Вторник, 31.01.2023, 17:24
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Митрофан

АРХИЕПИСКОП МИТРОФАН

 

Първият известен документ, в който фигурира името на архиепископ Митрофан е един съборен акт от 21 юли 1614г. за имотите на Ставроникитския манастир в Серска епархия. Под този документ са се подписали цариградския патриарх Тимотей ІІ Мармарин (1612-1620), йерусалимския патриарх Теофан, двамата автокефални архиепископи Митрофан Български и Христодул Кипърски, както и още 32 владици. Първият от автокефалните архиепископи се е подписал със зелено мастило като: „Митрофан по Божия милост на Охрид, на Нова Юстиниана и на цяла България”, а вторият с червено мастило като: „Христодул, по Божията милост, архиепископ на цял Кипър и Нова Юстиниана”. Охридските архиепископи обикновено се подписват като архиепископи на Първа Юстиниана. Христодул пък е използвал червено мастило, с каквото се подписват императорите вместо зелено мастило, каквото обикновено използват патриарсите и автокефалните архиепископи.

През 1623г. Митрофан заедно с бившия серски митрополит Йоасаф  са взели дейно участие в свалянето на патриарх Кирил Лукарис (1612; 4.11.1620-12.04.1623; 22.09.1623-4.10.1633; 11.10.1633-25.02.1634; 1634–1635; 1637 - 20.06.1638) и поставянето на патриаршеския престол на Григорий ІV Ставроамасей (12.04.1623-18.06.1623).

Във връзка със събитията през 1623г. Даликани нарича Митрофан „бивш” охридски архиепископ, но цитираният от него Ипсиланти споменава като бивш само серския митрополит Йоасаф. Тъй като в периода между 1614г. и 1623г. са известни и други охридски архиепископи, то вероятно Деликани е прав.

        

ЛИТЕРАТУРА:

 

  1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия”, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, стр. 195;
  2. Péchayre A.-P., L'archevêché d'Ochrida de 1394 à 1767: A propos d'un ouvrage récent (suite et fin). В: Échos d'Orient, том 35, № 183, 1936, стр. 292;
  3. Пападопуло-Керамевс А. И., Рецензия на: Β. Α. Μυστακίδου, „Ὁ ἱερὸς κλῆρος κατὰ τὸν ιϛʹ αἰῶνα. Μάξιμος ὁ Μαργούνιος”, В: „Византийский Временник”, І, 1894, стр. 220
  4. Εκκλησιαστική Αλήθεια”, 1892-93, стр. 321;
  5. Γαβριήλ Σταύρονικηχιονός, Σιγιλλιον του πατριαρχου Τιμοθεου Α' δγ ου επιβεβαιοι και επικυροι τα εγγραφα περι των εν τη περιφερεια εζοβησ τησ επαρχιασ Σερρων κτηματων και υδρομυλων τησ μονησ Σταυρονικητα, Γρηγόριος ο Παλαμάς: εκκλησιαστικόν περιοδικόν”, 4,1920, стр. 739-742
  6. Δελικάνη, Πατριαρχικών εγγράφων”, III, 1905, стр. 1037
  7. Κοµνηνός Υψηλάντης, Αθανάσιος, 1870, Εκκλησιαστικών και πολιτικών των εις δώδεκα, Βιβλίον Η, Θ΄και Ι΄ ήτοι Τα µετά την Άλωσιν (1453-1789), (Εκ χειρογράφου της ιεράς µονής του Σινά), Κωνσταντινούπολη: εκδιδόντος Αρχιµ. Γερµανού Αφθονίδου Σιναΐτου, стр. 131;
  8. Γεδεὡν, Πατριαρχικοὶ Πίνακες”, стр. 552
Търсене
Календар
«  Януари 2023  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Архив