Калиник

МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК

Подпис под синодалния акт от 1780г. за избор на йеромонах Кирил за червенски епископ: „Калиник Търновски и кириарх на тази епископия”

Преди да заеме търновската катедра Калиник е бил смирненски митрополит (ок. 1766-1770). 

След като Партений ІІІ бил преместен и оглавил Халкидонската епархия през януари 1770г. Калиник бил поставен за търновски митрополит. Изборният акт е подписан и от Партений вече като халкидонски митрополит. Същият месец Калиник като търновски митрополит участвал в избора на Прокопий за ръководител на Смирненска епархия. В изборният акт Калиник се подписал трети по ред. Цариградският патриарх подал молба до султана да се издаде берат на Калиник като търновски митрополит. В молбата са описани центровете на каазите, които са влизали епархията по това време: Свищов, Никопол, Плевен, Оряхово, Враца, Севлиево, Кула, Стара и Нова Загора, Казанлък, Чирпан, Сливен, Русе, Ловеч, Гюргево, Разград, Етрополе, Златица, Шумен, Търговище Омуртаг. На молбата е била поставена резолюция на 13 март 1770г., като за прехвърлянето от Смирненска в Търновска епархия е трябвало да заплати обичайния данък (пешкеш-и амире). На 16 март 1770г. на молбата е била поставена още една резолюция за прехвърлянето.

В летописът на поп Йовчо е посочено, че Калиник е пристигнал през 1775г., но неговото сведение не се подкрепя от останалите извори.

През април 1770г. Калиник участвал в избора на йерусалимския патриарх Софроний, като в изборния акт се подписал и като пълномощник на митрополит Ананий.

През 1771г. в летописна бележка, в която е отбелязано, че руските войски са били при Русе и са измрели 100 турци, е посочено: „Тогава беше духовник Калиник”.

През януари 1772г. архимандритът на Търновска епархия йеромонах Неофит бил избран за червенски епископ на мястото на избягалия в чужбина Неофит. В изборният акт търновският митрополит Калиник е наречен кириарх на подчинената му Червенската епископия.

На 3 април 1772г. се подписал на 7 място в синодален акт.

В синодален акт от юли 1772г. Калиник се подписал след патриарх Теодосий Цариградски, патриарх Софроний Йерусалимски и митрополитите Методий Хераклейски, Герасим Кизикски, Никифор Никомедийски, Антим Никейски и Партений Халкедонски. След него са се подписали Мелетий Бурсенски, Самуил Пловдивски, Партений Силистренски и Ананий Поморийски.

На 4 декември 1772г. в кондиката на Търновската митрополия е отразено, че след като Калиник пристигнал в епархията си от Цариград намерил християните здрави и ги благословил, след което направил проверка на владишките вещи и дарения в присъствието на местните чорбаджии и след като установил, че ценностите са неповредени и съответстват на описа със съгласието на първенците ги поверил за пазене на хаджи Леко, син на покойния Велчо.

През 1776г. Калиник е споменат в гръцки преписки с еднакво съдържание, записани в четири книги от Арбанаси: миней за октомври, миней за декември, миней за март и постен триод. Митрополита е наречен „господаря светия търновски господин Калиник”.

През 1778г. се е подписал на 7 място в синодален акт отнасящ се до манастира „Христос”.

През месец март 1780г. в цариградския катедрален храм „Свети Георги” Калиник заедно с още петима архиереи избрали протосингела на Търновска епархия йеромонах Кирил за червенски епископ на мястото на низвергнатия Неофит. В текста на изборният акт Калиник е наречен „митрополит на Търново, ипертим и екзарх на цяла България”. Калиник се е подписал „Калиник Търновски и кириарх на тази епископия”, тъй като червенския епископ бил подчинен на търновския митрополит.

Под синодален акт на Цариградската патриаршия от 8 октомври 1780г. Калиник се е подписал на 4 място.

В сигилий на Цариградската патриаршия от февруари 1781г. Калиник се е подписал на шесто място.

В синодален акт от октомври 1781г. Калиник се е подписал на пето място.

През 1781г. в търновската катедрала „Св. св. Петър и Павел” бил избран архимандрита на Търновска епархия йеромонах Серафим за врачански епископ. Врачанската епископия била открита с позволението на Цариградската патриаршия и в нейния диоцез влизали „паланките” Враца, Оряхово и Плевен. В текста на документа Калиник е наречен кириарх на Търновската митрополия, а също и деспот, т.е. господар на подчинените й епископии. Изборният акт е подписан също от Кирил Червенски, Неофит Преславски и Антим Ловешки.

През ноември 1782г. Калиник се е подписал на седмо място под синодален акт на патриарх Гаврил ІV.

През декември 1782г. се е подписал на пето място под писмо на Цариградската патриаршия.

През юни 1783г. Калиник се е подписал на седмо място под синодален акт на Цариградската патриаршия.

През октомври 1786г. се е подписал на седмо място под сигилий от времето на цариградския патриарх Прокопий І отнасящ се до ставропигиалния манастир „Свети Йоан Предтеча”. Най-вероятно подписалият се на 8 място Калиник в синодален акт от ноември 1786г. е търновския митрополит (името на епархията е изписано нечетливо).

Калиник се е подписал на 11 място под един сигилий на патриарх Прокопий І от май 1787г. отнасящ се до кипърския манастир „Света Богородица”.

През ноември 1787г. Калиник се е подписал на 7 място под един синодален акт.

През септември 1788г. Калиник се е подписал на седмо място под акта за избора на александрийския патриарх Партений ІІ.

През ноември 1788г. Калиник се е подписал на 9 място под един синодален акт отнасящ се до манастира „Свети Йоан Богослов”.

На 1 май 1789г. Калиник се е подписал на седмо място под един синодален акт.

През август 1789г. Калиник се е подписал на пето място под един синодален акт.

През юли 1790г. Калиник се е подписал на осмо място под един синодален акт.

На 26 октомври 1790г. Калиник се е подписал на шесто място под едно синодално писмо. Същия месец се подписал на седмо място под един синодален сигилий.

През май 1791г. Калиник се подписал на осмо място под един синодален акт отнасящ се до завещанието на починалия деркоски митрополит Ананий.

През септември 1791г. в акта за избор на Методий за белградски митрополит Агапий Кизички се е подписал и като пълномощник на Калиник Търновски.

През ноември 1791г. Калиник се е подписал на девето място под един сигилий.

В синодален акт от 1 декември 1791г. името на Калиник липсва, както и в акта за избор на илиополския епископ Антемий на мястото на абдикиралия на 15.12.1791г. антиохийски патриарх Даниел.

През декември 1791г. на мястото на починалия Калиник бил преместен серския митрополит Матей.

В Летописа на поп Йовчо е посочено, че Калиник е починал през 1793г., но това сведение противоречи на другите извори.

На 8 юни 1792г. бил направен опис на подарените от Калиник вещи на Търновската митрополия: черно-атлазена мантия, патерица, корона с кръстове, омофор с кръстове, епитрахил, стихар и сакос със златна украса, чифт наръкавници, червено-златен сакос и епитрахил, сребърен пояс, книги с творби са св. Йоан Златоуст и Дионисий, един Стар завет, една книга на Доситей, география, сборник с проповеди и богослужебни книги. На 2 февруари 1779г. била проверена наличността на вещите, като е отбелязано, че те били подарени преди Калиник да замине за Цариград. Търновският митрополит Матей донесъл от Цариград и други вещи на Калиник, които той също бил подарил на митрополията. Бил направен нов опис, в който са изброени: сребърно-златна корона с различни камъни, златен енколпион с камъчета и верижки, 2 чифт сребърни дикиро-трикирии, 1 абаносов бастун със сребърна глава, атлазена мантия с ширити, 2 нови сакоса, нов омофор украсен с кръстове, бисери и камъчета, набедреник украсен с бисери и камъчета, наръкавници украсени с бисери, наръкавници украсени с бисери и камъчета, епитрахил украсен с кръстове и бисери, стихар от златна материя, пояс с кехлибарена украса, везан орел, архиерейски служебник, „въздух”, 2 покривки от цветна материя и други архиерейски одежди. По-късно новоназначените търновски митрополити извършвали проверка за наличността на подарените вещи, като се изготвял протокол.

Името на търновския митрополит Калиник е вписано в един поменик от Арбанаси.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 231-232;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 23-25;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 2-13;

4. Снегаров, Ив., „Три гръцки поменици от с. Арбанаси (Търновско)”, В: ГСУ-БФ, т. ХХ, 1, 1942–1943, С., 1943, стр. 18;

5. Снегаров, Ив., „Из арбанашките старопечатни книги в Софийската народна библиотека”, В: „Списание на Българската академия на науките.Клон историко-филологичен и философско-обществен”, кн. 56, 1937, стр. 167, 174;

6. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

7. Мутафова, Кр., „Търновската митрополия в османски документи от ХVІІІ”, В: ИРИМ, В. Търново, 23, 2008, стр. 235-246;

8. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 105, 288, 290;

9. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 180;

10. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. ІІ, 1904, стр. 597, т. III, 1905, стр. 486-491, 705;

11. Παπαδόπουλος-Kεραμεύς, „Iεροσολυμιτική Bιβλιοθήκη”, т.1, Π., 1891, стр. 317, 245⁴;

12. „Ορθοδοξια”, август 1932, стр. 291;

13. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 38, 1905, стр. 934, 936, 938, 956, 960, 962, 964, 973-974, 976, 988, 989, 1282, 1284, 1286, 1288; т. 39, 1907, стр. 958, 960, 970-972;

14. „Εκκλησιαστική Αλήθεια”, т. 2, 1882, стр. 249-252, 262-263; т. 3, 1882, 120-122;

15. Miklosich, Fr., Müller, J., „Acta et Diplomata Graeca Medii Aevi Sacra et Profana”, т. 6, 1890, стр. 366-369.