Запазен е моливдовул на архиепископ Теодул. На него е изобразена света Богородица, а надписът гласи: „Богородице, закриляй своя служител Теодул, архиепископ на цяла България“.

Архиепископ Теодул починал през 1065 година.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. ИБИ т. ХІ, ГИБИ – т. VІ, С., 1965г., стр. 300, 308, 325;
  2. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111; Дю-Канжов списък на българските архиепископи;
  3. CFHB 5, Ioannis Skylitzae, Synopsis Hostoriarum, 1973; A Synopsis of Byzantine History, англ. прев. John Wortley, Cambridge, 2010
  4. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 197;
  5. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 867-868
  6. Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София, 2011
  7. Nesbitt and Seibt, The Anzas Family: Members of the Byzantine Civil Administration in the Eleventh, Twelfth, and Thirteenth Centuries, 199, fig. 11;
  8. Seibtу W., Zarnitz M. L., Das byzantinische Bleisiegel als Kunstwerk, 1997, 197-198, № 5.2.10.
Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив