Давид

ПАТРИАРХ ДАВИД (1015-1018)

Житийна сцена представяща погребението на св. Иван Владимир на икона от манастира Арденица в Албания (1739г.)

     Името на патриарх Давид се появява във връзка с убийството на зетския княз Иван-Владимир¹. След като Иван-Владислав² убил братовчед си Гаврил-Радомир³ и завзел трона, решил да премахне и съпруга на Самуиловата дъщеря Теодора-Косара⁴. Цар Иван-Владислав поканил Иван-Владимир да отиде при него. Съмнявайки се в добронамереността на царя, княза не отишъл, а заминала съпругата му Теодора-Косара. Иван Владислав я приел тържествено, но продължил да настоява да пристигне и Иван-Владимир. Изпратил му нова покана и златен кръст като доказателство, че няма да му стори нищо лошо. Княза отново отклонил предложението под предлог, че предпочитал да получи дървен кръст, тъй като от такъв материал е бил направен този, на който е бил разпънат Христос и той да му бъде донесен от духовници. Тогава бил изпратен патриарх Давид⁵ с един епископ и един монах. След като получил уверения от тримата духовници, че ще е в безопасност, той потеглил за България. По пътя царя устроил засада, но Иван Владимир успял да я избегне и успешно пристигнал в Преспа. Иван Владислав се разгневил, че не са успели да убият княза по пътя. След като не успял да ликвидира Иван Владимир прикрито, му се наложило да действа явно и издал заповед за екзекуция. Около обяд на 22 май 1016г⁶ наредил да бъде екзекутиран. Иван Владимир упрекнал патриарха и другите двама духовници за даденото от тях лъжливо обещание. После се изповядал и бил посечен пред вратите на черквата „Свети Ахил” в Преспа. След това бил погребан в същия този храм⁷.

         През месец февруари 1018г. бил убит при Драч цар Иван Владислав. Тогава император Василий ІІ⁸ настъпил в България и българските воеводи започнали да му предават подчинените си крепости. При Струмица при императора се явил патриарх Дамян с писмо от царица Мария, която предложила своите условия за капитулация. После царицата предала столицата Охрид, а тя и роднините и получили различни титли от императора. През 1019г. Василий ІІ се завърнал в Цариград. В триумфалното шествие пред него вървели патриарх Давид, царица Мария, Самуиловите дъщери и други пленени българи.

         Давид бил последният от патриарсите на Първото българско царство. След като той бил снет, на неговото място в Охрид бил поставен Йоан⁹ от Дебърско, на вече със сан архиепископ.

БЕЛЕЖКИ:

1. Княз Иван-Владимир (?-1016г.)
2. Цар Иван-Владислав (1015-1018г.) бил син на Самуиловия брат Аарон. По нареждане на цар Самуил Аарон с целия му род били избити, освен Иван Владислав, тъй като за неговото спасение се застъпил Гаврил-Радомир.
3. Цар Гаврил-Радомир (1014-1015г.) бил син на цар Самуил (997-1014г.). В изворите се среща и с името Роман.
4. В Дуклянския летопис се среща като Косара, а в хрониката на Скилица-Кедрин като Теодора.
5. Дуклянския летопис казва само, че били изпратени двама епископи и един пустиножител. В хрониката на Скилица-Кедрин се посочва, че обещанията са били дадени чрез патриарх Давид. В преписите има разминаване в името му – в някои е Давид, а другаде Йоан. Някои допускат, че е възможно Давид и Йоан да са едно и също лице. Но с оглед сведението, че с царица Мария в Цариград е бил отведен и Давид, то е малко вероятно той да е идентичен с Йоан. Грамотите на Василий ІІ също не съдържат данни, че Йоан и Василий ІІ са се срещали и са преговаряли, докато според Скилица Давид е посещавал императора.
6. В Дуклянския летопис е посочена годината и месеца, В. Златарски отнася събитието към 1016г.
7. Счита се, че в същия храм е бил погребан и цар Самуил и други членове на семейството му. По-късно съпругата на Иван-Владимир - Теодора-Косара отнесла тялото му в черквата св. Мария в Краина, където мощите му се съхранявали до около 1215г., когато отново били пренесени в манастира „Св. Владимир”.
8. Византийския император Василий ІІ Булгароктон (976-1025г.) завоювал окончателно всички български земи.
9. Йоан бил родом от село Агатоники, Дебърско. Освен в хрониката на Скилица-Кедрин името му се среща в грамотите на Василий ІІ дадени на Охридската архиепископия и в т. нар. Дюканжов списък на българските архиепископи.

©ALD