Атанасий І

Архиепископ Атанасий І Ризея

Архиепископ Атанасий І е роден в Месина около 1560г. Известно е също така, че е имал племенник.

В търсене на информация за живота на архиепископа преди да заеме този пост Флористан първоначално през 1996г. погрешно е предположил, че може би Атанасий I Охридски е бил едноименният архиепископ на Ризео (Ῥίζαιον), чието име се съдържа в нотариален акт от 1576г.²⁵. Впоследствие е открил едно дело на трибунала на Инквизицията в Палермо от 7 юни 1581г. срещу един православен монах на име Атанасий Расия²². По това време този монах е бил около 23годишен. Той е бил родом от Месина, син на родения в Модон търговец Томас Расия и на Томаис. Родителите на баща му били Димитър и Мария. Имал чичо Йоан Расия, който бил атонски монах. Имал също по-голям брат Стамат, който живеел при баща им, като по това време бил на 25 години, бил женен на Беатрис Грило и имал две деца – Франческело и Антония. Този Атанасий бил висок мъж, със светло лице, червена брада, дълга коса, сини очи и плътни устни.

На 28 април 1581г. той се срещнал с Луис де Торес, архиепископ на Монреале, неговия викарий Салустий Таурисио, богослова Антонино де Кастроново, приор на манастира Трапани и Джовани Батиста Руджиери, ректор на Колежа на Обществото на Иисус в Монреале. Атанасий поискал от Торес разрешение да се установи в Ла Лана. Архиепископът решил да провери неговите познания по докринални въпроси, при което Атанасий дал незадоволителни или колебливи отговори, като възникнало съмнение  относно униатските му убеждения. На 7 юни обвинителя на Инквизицията в Палермо Диего Белтран му повдигнал обвинение, а също така наредил да бъде арестуван и да бъдат иззети документите му. Атанасий бил разпитан за броя на патриарсите и тяхното старшинство, за Фераро-Флорентинския събор и за изневярата като основание за разтрогването на брака. Атанасий отговорил, че признава прелюбодейството като основание за разтрогване на брака и неохотно заявил, че папата е най-старшия от патриарсите. Според свидетелите Атанасий бил казал, че е готов по-скоро да бъде изгорен, отколкото да приеме решенията на Фераро-Флорентинския събор. На процеса се изразил по-меко, като заявил, че счита, че е необходим нов събор, който да приведе католиците и православните в съгласие. След поредица от заседания и разпити на свидетели на 17 ноември 1581г. трибуналът в Палермо изпратил запитване до Върховния съвет, който отговорил на 26 март 1582г., че Атанасий трябва да бъде затворен в католически манастир, където да получи наставления за вярата. Няма сведения за по-нататъшната съдба на този Атанасий Расия.

Ако този монах е бил бъдещия охридски архиепископ, то този епизод от живота му би обяснил някои неясноти свързани с проблемите създадени в Комо и Милано от инквизитора.

Мартин Крузий в бележка от 7 май 1599г. пише⁶, че Атанасий е бил в Рим преди 8 години по времето на папа Григорий.

Григорий ХІV е бил папа от 5 декември 1590г. до 16 октомври 1591г. Изглежда Йеремия е обяснил лошото отношение на католиците към Атанасий с обстоятелството, че той бил привърженик на тогавашния александрийски патриарх свети Мелетий Пигас (5 август 1590 – 13 септември 1601) и отхвърлял решенията на Фераро-Флорентинския събор.

От надпис на гръцки език в тогавашната охридска катедрала „Свети Климент” („Света Богородица Перивлепта”) става ясно, че интронацията му като архиепископ била извършена на 1 май 1595г.⁹

Крузий, който на 6 май 1599г. видял ферманът, с който султанът одобрил изборът на Атанасий за архиепископ пише, че документа е бил издаден преди 6г. Освен това според Крузий Атанасий е наследил Гаврил след смъртта му. В бележката се говори, че ферманът е бил украсен с туграта на султан Мехмед ІІІ, който управлявал от 16 януари 1595г. до 22 декември 1603г. Това означава, че ферманът е издаден 1595г.

От едно венецианско донесение изпратено от Корфу на 27 януари 1696г. става ясно, че е имало среща между архиепископ Атанасий и венецианските представители Сагредо и Анджело Басадона. Атанасий е описан като дискретен и интелигентен човек, с благородна външност, който бил на възраст около 36 години. По време на срещата Атанасий ги убеждавал, че венецианците трябва да завладеят с помощта на местното население Албания. Той посочил, че испанците също имали такова намерение и за целта поддържали контакти с един от клириците на охридската архиепископия на име Захарий, с църковния служител Димитър, а контактите с Неапол се осъществявали чрез Жоржи Бендери. Според него било достатъчно да се изпратят 2-3 хиляди войници, които с помощта на местното население да завладеят Валона, Драч и цяла Албания. От преписа на писмото на Атанасий І до тях става ясно, че срещата е била по негова инициатива, а той се е подписал като: „Атанасий, по Божия милост, архиепископ на Първа Юстиниана Охридска, България, Сърбия, Албания, Влашко, Молдова, Литва, патриарх на Русия и др.”.

На 23 август 1595г. влашкият воевода Михаил Храбри нанесъл при Кълугерени тежко поражение на османската армия водена от Синан паша. Въпреки поражението Синан паша успял да постигне временен обрат във войната като превзел Букурещ и Търговище. На помощ на власите се притекъл трансилванския воевода Сигизмунд Батори. На 6 октомври турците били прогонени от Търговище, а на 12 октомври от Букурещ. В сражението при Гюргево провело се на 27-30 октомври 1595г. съюзната християнска армия успяла да нанесе катастрофално поражение на турците. Турският неуспех осуетил плановете на султана за завземането на северно-дунавските войводства и те запазили предишното си васално положение.

В мемоара на Атанасий І е споменато, че били направени два тайни поместни събора на духовниците от Охридската архиепископия, на които било решено, че моментът е благоприятен, за да се предприемат действия за освобождаването от турското иго. Първият събор се е състоял след християнската победа над турците във Влашко. За вторият липсват по-конкретни данни за датирането му. Може да се допусне, че първият събор се е състоял след битката при Кълугерени, а вторият след битката при Гюргево. На събора било обсъдено да се действа както било направено на „Сицилийската вечерня”, като християните нападнели неочаквано турците. Владиците се ангажирали това да стане във всички епархии, като се очаквало да се включат 40 000 християни. Атанасий потеглил на обиколка в Епир, за да провери какви са настроенията на населението там. След като минал през Дринопол той пристигнал в епископския център Химара. Тамошното население поискало да остане там и да им помогне в борбата с турците.

Химара е град и област разположени на крайбрежието в близост до остров Корфу. Венецианско-турският и испанско-турският мирни договори, които довели до временно спиране на военните действия се отразили неблагоприятно на Химара и през 1590г. населението било принудени да се подчини на Османската империя. Подновяването на военните действия във Влашко и турските неуспехи подтикнали жителите на Химара да подновят борбата за своята независимост.

От донесение от 22 март 1596г. на дубровнишкия посланик в Неапол Йероним Ранусий става ясно, че Атанасий е пристигнал в Италия с намерение да се срещне с вицекраля граф Оливарес. Атанасий е наречен „патриарх на Албания, Далмация и Московия”. Същият Ранусий в донесение от 19 юли 1596г. съобщава, че вицекралят бил склонен от Атанасий да завземе Албания, като изпрати 2 000 войници и с това предизвика въстание, при което да бъдат завзети Канина и Валона. За кампанията били подготвени 10 оръдия, 16 роти и 10 батальона, всеки от които включвал 250 пехотинци.

 На 23 юли 1596г. дубровнишкият посланик в Рим Иван Долфин изпратил донесение, че пристигнали двама албанци и един химарец, които били изпратени да съобщят на папата, че испанците подготвяли мащабен поход и да го подтикнат да вземе участие в кампанията. Посланикът потърсил допълнителна информация от кардинал Сан-Джорджо, но получил отговор, че това били само придворни слухове. Все пак кардиналът заявил, че знаел, че в Османската империя наистина били избухнали много въстания и че испанците имали голяма военна сила.

В донесение изпратено от Неапол на 27 август 1596г. Ранусий е докладвал за среща на Атанасий и Пиро Лофредо, за изпращане на оръжия за въстаниците и за наличие на папски и флорентински галери в Месина.

В едно съобщение приложено към донесението на Ранузий от 3 септември 1596г. става ясно, че Атанасий и капитан Отавиан решили да нападнат крепостта Черна. Били изпратени 1300 войници, от които 200 били въоръжени с аркебузи. Първоначално изненадани от нападението турците побягнали. След това обаче предприели контранастъпление, при което изплашените въстаници от Химара отстъпили, изоставяйки своя капитан, който по щастлива случайност не попаднал в турски плен. От преписката на Ранузий става ясно, че сражението е станало на 10 август 1596г. В мемоара на Михаил Буа от 1603г. е посочено, че той донесъл оръжия и боеприпаси на химарците по заповед на граф Оливарес, а по време на военните действия под ръководството на Атанасий І турците били разбити, много от тях били убити и преследвани до Редима, като от християните загинали само 2 души. Към мемоара били приложени разрешението, което му дал граф Оливарес за да отиде до Химара и свидетелство от архиепископ Атанасий за оказаната помощ. Запазено е също известие, за участието в сражението на архидякона на охридската катедрала Никодим Константин и брат му Симон. В сражението Никодим бил ранен от аркебуз в дясната ръка, а Симон бил пленен. Имуществото на пленника била конфискувано, а той бил отведен в Цариград, където бил държан затворен, като бил поискан голям откуп за освобождаването му. От мемоар на Естебан Бублия, родом от Корфу от 1604г. е известно, че и той е участвал в бойните действия с организиран от него отряд от 200 души. Когато архиепископ Атанасий заминал за Италия Бублия бил пленен, но след 1 година успял да избяга. В съобщението на Ранузий е посочено, че архиепископът на Първа Юстиниана е като папа и има на подчинение голям брой епископи, а също, че бил избран със съгласието на турците. Според съобщението Атанасий бил дошъл в Химара и се надявал да му бъдат изпратени на помощ 3-4 000 пехотинци, с които да вдигне въстание в България, Сърбия, малка Влахия, Албания и част от Гърция.

В Първия си мемоар до император Рудолф архиепископът също говори за сражение, но е описал събитията по друг начин. Комендантът Пери бей като разбрал, че Атанасий е в Химара организирал отряд от 2000 турци и 300 кавалеристи за да сплашат християните. Атанасий от своя страна организирал 500 души с аркебузи, които били изпратени срещу Валона да всеят смут. Химарците успели да всеят паника, като гарнизонът на Валона, който охранявал града и крепостта се разпръснал, а Пери бей избягал с лодка. Атанасий І си дал сметка, че химарците нямат достатъчно войници и оръжие, а освен това липсвали подготвени хора, които да бъдат поставени за командири и управители.

Според написаното от Атанасий І в Първия му мемоар до император Рудолф неаполитанската намеса била осуетена от интригите на кипъреца Йероним Конби, който действал в интерес на Венеция и Турция. Според него командващият неаполитанския флот Педро де Толедо се опитал да се притече на помощ на въстаниците, но Йероним Конби успял да издейства неаполитанския вицекрал да разпореди военната кампания да бъде осуетена и флотът да се върне в Месина. Хуан Андрея Дория в писмо до Филип ІІІ от 13 януари 1601г. признава, че е осуетил започването на военните действия, тъй като нямал изрични разпореждания от краля за такива.

На 24 декември 1596г. Ранузий изпратил доклад от Неапол, че там пристигнали племенникът на Атанасий І, заедно с двама албанци за да молят за помощ. Папата също помолил вицекралят да им помогне, но той отказал.

На 3 юни 1597г. дубровнишкият посланик в Неапол Йоан Скарамели съобщил за пристигането на двама албанци изпратени от архиепископ Атанасий да молят за помощ, но вицекралят им отказал и ги отпратил.

