Аврамий

АРХИЕПИСКОП АВРАМИЙ МЕСАПСА

Аврамий Месапса преди да стане охридски архиепископ е бил новопатарски митрополит.

Първото известие за него като охридски архиепископ е от 31 януари 1629г. във връзка с представената негова грамота от пристигналия от Охрид в Москва епископ Козма, който отишъл там заедно с двама архимандрити – Аврекий и Нектарий. Аврамий написал, че епископ Козма е изпаднал в тежък дълг заради турското насилие. Цар Михаил им дал подаръци, като Нектарий получил и грамота, че може да ходи на всеки 5г. в Русия да събира милостиня.

На 4 септември 1628г. в Москва пристигнал корчанския митрополит Неофит, който носел грамота от архиепископ Йоасаф І. Неофит бил приет от царя през месец ноември 1628г. като представил грамотата на архиепископ Йоасаф І. Аврамий е споменат за пръв път в грамотата от 31 януари 1629г. представена от епископ Козма, което означава, че е станал архиепископ около периода 4 септември 1628г. - 31 януари 1629г.

Финансовите затруднения на Охридската архиепископия подтикнали Светия Синод да вземе решение Аврамий да се обърне за финансова помощ към християнските владетели в Европа.

Препоръчителните грамоти до руския цар Михаил и до патриарх Филарет Никитич били изготвени на 6 март 1631г. и били подписани от първопрестолния костурски митрополит Харитон, воденския митрополит Данаил, корчанския митрополит Митрофан, битолския (пелагонийския) митрополит Дамаскин, струмишкия митрополит Методий, гревенския митрополит Митрофан, белоградския (бератския) митрополит Партений, молисхоския епископ Софроний, преспанския епископ Дионисий, горо-мокренския епископ Калистрат, спатийския епископ Йосиф и дебърския епископ Киприян. Аврамий е бил наречен в грамотите: „нашия най-блажен архиепископ на Първа Юстиниана, Охридски и на цялата Българска страна”. В грамотата се посочвало, че Охридската архиепископия имала големи задължения в размер на 25 000 златни монети. За обезпечаването на този дълг се наложило да бъдат заложени цялата църковна утвар, кръстовете, евангелията, кадилниците и одеждите на духовниците. При посещението си в Русия през 1634г. Аврамий допълнително пояснил, че турците се опитали да превърнат в джамия охридската катедрала „Въведение на Пречистата Богородица”. Християните за да спасят храма се наложило да заложат цялата църковна утвар, като с парите платили откупа. Султанът дал на архиепископа грамота, че черквата ще остане православна и няма да бъде предадена на католиците.

При посещението си в Москва Аврамий заявил, че са му подчинени десет митрополита и трима епископи, като има малка разлика между подписалите грамотата и изброените. При изброяването са били посочени: митрополит Харитон Костурски, митрополит Дамаскин Пелагонийски (Битолски), митрополит Данил Воденски, митрополит Методий Струмишки, митрополит Киприян Дебърски, митрополит Партений Белоградски (Бератски), митрополит Митрофан Корчански, митрополит Йоасаф Гревенски, митрополит Харитон Мъгленски, епископ Данил Сисанийски, епископ Дионисей Преспански и епископ Калистрат Горо-Мокренски.

Според разказаното от Аврамий в Москва той започнал своята обиколка от Западна Европа. Първо от Охрид отишъл във Венеция, където останал една година заради епидемията, тъй като не пускали никого. За по-нататъшната част от пътуването из Западна Европа Аврамий предпочел да не спомене всичко, като посочил само преминаването през Франция и Англия, откъдето отишъл в Русия. Но от запазените документи и доносът изпратен до руския цар става ясно, че е посетил и други страни.

