Вторник, 31.01.2023, 16:16
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Порфирий

АРХИЕПИСКОП ПОРФИРИЙ ПАЛЕОЛОГ

 

 

Архиепископ Порфирий е произхождал от видния род на Палеолозите. Месторождението му е спорно.

Според венециански документ от 25 август 1640г. и една бележка, написана в албума на йезуитското братство в Краков от 31 юли 1625г. Порфирий е бил цариградчанин. Според сведение на венецианския байул в Цариград от 1633г. Порфирий е бил роден в Сърбия.

От завещанията на Порфирий става ясно, че е имал брат на име Христодул.

Първото известно споменаване на Порфирий като архиепископ е от 22 януари 1623г. в протокол от кадийския регистър на град Битоля. Според този документ архиепископ Порфирий е доверил на свещениците поп Стойко и поп Никола делата на християните във връзка с митрополията за региона на каазите Джума, Лерин, Дебър и Острава срещу 11 500 акчета. Това се  е случило през 1031г от хаджира, т.е.  между 16 ноември 1621г. и 4 ноември 1622г. От други два документа на кадийския регистър става ясно, че Порфирий е имал още един пълномощник Христо като актът от 7 февруари 1623г. е свързан с митрополит Трифон, а вторият от периода 7 и 11 февруари 1623г. се отнася до кичевския митрополит Братан. В документ от периода между 2 и 3 април 1623г. става ясно, че във връзка със заема от 80 000 акчета взет от Порфирий от Ризван, син на Осман, жител на Цариград негови поръчители станали Данаил Битолски, Невафтос, сисанийския митрополит, Йосиф и митрополита на Костур.

В превода на турския документ явно има объркване на имената и епархиите. Очевидно става дума за подписалите писмото до папата Данаил Битолски, Данаил Сисанийски (Пелагонийски),  Неофит Корчански, Йоасаф Гревенски и Харитон Костурски.

Варналидис предполага, че споменатият от Гелцер запис от 1624г. на л. 6 от Костурската митрополитска кондика относно едно дело с повреден подпис на архиепископа също е свързан с Порфирий.

Големите дългове принудили владиците от Охридската архиепископия през февруари 1624г. да се обърнат за помощ към папа Урбан VІІІ. Писмото е подписано от „Порфирий, по Божия милост, архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и на цяла България, Сърбия, Албания, Македония и на други патриарх”. Освен него са се подписали също владиците: Харитон Костурски, Йеремия Драчки, Акакий Воденски, Даниел Пелагонийски (т.е. Битолски), Йоасаф Гревенски, Партений Струмишки, Партений Белоградски (т.е. Бертаски), Теофан Мъгленски, Даниел от Сисанийски, Теофан от Велешки, Дионисий Преспански, Неофит Корчански, Софроний Молисхоски, Аврекий Дембрицки, Нектарий Елбасански, Даниел Горицки, китийския владика и  Иларион Спатийски и Музакийски. В писмото е посочено, че Светият Синод на Охридската архиепископия е взел решение да се явят през папата Порфирий и драчкия митрополит Йеремия, които да опишат тежкото им положение. Архиепископията била обременена с дълг от 40 000 златни монети, който те не били в състояние да изплатят.

Папата отговорил с обширно писмо на 28 септември 1624г. Започвайки с типичното за папските послания твърдение, че падането под турска власт е последица от Великата схизма и нежеланието на православните да се подчинят на Рим в изложението си Урбан VІІІ все пак признава, че не може да им окаже кой знае каква помощ, но ще приеме добре гостите: „Но сега ние всички ви прегръщаме с ръцете на апостолското милосърдие, чиято нужда бихме облекчили с благодеяние, ако църковните ресурси не бяха ежедневно изтощавани от опасностите на италианските и германските войни. При завръщането си преподобните братя патриарх Порфирий и митрополит Йеремия ще свидетелстват, че са били приети от нас с голяма любов и с наслада ще чуете, че не са им липсвали плодовете на папското милосърдие.”.

След Рим Порфирий и Йеремия посетили Краков. Там на 31 юли 1625г. Порфирий се подписал в албума на йезуитското братство като „Πορφύριος έλέφ Θεοϋ άρχιεπίσκοπος τής Πρώτης ΊουστινιανήςΑχριδών καί πάσης Βουλγαρίας, Σερβίας, ’Αλβανίας, Δευτέρας Μακεδονίας καί τών λοιπών πατριάρχης” („Порфирий, по Божия милост архиепископ на Първа Юстиниана Охридска и цяла Българи, Сърбия, Албания, Втора Македония и на други патриарх”). Под подписа има пояснение на латински: „Porphyrius Palaeologus Constantinopolitanus misericordia Dei archipiscopus Primae Iustinianae de Ochreda, totius Bulgariae, Serviae, Albaniae, Secunde Macedoniae (etc.) et caeterorum id est Cypri., Montis Synai, Georgianorum, seu Veriae, archiepiscoporum patriarcha”. В тази бележка Порфирий Палеолог е определен като цариградчанин. Авторът на тази обяснителна бележка изглежда неправилно е схванал поясненията, че статута на охридския архиепископ е като на предстоятелите на кипърската и грузинската църква, вместо което погрешно е добавил и техните диоцези към подчинените му епархии.

Двамата архиереи изглежда не са могли да съберат необходимата сума за изплащането на дълговете. Затова те заминали за намиращия се под венецианска власт Закинтос където на 6 юли 1626г. помолили да им бъде разрешено да се установят в манастира „Света Богородица Ангелска”. Споразумението за настаняването им там обаче било развалено на 9 февруари 1627г..

През юни 1627г. Порфирий „поради тежка болест“ съставил завещание като по-голямата част от имуществото е била завещана на брат му Христодул и на бившия драчки митрополит Йеремия. Запазено е също завещание Порфирий, съставено в Закинтос на 18 октомври 1634г., като от този документ научаваме, че той е направил и още едно завещание преди това на 25 юли 1631г.

През декември 1631г. Порфирий е бил в Цариград, където е бил настанен в дома на френския посланик. Посещението му изглежда е било свързано с опита да бъде свален прокалвинисткия патриарх Кирил Лукарис (1612; 4.11.1620-12.04.1623; 22.09.1623-4.10.1633; 11.10.1633-25.02.1634; 1634–1635; 1637 - 20.06.1638). Вероятно със същата цел там пристигнал и софийския митрополит, по-сетнешния охридски архиепископ Мелетий І. Тъй като заговорът е бил организиран от прокатолически настроената част от духовенството, то твърдението на Алаций, че охридските архиепископи Порфирий, Атанасий ІІ, Аврамий Месапса и Мелетий І са били униати не е съвсем лишено от основание. Все пак трябва да се припомни, че бившия охридски архиепископ Митрофан през 1623г. е взел активно участие в детронирането макар и за кратко на патриарх Кирил. Следователно последователната пролатинската линия на охридските архиепископи се дължи  не толкова на някакви лични пристрастия към папата, а че католическите страни са проявявали по-голяма склонност да оказват помощ на православните от Османската империя. Това пък на свой ред отново не било последица от религиозна ревност, а се дължало на географското им положение, т.е. те се намирали в по-голяма близост до Османската империя и проявявали по-голяма готовност да се включват в съвместни антитурски действия.

Опитът за детронирането на Кирил Лукарис не бил успешен. През май 1632г. група прокатолически настроени йерарси се опитали да го отстранят от патриаршеския престол. В началото на юни същата година бил свикан събор и патриархът бил принуден да се скрие за седем дни в холандското посолство. Въпреки това, благодарение на подкрепата на великия везир Реджеп паша, той успял да си запази поста. Изглежда, че неуспехът явно е станал причина Порфирий да се върне в Закинтос. От писмо на венецианския байул в Цариград от 18 януари 1633г.  става ясно, че патриархът помолил до не се разрешава на родения в Сърбия Порфирий да напуска Закинтос, тъй като му създавал големи проблеми.

На 20 март 1633г. Порфирий е оставил за съхранение пред нотариуса на Закинтос Николаос Скулогенус завещанието си, което е бил съставил на 20 юни 1627.

От писмо на венецианския байул до дожа става ясно, че 6 октомври 1638г. Порфирий и Йеремия отново били в Цариград и помолили да им се разреши да се установят в Закинтос където да пребивават като обикновени монаси. Според това донесение Порфирий и Йеремия доброволно били подали оставка от архиерейските си постове. Доколкото Алаций споменава и наследниците на Порфирий като пролатински настроени, то причината за оттеглянето му явно не е в религиозната му ориентация, а е било свързано с това, че не е успял да изплати натрупаните дългове. Този път патриарх Кирил Лукарис бил окончателно детрониран и скоро след това починал.