На 8 юли 1597г. дубровнишкият посланик Йоан Скарамели изпратил от Неапол донесение, според което след като архиепископ Атанасий видял, че неговите пратеници не донесли нито пари, нито обещаните оръжия и амуниции, решил да замине за Италия, тъй като заради участието в бунта в Химара вече не можел да остане в Османската империя. Граф Оливарес изпратил двама капитани да проверят сведенията за въстанието. Те докладвали, че разказите за бунт са басни, докато всъщност ставало дума за няколко схватки между химарците и турците. Вероятно става дума за споменатите в първия мемоар на Атанасий до император Рудолф разузнавачи Йоан Пападу, Йоан Големи и Михаил Буа. Архиепископът твърди, че техният доклад бил съчинен от Йероним Конби. Вицекралят на Неапол като разбрал това наредил на губернатора на Лече да накара архиепископът, заедно с племенника и секретаря му, както и един свещеник да спрат там и да се настанят в село Маландуньо, където живеели православни християни. На архиепископа било препоръчано да отиде в Рим да преговаря с папата, като му били дадени 200 дуката и паспорт. Според Първия мемоар на Атанасий до император Рудолф архиепископ пребивавал в Химара около година, след това през Отранто отишъл в Неапол, където останал около 6 месеца, след което посетил Генуа и Милано, а после заминал за Рим.

На 9 октомври 1597г. капитанът на анконското пристанище Христофор Цукарини изпратил доклад, че там е пристигнал архиепископ Атанасий, който смятал да отиде в Рим за да търси помощ от папата за освобождаването на поробените от турците християни. Тук също архиепископът е титулуван необичайно, като патриарх на Унгария, Влахия и Албания. Но в този случай неточността е обяснима – Угро-Влахия, т.е. влашкото воеводство погрешно е посочено като две отделни страни, т.е. Унгария и Влахия.

На 14 октомври 1597г. дубровнишкият представител в Неапол изпратил донесение, че Атанасий преди да замине за Анкона обвинил един критски монах, че бил турски шпионин, който бил арестуван, въпреки че имал препоръчително писмо от монасите от Синай.

На 1 ноември 1597г. посланикът в Рим Йоан Долфин изпратил известие, че в града е пристигнал някакъв патриарх-мореец, който се оказал Атанасий І. Той бил приет от кардиналите и изложил пред тях планът си, че ако бъдат изпратени 4 000 пехотинци, 20 капитани, оръжия и барут, то може да бъде вдигнато въстание, което да се разпростре чак до Цариград. Според донесението кардиналите заявили, че са готови да помолят папата да подпомогне Атанасий в осъществяване на плана му. Франческо Аксидас твърди, че кардиналите Санта-Северина, Петър Алдобрандини и Сан-Джорджио не го изслушали много внимателно. Заради отказът да направи декларация за уния архиепископът не бил допуснат до аудиенция с папа Климент VІІІ. По време на престоят в Рим Атанасий натрупал значителни дългове – 117 скуди за колар, 70 скуди за гостилничар и 17 за една къща. Останал без средства архиепископът бил принуден да се отправи пеш за Неапол.

На 1 февруари 1598г. Атанасий отишъл в жилището на свещеника Франческо Аксидас, родом от Сицилия, по това време на около 66г., а по произход грък от остров Родос. Архиепископът изпратил няколко молби до вицекраля да се срещнат, но в продължение на три месеца не бил приет. Когато в една от тях Атанасий посочил, че има намерение да се върне в Цариград, му било отговорно, че може да прави каквото намери за добре и му била дадена милостиня от 300 дуката. Архиепископът поискал писма и грамоти да отиде в Испания, но Оливарес му отговорил, че не бива да безпокои краля. Тогава Атанасий поискал паспорт и препоръчителни писма да отиде при императора, но и това му било отказано.

В края на месец юни 1598г. Атанасий напуснал Неапол и през Милано се отправил за Прага. Към него се присъединил Йеремия Прилепски и Пелагонийски, който придружавал предишния архиепископ Гаврил по време на пътуванията му из Европа. С двамата владици трябвало да замине и Франческо Аксидас, на който било обещано да бъде ръкоположен за митрополит на Драч. Той бил изпратен от Атанасий в Месина и трябвало да се завърне след 15 дни, но след като се забавил в продължение на 3 месеца, то двамата тръгнали без него. След като се завърнал в Неапол и не ги заварил, той се ядосал и започнал да разправя, че архиепископа отивал не в Чехия, а в Саксония за да стане лутеранин. По-късно се разкаял, тръгнал след тях и ги настигнал в Милано, откъдето потеглили за Прага на 22 август.

При пристигането си при императора архиепископът му изпратил своя Първи мемоар, съдържащ 32 глави, в който бил изложен план за военни действия срещу турците и вдигане на поробените народи на въстание. Според този план 3000 войници трябвало да превземат Драч, Белат, Елбасан, Делвино и Саяда. Това щяло да доведе до избухването на бунт, в който щели да се включат 40 000 души и да се разпростре чак до Солун. Също така предложил митрополит Йеремия да бъде изпратен с императорски разузнавач да обходи диоцеза на Охридската архиепископия, за да провери доколко местното население е готово за въстание.

От рапорта на венецианския посланик Вандрамин от 1 декември 1598г. става ясно, че Атанасий заявил, че има намерение да отиде във Влашко, което се намирало под негово църковно ръководство за да бъде близо до воеводата и оттам да повдигне на въстание българите, сърбите и другите православни народи в Османската империя.

На 5 декември 1598г. в Подебрад на архиепископа бил издаден паспорт за свободно пътуване до Испания „по свои работи”, както и 3 препоръчителни писма: до ерцхерцог Алберт, брат на императора и негов наместник в Милано, до вицекралете на Неапол и Сицилия и до дон Жулиен де Санто Клементе. Аксидас и Крузий пишат, че имало препоръчително писмо и до самия крал. В препоръките императорът обяснявал затрудненията, които има заради военните действия с турците и изтъква ползата от едно въстание, което ще отвлече част от силите им. Посочено е също, че Атанасий е предприел това пътуване за да представи плановете и желанията на поробените от турците народи да се освободят и присъединят към общността на останалите християнски държави. Императорът отпуснал на архиепископа малка парична помощ.

На 30 януари 1599г. Атанасий заедно с митрополит Йеремия и племенника си напуснал Прага и през Швейцария  заминал за Милано. Аксидас настоявал да заминат за Влашко за да бъде ръкоположен за митрополит и след като това не станало се отказал да продължи с тях.

В Комо Атанасий и Йеремия били задържани от инквизитора, но местният епископ се противопоставил на действията им и заявил, че двамата архиереи при него ще са в пълна безопасност. След това отвели Атанасий и Йеремия до Милано, под предлог че ги съпровождат до там. Но в Милано им били взети препоръчителните писма, а те били отведени в манастира „Де ле Грацие”, където документите им били прочетени. От документите станало ясно, че се касае до международни отношения, а не до въпроси свързани с вярата. Изглежда, че инквизиторът не срещнал разбиране сред монасите и следващата нощ двамата владици били преместени в бенедиктинския манастир „Свети Виктор”. Но и там абатът изразил недоволство за проявеното отношение към лица имащи препоръки от императора. Инквизиторът отговорил, че не се интересува нито от покровителството на императора, нито на папата, като казал, че не трябва да се позволява на архиепископа да се среща с когото и да е, както и да изпраща писма. Абатът заявил на инквизитора, че не е затворнически надзирател и че там няма килии за затворници, тъй че щял да остави владиците свободно да се разхождат из манастира. Възползвайки се от създалото се положение Атанасий и Йеремия избягали, като вървели три нощи без да ядат, а през деня се криели в гората, докато стигнали до границите на Швейцария, откъдето преминавайки през Цюрих, Тюбинген, и Нюрнберг достигнали до Чехия.

По време на това бягство в Тюбинген Атанасий и Йеремия се срещнали с професор Крузий^6,7. Той е отбелязал, че не са имали препоръчителни писма, тъй като им били взети. Бил му показан само красиво изписаният с арабски букви ферман издаден от султан Мехмед ІІІ (1595-1603), който не им бил отнет в Милано, защото там не разбрали какво пишело в него. На професора било обяснено, че ферманът е бил издаден пред 6г. и за това са били платени 1000 дуката. Двамата са носели също своите изборни актове написани на гръцки език. Бележките на Крузий за срещата с архиепископа са от 5-8 май. На 6 май 1599г. Крузий добавил още една бележка, в която описал какво са му разказали двамата за пътуването си. Те заявили, че по решение на Светия Синод на Охридската архиепископия били изпратени при императора да получат 3000 въоръжени войници, с помощта на които поробените българи и гърци да извоюват свободата си. Те първо отишли в Неапол, после в Рим, а след това при императора в Прага. Императорът ги приел любезно, щедро им отпуснал финансова помощ и им дал препоръчителни писма до испанския крал, до архидука Алберт и др. Но в Милано били заловени и били настанени при бенедиктинците, докато се изчаквало папското нареждане за ареста им. Те успели да избягат през нощта и се придвижвали без храна в продължение на 3 денонощия докато стигнали в Швейцария, а оттам в Тюбинген. Заявили, че искали да се върнат при императора и да обяснят какво се е случило. Същевременно, тъй като били останали без средства, те молели всеки за милостиня. В още една бележка от 7 май Крузий пише, че вечеряли заедно и е изброил богословските теми, които са обсъждали. Сериозен дебат предизвикал въпросът за светците. След това двамата казали, че турците и папата били техни врагове и не смеели да се върнат у дома. Смятали да не заминават направо за Прага, а да останат известно време в Нюрнберг, откъдето да пишат на императора. Също така станало ясно, че синът на брат му Йоан още е бил задържан в Милано, но се надявал да го освободят, защото е бил непълнолетен. Крузий е записал, че в страноприемницата, където били отседнали двамата владици Йеремия му е описал историята на двамата на три ръкописни страници. Крузий им дал парите, които успял да събере като помощ за тях. Те му благодарили и му пожелали дълъг и спокоен живот, като му обещали да му пишат като пристигнат в Тюбинген.

В подадения Втори мемоар до император Рудолф ІІ през 1599г. Атанасий заявил, че първоначално е счел, че задържането му е резултат от враждата на Франческо Аксидас, но после е допуснал, че инквизиторът е имал политически подбуди, като с действията си е целял да възпрепятства полезното за християните начинание.

В края на годината архиепископът изпратил писмо до вицеканцлера Корадучи, в което заявил, че от 2 години служи на императора, като се оплакал, че е останал без пари и е бил принуден да заложи дрехите си. В писмото отново посочил, че е необходимо да продължат усилията да се търси съдействието на Испания за провеждане на въстание срещу турците.

През 1603г. химарците изпратили в Неапол като свой представител Стратис Закна, а през 1605г. писмото на химарците до граф Беневето е подписано от Арсений, епископ на Химара.

През месец октомври 1605г. на руската граница пристигнал търновският митрополит Дионисий, който уведомил черниговските войводи, че идвал заради голямо и тайно императорско дело. Заради епидемиите имало голям брой чакащи за пропуск, сред които били архиепископ Атанасий и мъгленския епископ Йосиф. През месец февруари 1606г. те получили разрешение да отидат в Москва. На 24 юни царят приел търновския митрополит Дионисий, пелагонийския митрополит Йеремия, мъгленския епископ Йосиф и други духовници, но не става ясно дали сред тях е бил и охридския архиепископ.

Атанасий І след като се посъветвал с някои от владиците на Охридската архиепископия изпратил своя викарий Александро Мутело, който организирал отряд от 12 000 души. Граф Беневето, тогавашния неаполитански вицекрал (6 април 1603 - 11 юли 1610) обаче ги посъветвал да отложат това начинание докато Испания им осигури подкрепление, за да не излагат на опасност населението.

Около 1614г. Атанасий І отново е бил охридски архиепископ.

На 10 декември 1631г. драчкият митрополит Харитон заявил в Москва, че е бил ръкоположен преди 17г. от архиепископ Атанасий в Охрид.

През 1615г. Атанасий отново бил в Италия. На 28 юни той изпратил едно писмо на херцог Осуна, по това време вицекрал на Сицилия (1611-1616), като и едно кратко изложение за прогонването на турците от Европа. В изложението се предлага настъплението да започне откъм островите, като се дава информация за укрепленията там, а също броя на обитаващите ги турци и християни.