След Венеция архиепископът посетил Загреб и Виена. Във Виена прекарал продължително време и се срещнал с императора, а също така се запознал с папският нунций в Германия. По-късно във връзката с посещението на Аврамий в Рим нунцият изпратил на 31 май 1632г. препоръчително писмо. Според разказаното в препоръката охридският архиепископ след като напуснал Виена прекарал известно време при власите, като ги убеждавал в ползата от обединението на Църквите под върховенството на папата. От препоръката става ясно, че нунцият и преди това е изпращал похвали за прокатолическата дейност на Аврамий.

Около 23 януари 1632г. Аврамий е бил в Пожон (Братислава), по времето когато кардинал Пазмани, примас на Унгария, отпразнувал пренасянето на част от мощите на александрийския патриарх свети Йоан V Милостиви. Във връзка с това събитие епископът на Фюнф-Кирхен Георги Драшкович е отбелязал, че охридският архиепископ заявил, че е чул от великият логотет на Константинополската патриаршия, 90-годишен старец, че мощите на свети Йоан Милостиви са били подарени на краля на Унгария Матиаш (1458-1490).

На 17 март 1632г. Аврамий вече бил в Рим, където се съгласил да се подчини на папата и съвместно с него извършил служба. На 10 юли 1632г. папа Урбан VІІІ дал на Аврамий препоръчително писмо до френския крал Луи ХІІІ. В доносът срещу Аврамий изпратен до руския цар се твърди, че архиепископът получил много дарове от папата и френския крал. Според доносът френският крал също дал грамота на Аврамий.

След това Аврамий заминал за Лондон, където се срещнал с английския крал. Там е пристигнал преди 18 септември 1633г., тъй като на тази дата изпратил писмо на кралския библиотекар Патрик, в което му благодари за проявената щедрост. В това писмо Аврамий се оплаква, че вече е стар и болен, а също и че е останал без средства. В доносът до руския цар е посочено, че е живял в дома на лорд Чинберин. Според доносът в Лондон към Аврамий се присъединил свещеник, който бил от Корфу и бил от рода на Палеолозите. Той живеел в Англия като мирянин и е имал две жени, а след това е бил ръкоположен за свещеник. Пак според доноса заедно с Аврамий за Русия заминали един дякон от Охридската архиепископия и трима миряни.

През 1633г. вече е имало друг охридски архиепископ. Това означава, че след като Аврамий заминал за чужбина на негово място е бил поставен друг.

Аврамий прекарал зимата в Англия, тъй като нямало кораби. На 17 август 1634г. архангелският воевода изпратил известие в Москва, че Аврамий е пристигнал в Русия. Заедно с него дошъл архимандрит Антим от манастира свети Наум. През декември същата година Аврамий и Антим били отново разпитани за причината за пътуването им и за маршрута, по който се движели. При разпита Аврамий отрекъл да е посещавал папата. Заявил, че е минал през Западна Европа, тъй като маршрута макар и по-дълъг е бил по-безопасен.

На 22 февруари 1635г. Аврамий бил приет от царя и получил подаръци. През месец април същата година бил изпратен царски указ до путивилския воевода, че се позволявало на Аврамий да напусне Русия. Скоро след като заминал пристигнал анонимен донос от Англия, който Леонтий Абрамов бил получил в Амстердам от Адам Бурей. Според доносът Аврамий оставил своя диоцез, заминал за Рим, където прекарал 6 години и служил с папата, като признал върховенството му. После отпътувал за Франция, а след това за Англия. В доносът се препоръчвало да обискират Аврамий и в него щели да открият грамоти от папата и френският крал, в които пишело за църковното устройство. Когато доносът пристигнал Аврамий вече бил заминал.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 95-96, 196;

2. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, ІІ, С.П.Б., 1859г., стр. 69, 158-160;

3. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В: „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 110, 132-133;

4. Péchayre, A. P., „Lea archevêques d'Ochrida et leur relations avec l'Occident à la fin du XVIe siècle et au début du XVIIe.”, В: „Échos d'Orient”, 36, 1937, стр. 435-439;

5. Péchayre A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”. В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936. стр. 294-296;