Порфирий и Йеремия с разрешение на венецианските власти от 25 август 1640 се върнали на Закинтос и се установили в манастира „Света Богородица Ангелска”.

Вечерта на 12 срещу 13 март 1643г. крадец обрал Порфирий в манастира. Това наложило Порфирий на 30 септември 1643г. в дома на Теодор Станракис където бил настанен поради влошено здравословно състояние да направи да направи ново завещание за имуществото, което му останало след обира. Оцелелите вещи завещал на бившия драчки митрополит Йеремия, който се грижел за него и на брат си Христодул.

На завещанието е отбелязано, че Порфирий Палеолог е починал няколко дни по-късно на 4 октомври 1643г., като завещанието е било обявено в деня на смъртта му.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, 1932, стр. 196;

2. Βαρναλίδης, Σ., „Ο φιλενωτικός αρχιεπίσκοπος Αχρίδος Πορφύριος Παλαιολόγος (†1643) και η συμμετοχή αυτού εις τας συνωμοτικάς ενεργείας εναντίον Κυρίλλου του Λουκάρεως”, В: „Μακεδονικά”, 19, 1979;

3. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida, Geschichte und Urkunden”, Leipzig, 1902, стр. 26, № 47;

4. Gelzer, H., Der wiederaufgefundene Kodex des Hl. Klemens und andere auf den Patriarchat Achrida rechtsunge Urkundensammlungen, Leipzig 1903, стр. 84, № 1

5. Голубинский, Е, «Краткий очерк православных церквей – Болгарской, Сербской и Румънынской или Молдо-Валашкой», М, 1871, стр. 137;

6. Péchayre, A.-P., „L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767 : A propos d'un ouvrage récent (suite et fin)”, В: „Échos d'Orient”, т. 35, № 183, 1936, стр. 292-293;

7. Μέρτζιου, Κ., Πατριαρχικά, ήτοι ανέκδοτοι πληροφορίαι, σχετικαί πρός τούς Πατριάρχας Κωνσταντινουπόλεως άπό τοΰ 1556-1702, В: «Πραγματεΐαι τής ’Ακαδημίας ’Αθηνών», τ. 15, άρ. 4, Άθήναις, 1951, стр. 64-65.;

8. Μέρτζιου, Κ., Μνημεία Μακεδονικής 'Ιστορίας, Θεσσαλονίκη 1947, стр. 184;

9. Hofmann, G.  „Byzantinische Bischöfe und Rom. Kleine Hinweise auf Quellenschriften des XVII. Jahrhunderts”, «Orientalia Christiana», т. XXII-3, 70, 1931, стр. 133-136;

10. Георгиева, Ц., Цанев, Д., ХИБ, т. 3, 1982, стр. 156,

11. Соколоски, М., „Турски документи за историјата на македонскиот народ (ТДИМН)”, Архив на Македонија, Скопје, 1963, 1, стр. 113 (№ 155), стр. 117 (№ 162, 163), 213, стр. 138 (№ 216);

12. Матковски, Александър, „Односите помеѓу Охридската архиепископиja и османската држава”, В: „Гласник на Институтот за национална историја”, Скопје, 1972, т. 16, кн. 2, стр. 124;

13. Ζώη, Λεωνίδα X. „Μεσαιωνικά Γράμματα”,  1, 1931, стр. 142-145;

14. Ζώη, Λεωνίδα X., „’Εκκλησιαστική ’Αλήθεια”, ΚΓ', 1903, бр. 37, стр. 394-395;

15. Theiner, A.2 „Vetera monumenta slavorum meridionalium historiam illustranda”, vol. II, Zagrabiae 1875, стр. 123, документ CLV;

16. Korolevskij, Cirillo, „La missione grecocattolica della Cimarra nell'Epiro nei secoli XVI-XVII”, „Bessarione“, Anno XVII, Fase. l (Fasc. 123), 1913, стр. 194-196, документ № XLVII.

17. Писмо на Порфирий Палеолог и владиците от Светия Синод на Охридската архиепископия до папа Урбан VІІІ от 1624г. – Ватиканска библиотека, MSS Barb.gr.596

18. Документи на Охридската архиепископия

Търсене
Календар
«  Януари 2023  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Архив