ЛИТЕРАТУРА: 1. Снегаров, И., „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, С., 1995, 1932, стр. 96-103, 193-194; 2. Милев, Н., „Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина”, В: ИИД, 5, 1922, стр. 113-128; 3. Муравьевъ, „Сношенія Россіи съ Востокомъ по дѣламъ церковнымъ”, I, С.П.Б., 1859г., стр. 303; ІІ, стр. 129; 4. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 106-108; 135-137; 5. Péchayre, A. P., „Lea archevêques d'Ochrida et leur relations avec l'Occident à la fin du XVIe siècle et au début du XVIIe”, В: „Échos d'Orient”, 36, 1937, стр. 398-439; 6. Β. Α. Μυστακίδου, „Δύο αρχιεπίσκοποι Αχριδών εν Τυβίγγη παρά Μαρτίνω τω Κρουσίω : Γαβριήλ (1587) και Αθανάσιος (1599) και Πελαγονίας Ιερεμίας”, Αθ, 1932; 7. B. A. Mystakidès, „Notes sur Martin Crusius, ses livres, ses ouvrages et ses manuscrits”, В: RÉG, 1898,  стр. 279-306; 8. Gelzer, „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 26; 9. Грозданов, Ц., „Живописот на Охридската архиепископија”, С., 2007, стр. 384; 10. Lacko, M. Alcuni documenti riguardanti l'arcivescovo di Ochrida Atanasio. В:  ОСР, 33, 1967, стр. 620-638; 11. Makušev, V., „Monumenta historica Slavorum meridionalium”, vol. II, GSUD, Otd. II, kn. XIV, B., 1882, стр. 268-270, 297-304; 12. Tomić, J. N., „Građa za istoriju pokreta na Balkanu protiv Turaka krajem XVI i početkom XVII veka” (ZIJKSN, 6,  Dr. Od.,), B., 1933; 13. Zamputi, I., Dokumente të shekujve XVI-XVII për historinë e Shqipërisë, vols. I-IV (1507-1699), T., 1989-90, vol. II; 14. Malcolm, N., „Agents of Empire: Knights, Corsairs, Jesuits and Spies in the Sixteenth-Century Mediterranean World”, O., 2015, стр. 411-412, 431, 521; 15. Allatius, L. „De Ecclesiae occidentalis atque orientalis perpetua consensione”, C.A., 1648, col. 1092; 16. Bartl, P., „Der Westbalkan zwischen spanischer Monarchie und osmanischem Reich”, W., 1974, стр. 124-131; 17. Xhufi, P., „Árbërit e Jonit. Vlora, Delvina e Janina në shekujt XV-XVII”, T., 2016, стр. 664-696; 18. Lamansky, V. I., Secrets d’État de Venise: documents, extraits, notices et études servant à éclaircir les rapports de la Seigneurie avec les Grecs, les Slaves et la Porte ottomane à la fin du XVe et au XVIe siècle, S.-P., 1884, N. Y., 1968; 19. Hurmuzaki, E. de, „Documente privitoare la Istoria Românilor”, (1576-1600), B., 1880-88, vol. 3.1, стр. 318, № 246; 20. Hurmuzaki, E.; Iorga, N., Documente privitoare la Istoria Românilor, vol. XII (1594-1602), B., 1903, 420-1, nota; 531; 21. J. M. Floristán Imízcos (ed.), Fuentes para la política oriental de los Austrias: la documentación griega del Archivo de Simancas (1571-1621). Vol. I. L., 1988, стр. 458; 22. J. M. Floristán, „Atanasio I de Acrida Proceso ante el Santo Oficio”, In: Aspetti e momenti dell’albanologia contemporanea, T., 2019, 83-118; 23. J. M. Floristán, Los contactos de la Chimarra con Roma y España en la segunda mitad del s. XVI y primeras décadas del s. XVII, В: „Erytheia”, 38, 2017, стр. 139-182; 24. J. M. Floristán, „Jerónimo Combis, capitán de estradiotes y superintendente general del servicio español de espionaje en Nápoles”, В: „Erytheia”, 36, 2015, стр. 151-192; 25. J. M. Floristán, „Anecdota Vaticana quaedam ad historiam Graecam saec. XVIXVII illustrandam”, „Erytheia”, 17, 1996, стр. 189-226.