Вторник, 19.03.2024, 12:08
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Павел

ПАВЕЛ ПОПУЛОНСКИ

Латиноезичен надпис от Преслав

          През месец август 866г. попа Николай І изпратил в България мисия ръководена от епископите Павел Популонски и Формоза Портуенски, които да продължат започнатото от византийските духовници покръстване на българите. Заедно с тях били тръгнали за свикания в Цариград църковен събор остийския епископ Донат, презвитера Лъв и дякон Марин. Епископите Павел и Формоза останали в България и се заели с покръстването, а другите продължили за Цариград. На българо-византийската граница били спрени от Теодор, който я охранявал и били задържани там. След като престояли 40 дни те се върнали обратно в Рим.

Павел и Формоза били приети радушно от княз Борис-Михаил І. Те започнали да проповядват и да покръстват из цяла България, както и да освещават християнските храмове.

Княз Борис изпратил своя родственик комита Петър в Рим, който поискал да бъде ръкоположен за архиепископ на България дяконът Марин, който по-късно станал папа. Вместо него обаче папата изпратил Силвестър, който бързо бил върнат заедно с епископите Леопард Анконски и Доминик Тривенски. Княз Борис-Михаил изпратил пратеници при папата и поискал Формоза да бъде ръкоположен за архиепископ на България. Междувременно папа Николай І починал и на 14.ХІ.867г. била извършена интронацията на неговия приемник Адриан ІІ. Новият папа решил да продължи политиката на своя предшественик и изпратил в България определените от него епископи Доминик Тривенски и Гримоалд Полимартийски заедно с още духовници, които да продължат покръстването. Адриан приподписал от свое име изготвените още по времето на папа Николай І писма и предложил на княза да избере между някой от тези двамата епископи за глава на БПЦ.

Междувременно на 24.ІХ.867г. император Михаил бил убит, а новият владетел Василий І Македонец (867-886) снел патриарх Фотий и на 23.ХІ.867г. върнал отнетия от Игнатий пост. Василий І свикал в Цариград нов събор, който се провел в катедралата „Света София“ за времето от 5.Х.869г. до 28.ІІ.870г. Папата оставил в България Павел Популонски и Гримоалд за да извършват като епископи всичко необходимо, а на Формоза и Доминик наредил да заминат за Цариград за да се опитат да уредят обтегнатите отношения с Византия.  След закриването на събора императора организирал на 4 март прием в двореца, на който присъствали пратениците на папата и на александрийския, антиохийския и йерусалимския патриарх. Пред тях пратеникът на княз Борис-Михаил комит Петър поставил въпроса за това на кой следва да е подчинена българската църква. Патриарх Игнатий бил подкрепен от представителите на останалите патриарси, които отхвърлили претенциите на папата, че българската църква следва да бъде подчинена нему.

По това време от папските проповедници в България бил останал само Гримоалд. След решението на събора в Цариград той напуснал България без да е получил одобрението на папата, като вероятно е бил склонен с подаръци, тъй като се завърнал с голямо богатство. С него напуснали страната и останалите духовници изпратени от папата. След завръщането си те заявили, че не са били изгонени нито от българите, нито от византийците, а са си заминали следвайки Гримоалд. Княз Борис-Михаил изпратил писмо до папата, в което обосновал станалото с взетото решение на събора в Цариград. Според папа Адриан обаче преписът от протоколът, който бил даден на неговите пратеници им бил отнет, когато по обратния път били ограбени от славяни, а останалите преписи са били подправени.

               

 

©ALD

Търсене
Календар
«  Март 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив