Понеделник, 25.10.2021, 16:07
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Лъв І

АРХИЕПИСКОП ЛЪВ І ПАФЛАГОНЕЦ

(1041-1056)

Изображения на архиереи-светци в катедралния храм "Света София" в Охрид

Архиепископ Лъв произхождал от Пафлагония и дълги години бил хартофилакс на Цариградската патриаршия. Поради несъгласие с патриарх Алексий І Студит за да избегне конфликт с него се оттеглил от поста.

След смъртта на Йоан Дебърски император Михаил ІV (1034 – 1041), който също произхождал от Пафлагония поставил Лъв за охридски архиепископ. Лъв бил първият византиец, който станал български архиепископ.

По времето на архиепископ Лъв се стигнало до Великата Схизма между православните църкви и католическата. Причина конфликта станало обстоятелството, че папата възползвайки се от успехите на норманите срещу владенията на Византийската империя на Апенинския полуостров започнал да заменя православния обред с латински. Като ответна мярка цариградският патриарх Михаил I Кируларий (1043 – 1058) наредил да бъдат затворени всички латински черкви в Цариград, а при изпълнението на тази мярка сакеларият Никифор, комуто било възложено това изхвърлял от дарохранителниците на земята безквасния хляб, с който се извършвала католическата евхаристия и го тъпчел с крака.

Архиепископ Лъв изпратил послание, адресирано до Йоан Транийски и католическите епископи (PG, СХХ, 833–844; Will, 51–64). Изглежда архиепископ Лъв е имал намерение да се опита да избегне назряващото разцепление, защото в писмото папата е наречен „най-почтеният”. В своето послание Лъв порицал появилите се отклонения от православието сред намиращото се под властта на папата духовенство: използването на безквасен хляб, безбрачието на свещениците, постенето в събота, непеенето на „Алилуя” по време на Великия пост, яденето на удушено и най-вече т. нар. „Филиокве“ (добавката, че Светия Дух произхожда и от Сина). Кардинал Хумберт написал съчинението „Диалог” (Humberti cardinalis Dialogus, Will, 92-126), в което защитил католическите практики и порицал византийските. В отговор Никита Стифат съчинил „Антидиалог” известен също като „Слово за опресниците, съботния пост и за брака на йереите”. Патриарх Михаил пък изпратил писмо до Доминик Аквилейски отнасящо се до опресниците. От своя страна Доминик написал писмо до патриарх Петър Антиохийски, в което заявил: „Ние пазим църковното единство” и развил тезата, че западните обичаи са съвместими с източните. Антиохийският патриарх му отговорил с примирителен тон, като изпратил копие от писмото си и до патриарх Михаил.

През 1054г. папа Лъв ІХ (1048–19.04.1054) изпратил в Цариград послание, което съдържало претенции за върховенство на папата над всички християни, което се обосновавало с фалшификата известен като „Константиновия дар”. Патриарх Михаил Кируларий отхвърлил папските претенции.

Архиепископ Лъв написал още две послания до транийския епископ.

За уреждане на възникналите спорове папа Лъв ІХ изпратил в Цариград делегация водена от кардинал-епископа Хумберт, архиепископа на Амалфи Петър и Фридрих, дякон и канцлер на Римската курия. Най-старшият от делегатите Хумберт освен с написването на съчинението „Диалог” бил допринесъл за обтягането на отношенията между Рим и Цариград с приемането на титула, че е архиепископ на Сицилия, за която Византия се борела с арабите и норманите, а по онова време в църковно отношение все още принадлежала на патриаршията.  Интересите на страните в преговорите били сложни. От една страна бил общия интерес за борба с норманите, които не само завземали византийските владения, но ощетявали и папата, който дори прекарал известно време като техен пленник. От друга страна било желанието на папата да постави под своя власт Сицилия, Апулия и Калабрия, което било в разрез с интересите на цариградския патриарх и охридския архиепископ. Наред с това папата оспорвал титула „Вселенски”, който цариградският патриарх си бил присвоил. Този титул впоследствие бил оспорван също от охридските архиепископи и търновските патриарси.

Легатите донесли писма от папата до императора и патриарха, които по заповед на императора били преведени на гръцки език. Предполага се, че заедно с писмата е бил занесен в Цариград и „Диалогът” на Хумберт, въз основа на този не много ясен текст от папската биография: „Написаното от тези нунции (scripta eorundem nuntiorum) против разните клевети на гърците и особено против писанията на Михаил, Константинополски епископ, и Лъв, Охридски митрополит, и монаха Никита, било преведено по заповед на императора на гръцки език и досега се пази в този град”, (Wiberti, 296)

Междувременно папа Лъв ІХ починал. Последвало взаимно изчакване, като патриархът се надявал, че новият папа може да е по-сговорчив, а пратениците очаквали патриарха да отстъпи. Доколкото папските пратеници не притежавали особена дипломатичност и такт, то се стигнало до разривът между Източните църкви и Западната.

На 16 юли 1054г. в 9 часа сутринта по време на богослужение в храма „Света София“, което се водело от патриарх Михаил Кируларий папските пратеници Хумберт, Петър и Фридрих влезли в катедралата и поставили на Светия престол акт, с който отлъчвали от Църквата: „Михаил, лъже-патриарх, неофит, който заради човешки  страх прие монашеско одеяние и сега го е опозорил с най-злите престъпления, а с него Лъв, наричащ се Охридски епископ и сакелария Никифор, който със земните си нозе е тъпкал жертвата на латинците, и всички последователи на гореспоменатите в техните заблуждения и дързости…“. След това пратениците отишли на аудиенция при императора, където отново изрекли анатемата. Константин ІХ Мономах (1042 – 1055) им дал подаръци и ги изпратил.

На следващият ден патриархът се обърнал към императора с искане пратениците да бъдат върнати. Предполагайки, че патриархът проявява готовност за по-голяма отстъпчивост Константин ІХ Мономах изпратил писмо до тях, което ги застигнало в Селимврия и те се върнали, като били настанени в двореца в Пиги. Михаил Кируларий ги призовал да се явят на съд в храма „Света София“. Пратениците отказали. Тогава патриархът поискал от императора да бъдат арестувани и отведени насила пред Синода. Попаднал в сложна ситуация между обтягане на отношенията с Рим или бунт в Цариград Константин Мономах посъветвал пратениците да напуснат Византия и те си заминали.

Независимо от това на 20 юли 1054г. в присъствието на представители на императора патриарх Михаил Кируларий и Светия Синод, отлъчили от църквата папските пратеници Хумберт, Петър и Фридрих. По-късно Фридрих станал папа под името Стефан ІХ.

Така се стигнало до Великата схизма между Западната и Източната църкви. Макар пратениците след смъртта на папата да били с изтекли пълномощия, а патриархът да отлъчил само тях, то разривът не бил преодолян, при все че следващите папи да продължили да поддържат отношения с Византия, вкл. и Стефан ІХ.

Скоро след настъпилия разкол архиепископ Лъв починал.

Той е автор и на аскетично-нравоучителното съчинение „За неволните изкушения и тяхната полза”, което се състои от 51 глави.

         Архиепископ Лъв преустроил основно катедралния храм „Света София” в Охрид, макар и с по-малки размери от по-стария, който бил издигнат от княз Борис І. Стенописите в наоса се отнасят към неговото време. На фреските са изобразени голям брой архиереи, като се предполага, че по този начин Лъв е искал да подчертае ролята на сградата като катедрален храм на автокефална църква. Със споровете с папата пък се свързват образите на папи-светци и евхаристийната сцена, в която Христос държи квасен хляб.

Във Виенският препис на хрониката на Скилица-Кедрин за него е казано: „овладял всякакво знание – чуждото и нашето. Като стоял начело на България той оставил много доказателства за своята добродетел.“. Освен основното преустройство на охридската катедрала е запазена и една икона, за която се предполага, че е била подарена от него на храма „Света София”, която по време на турското робство била пренесена в черквата  „Света Богородица Перивлепта” (наричана също „Свети Климент“). Върху две емайлирани плочки на иконата е изписан следния дарителски текст: „Твоите дарове принасям ти, Пресвета Дево, (аз) Лъв, твой окаян просител, Божий жрец“.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. ИБИ т. ХІ, ГИБИ – т. VІ, С., 1965г., стр. 300, 308, 325;
  2. ИБИ т. ХІV, ГИБИ – т. VІІ, С., 1968г., стр. 109-111
  3. ИБИ, т. ХІІ, ЛИБИ, т. ІІІ, 1965, стр. 46-47
  4. PG, СХХ;
  5. PL, CXLIII;
  6. CFHB 5, Ioannis Skylitzae, „Synopsis Hostoriarum“, 1973; „A Synopsis of Byzantine History“, англ прев. John Wortley, Cambridge, 2010
  7. Wiberti, „Vita S. Leonis IX Papae“
  8. Cornelius Will, „Acta et scripta quae de controversiis Ecclesiae Graecae et Latinae Saeculo“, 1861
  9. И. В. Чельцов, „Полемика между греками и латинянами по вопросу об опресноках“. СПб., 1879
  10. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 195-197, 266-267;
  11.  Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 862-867;
  12. Ив. Божилов, „Българската архиепископия XI–XII век“, София, 2011
  13.  Дю-Канжов списък на българските архиепископи
  14. Скабаланович Николай Афанасьевич, «Византийское государство и Церковь в XI в.: От смерти Василия II Болгаробойцы до воцарения Алексея I Комнина», в 2–х кн., СПб, «Издательство Олега Абышко», 2004
  15.  Павлов, Алексей Степанович, «Критические опыты по истории древнейшей греко-русской полемики против латинян», Санкт-Петербург, тип. Акад. наук, 1878 стр. 146
  16.  The Oxfrod Dictionary of Byzantium, Vol. 2, OUP, 1991, стр. 125.
  17.  Leon d'Achrida. - Dictionnaire de spiritualite. IX, Paris, 1976, 623-625

 

 

 

©ALD

Търсене
Календар
«  Октомври 2021  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив