Понеделник, 25.09.2017, 03:35
Добре дошли! Гость | RSS

Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: С - Я

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: С - Я

Самоков - Катедрален храм "Успение на Пресвета Богородица"

Самоков се е развил като митрополитски център през епохата на Османското робство. При разкопките на намиращото се недалеч от града Шишманово кале са разкрити основите на неголяма черква, на която при абсидата изглежда е имало синтрон, което предполага, че е била използвана от епископ. Възможно е в смутните години на варварските нашествия там временно да е бил установен епископски център. Няма сигурни данни за времето на учредяване на Самоковска епархия, но се предполага, че възникването й е резултат от пренасянето на седалището на епископа на Кратово. Катедралния храм в Самоков е „Успение на Пресвета Богородица“. След Балканските войни епархията е била закрита.

Севастопол - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Пловдив.

Селасфор – селището се е намирало при по-сетнешното село Звездица. Снегаров предполага, че там е бил и центърът на Деволската епархия.

Сервия (дн. Селфидже) е бил значим административен център по времето на цар Самуил. Градът е споменат за първи път през Vв. като седалище на кесарийския епископ, който бил подчинен на лариския митрополит. Катедралният храм понастоящем е в руини и носи условното наименование „Базиликата на оглашените”. Представлява трикорабна базилика с притвор и наос. Била е зографисвана три пъти – първо скоро след изграждането й около Хв., след това през ХІІІв., а последният слой е от ХV-ХVІв. През 1745г. седалището на владиката било преместено в Кожани, а на 10 юни 1882г. епископията била повишена в митрополия. Понастоящем катедрата на Сервийска и Кожанска епархия е храмът „Свети Николай” в Кожани. Сградата е била построена през 1664г. След земетресението през 1721г. е била възстановена и зографисана през 1730г. През 1986г. храмът е бил реставриран.

Силистра (Доростол, Дръстър) е била раннохристиянски епископски център. Първоначално епископът на Силистра е бил подчинен на митрополита на Марцианопол, а след това на Варна. Градът е посочен като първо седалище на главата на българската православна църква, но за съжаление не са посочени по-важните селища от епархията и е трудно да се прецени каква е била територията й. Василий ІІ определил занапред в Силистра да има епископ, а архиепископа да е със седалище в Охрид. Старата средновековна катедрала е била издигната след покръстването на България при княз Борис І.. Тя била разрушена през ХІв. На около 90м. северно от нея се е намирала Новата средновековната катедрала, която е била издигната като част от епископския комплекс. Дворецът на епископа е бил с размери 48.20х5.80м. и е представлявал масивна верижна сграда със 7 помещения на първия етаж. След разрушаването на Старата катедрала местният архиерей преместил катедрата си храма при епископската палата. Храмът е с размери 25.20х15.55м. Представлявал е трикорабна триабсидна базилика с притвор. Камбанарията се е намирала до северната сетна. По-късно е била преустроена в кръстокуполна базилика със синтрон, амвон и митаторий. Понастоящем катедралният храм е „Св. Първовърховни апостоли ап. Петър и Павел“

Сингидунум – вж. Белград.

Сисани – днешното село е било център на Сисанийската епархия на Охридската архиепископия. Старият катедрален храм „Света Богородица” в Сисани днес се намира на 2км. югозападно от селището. Храмът е трикорабна триабсидна базилика с притвор. Построяването й се отнася към ХІв. През ХІІІв. храмът е пострадал от земетресение и е бил преустроен и зографисан. В края на ХVв. храмът е бил изоставен и започнал да се руши, като през 1650г. в близост до него възникнал манастирът „Свето Успение Богородично”. В края на ХVІІв. архиепископ Зосим преместил седалището на епархията от Сисани в Сятища. Понастоящем катедралният храм в Сятища е посветен на „Свети Димитър”.

Скаптопара (Благоевград, Горна Джумая) – понастоящем в Благоевград се намира катедралата на Неврокопската епархия - храмът „Въведение Богородично“. Той е построен през 1844г. и представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и полукръгла абсида.

Скопие е бил столица на българската държава при управлението на цар Роман. След покоряването на българските земи от Василий ІІ градът станал център на византийската тема България. В писмото на българските владици до папа Инокентий ІІІ е посочено, че катедралният храм в Скопие е имал за патрон Пресвета Богородица. Сградата е била разрушена от турците през 1688г. През 1727г. като катедрална църква е спомената „Свети Димитър“. Сегашния си вид тя е добила през 1894г. На мястото на старата катедрала е била построена друга посветена на „Рождеството на Пресвета Богородица“ в периода 1809-1835г. Постройката пострадала тежко в резултат от бомбардировката на англо-американската авиация на 5 срещу 6 април 1944г. Комунистическия режим в Югославия не ремонтирал сградата, в резултат от което тя окончателно рухнала при земетресението през 1963г. В периода 2003-2008г. храмът бил възстановен, но не е бил възстановен статута му на митрополитски. След учредяването на Българската Екзархия гръцкият владика се настанил в храмът „Свети Спас”. Сегашният катедрален храм „Свети Климент Охридски“ е построен в периода 1972-1991г.

Сланица – нейният владика се титулувал епископ на Сланица или Пела. Вж Пела.

Сливен - катедралата "Свети Димитър"

Сливен (Туида) е бил епископски център още през ранновизантийския период. Епископът на Туида е бил подчинен на Одринския митрополит. Възможно е храмът „Света София” в сегашния сливенски квартал „Ново село” да е изграден на мястото на някогашната катедрала. Понастоящем катедралният храм е „Свети Димитър“, който е построен през 1831г..

Созопол – вероятно катедралата на града е била базиликата, чийто руини се намират днес до храма „Свети Георги”. Епископът на Созопол е бил подчинен на Одринския митрополит.

София - катедралата "Света Неделя"

София (Сердика, Средец, Триадица) е посочена като епархийски център, където се бил установил главата на българската църква след превземането на Силистра от византийците. Градът е от най-старите епископски центрове и в него се е провел Сердикийския събор. Възможно е Голямата базилика да е била градската катедрала през ранновизантийския период. „Света София“ е посочена като катедрален храм по време на Второто българско царство. Не е известно дали преди това главният градски храм е бил друг – например Голямата базилика, която е с по-големи размери от „Света София“. След превземането на София от турците и превръщането на катедралата в джамия софийския митрополит трябвало да се премести в ротондата „Свети Георги“. След като й тя била превърната в джамия митрополитът пренесъл своята катедра в малкия храм „Света Марина“. Тази сграда не е запазена, но за нея напомня патриаршеския параклис „Света Марина” издигнат през 2009г. в двора на Митрополията. В края на турското робство митрополита се установил в „Света Неделя“, наричана също и „Свети Крал”, като малката стара сграда била заменена в епохата на Танизмата от висока и просторна постройка. След изграждането на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и възстановяването на българската патриаршия то тази най-голяма култова сграда се използва от главата на българската православна църква. В София се намира съкатедралата на Софийско-пловдивския католически архиепископ „Свети Йосиф”.

Срем (Сирмиум, Градът на св. Димитър, дн. Сремска Митровица) – От раннохристиянският период са открити останките на осем храма. Известни са патроните на три от тях – св. Димитър, св. Ириней и св. Синерот. В Сирмиум са се провели четири поместни събори през 351г., 355г., 356г. и 357г. във връзка с арианството. Градът до около 535г. е бил център на префектури Илирик, след което заради варварските нашествия административният й център бил пренесен в Солун. По същото време около градът се установили прабългарите. След създаването на Дунавска България градът влязъл в пределите на Първото българско царство и останал там до края на съществуването му, когато под ръководството на Сермон областта оказала упорита съпротива на византийските завоеватели. През 1229г. папа Григорий ІХ учредил Сремска епископия. След завладяването на града от турците епархията е била ликвидирана. След като Австрия отнела града от Османската империя през 1743г. била възстановена Сремската католическа епархия. Сегашната католическа конкатедрала в Сремска Митровица е посветена на патрона на града „Свети Димитър“, която е била осветена на 8 юни 1811г..

Стаг или като е днешното гръцко име на града Каламбака е споменат като епископски център в грамотите на император Василий ІІ. Катедралният храм „Света Богородица“ съществува и сега.

Стара Загора (Августа Траяна, Верея, Берое, Иринопол) е бил раннохристиянския епископски център, който е бил подчинен на митрополита на Пловдив. През 370г. тамошния епископ Демофил бил избран за Цариградски патриарх, а през 355г. в градът бил заточен римския папа Либелий. При разкопките са открити малък храм от V-VІв. при западната порта със стенопис над синтрона му и четириконхиален мартириум от ІVв. с размери 21х17м. Според Псевдоепифаниевия списък тамошният владика бил със статут на автокефален архиепископ. През 780г. при управлението на св. Ирина градът бил възстановен и тя го кръстила на свое име Иринопол. Старозагорската митрополия е била обособена като самостоятелна след Освобождението, като към нея били присъединени територии от Пловдивска, Одринска, Търновска и Несебърска епархии. Понастоящем катедралния храм е „Свети Димитър“.

Стоби е бил раннохристиянския епископски център. Епископската базилика е трикорабна, с нартекс, екзонартекс, атриум и двойна абсида от изток. Запазен е строителен надпис, в който е споменато името на епископ Филип. В южният кораб е открит гроб, който вероятно е на епископа-ктитор. Подът е бил покрит с мраморни плочи. Под нея са открити останките от по-стара базилика, построена вероятно около ІVв., която е била с подова мозайка. Южно от базиликата е имало кръщелня, подът на която е украсен мозайки, на която са изобразени елени и птици, а по стените имало стенописи, фрагменти от които са били открити при разкопките. Северно от базиликата се е намирала епископската резиденция.

Струмица (Тивериопол). В тази епархия попадали също Радовищ и Конче. Вероятно катедралният храм на учредената след покръстването на България епархия с център Струмица е бил посветен на Тивериополските мъченици, тъй като ктитори на храма били владетелите Борис І и Симеон І. Останките на храмът са били открити през 1894г. при Крупище. Първоначално през V-VІв. на мястото на гробът на светците е била построена базилика, която обаче била разрушена при варварските нашествия. След това през ІХ-Хвек под ръководството на тамошния български комит Тирадин била построена кръстовидна черква, в наосът на която е била направена засводена гробница. Тази сграда била разрушена по време на турското робство. През 1750-1760г. е бил построен катедралният храм на Струмишка епархия посветен на 15-те Тивериополски мъченици, която била разширена добила сегашния си вид през 1911г., когато била преименувана на „Св. Св. Кирил и Методий“. В периода 1992-2012г. е направена новата катедрала „Успение на Пресвета Богородица“. Вероятно сегашната Орта-джамия също е изпълнявала ролята на епископски храм, тъй като в олтарната й абсида е открит синтрон. Тя е била изградена като трикорабна базилика през ХІ-ХІІв. След турското нашествие е била частично разрушена и превърната в джамия.

Сяр (Серес) Средновековният катедрален храм „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е трикорабна базилика с размери 15.60м.х24м. Първоначално тя е била базилика с трансепт, но след като била разширена и украсена от император Василий ІІ след завладяването на града, тя станала трикорабна. По-късно е била ремонтирана от епирският император Теодор Комнин. През 1255г. никейският император Теодор ІІ Ласкарис украсил образите в храма със злато и сребро в знак на благодарност за отбиването на настъплението на цар Михаил ІІ Асен. От старата декоративна украса се е запазил владишкия трон в средата на синтрона при абсидата. През 1571г. храмът е бил ограбен от турците. През 1602г. митрополит Теофан преустроил западната стена. През ХVІІв. мраморният иконостас е бил подменен с дървен. През 1725г. се срутила южната стена, която била възстановена от епископ Стефан. През 1849г. сградата пострадала тежко от пожар, който разрушил част от фреските. През 1868г. е била възстановена, като били построени също камбанарията и били поставени три сребърни полилея. При ремонта били премахнати по поръка на гръцкия владика кирилските тухлени надписи по външните стени, както и една мраморна плоча в олтара. На 28 юни 1913г. храмът пострадал по време на Балканската война. През 1917г. при изтеглянето на българските войски от Сяр е била прибрана иконата на света Богородица. През 1938г. започнал ремонта на сградата, който продължил до 1959г. През 1989г. сградата е била ремонтирана отново. През 2008г. стените са били боядисани за да се заличат остатъците от кирилски надписи и затова сега може да се види съвсем малко от старата декоративна украса, но и тя се намира предимно на по-малко достъпни места – по пандативите на купола и в олтара. Сред реликвите на храма е сребърната мощехранилница с черепа на св. Теодор. Катедралата на сегашната Серска и Нигритска епархия е „Свети Архангели“, която е построена през 1950г., но храмът е съществувал още от средновековието, като няколко пъти е бил преизграждан. Той се намира на около 100м. от портата на крепостта. На 23 февруари 1631/2г. турците превърнали сградата в джамия. След около 10г. тя отново станала черква, но изгоряла по време на пожара на 28 юни 1849г. През 1850г. храмът е бил възстановен от митрополит Яков Серски. По време на Междусъюзническата война обаче отново изгарял на 28 юни 1913г. През 1914г. е ремонтирана и станала катедрала на града. Тази сграда също е била разрушена и на нейно място на 21 януари 1950г. започнал строежът на сегашната сграда. Зографисването започнало през 1979г., като след прекъсване работата по стенописите била подновена през 1984г.

Сятища – в края на ХVІІв. архиепископ Зосим пренесъл там седалището на Сисанийската епархия. Катедралният храм „Свети Димитър” бил построен през 1647г. Тази сграда просъществувала до 1801г. когато била заменена с нова. Тя пострадала тежко от пожар на 13 юли 1910г. Новата катедрала е била изградена в периода 1912-1928г. Понастоящем селището е център на Сисанийска и Сятишка епархия на Еладската църква

Тетово – По времето на Димитър Хоматиан Тетово било село, край което имало манастир на „Света Богородица”. Като такова е споменато и в хрисовула на цар Стефан Душан даден на тамошния манастир. Издигането на селището в епископски център на Охридската архиепископия вероятно е станало през ХVІв. център на създадената на 17 септември 2013г. Тетовско-Гостиварска епархия. Катедралният храм е посветен на „Св. Св. Кирил и Методий“.

Трансмариска – вж. Тутракан.

Тутракан (Трансмариска) - Според Псевдоепифаниевия списък тамошният епископ бил подчинен на митрополита на Марцианопол.

Търговище – Катедралата е била едноабсидна, трикорабна базилика с притвор, с размери: ширина 24,0м и дължина 10,40м. Посредством две колонади от по 5 колони наоса е разделен на три кораба. Ширината на страничните е по 1.70м., а на централния 5.60м. Абсидата на базиликата е подковообразна. Отворът и към наоса е 4,60м, а най-голямата ширина е 5,00 м. Дълбочината и е 3,80м. В северната част на абсидата е запазена част от синтрона с ширина 1,00м. В центъра на абсидата в издигнатия с дебелината на една плочка под е открито гробче с размери 0,60 x 0,40м вероятно съхранявало мощите на светеца - патрон на базиликата. В центъра на дъгата на апсидния зид е разположен епископския трон. Намерени са били керамика от V-VІв. и ХІІ-ХІVв., както и четири егзагии и монети (Анастасий, Юстиниан І, Юстин и София), които датират строежа на базиликата в последните години на Vв.

Велико Търново - старата катедрала "Св. св. Петър и Павел"

Търново изглежда е бил епископски център през ранновизантийската епоха, като се предполага, че там се е бил преместил архиереят от Никополис ад Иструм заради варварските нашествия. При археологическите изследвания са били разкрити основите на епископската базилика. Предполага се, че след въстанието на Асен и Петър първоначално търновският епископ е използвал храмът „Свети Димитър или след сключването на унията „Свети Петър и Павел“, но за нито една от тях няма писмени данни. От изворите е известно, че патриаршеският катедрален храм е бил „Свето Възнесение Господна“ и се е намирал на най-високото място на хълмът Царевец. След превземането на Търново от турците патриарх Евтимий трябвало да напусне патриаршеската катедрала и да се премести в „Свети Петър и Павел“. Митрополитската катедра останала там до ХІХв., когато бил изграден храмът „Рождество Богородично“. Тази сграда просъществувала кратко и била разрушена от земетресението през 1913г. На нейно място била издигната нова катедрала със същото име.

Филипи – градът е важен духовен център още от възникването на християнството и до тамошното население са известните послания на апостол Павел. Градът е бил превзет от хан Маламир, който отбелязал това събитие с надпис върху стената на тамошната базилика. Базиликата във Филипи е била посветена на „Свети Павел“. Сградата заедно с атриума и трансепта е с размери 130х50м. Сградата е била с Т-образна форма и е представлявала трикорабна базилика с трансепт и една полукръгла абсида от изток. Западно от притвора са разположени два последователни вътрешни двора оградени с покрити галерии с аркади. На фрагмент от мозайката на пода е открит надпис с името на епископ Порфирий, който се идентифицира с един от участниците в Сердикийския събор през 343г. Градът пострадал тежко от чумата през 547г. и земетресението от 619г. Предполага се, че по-късно за катедрала е използвана октагоналната сграда, която също е носела името на „Свети Павел“. Октагонът отвън представлява четириъгълник с абсида, а вътре е оформен като осмоъгълник чрез поставяне на ниши в четирите ъгъла. При управлението на Никифор ІІ са били извършени възстановителни работи по укрепленията, а също и от епископ Василий през 1077г. След превземането на турците селището западнало, а величествените руини били използвани за добив на строителни материали. През 1866г. е бил построен храмът „Свети Йоан Предтеча” в Кавала, който е бил използван като митрополитски. Сградата представлява петкорабна базилика с купол. Понастоящем катедралата на митрополита на Филипи, Неаполис и Тасос е храмът „Свети Павел” в Кавала построен в периода 1905-1925г.

Химара е градче в Южна Албания, разположено на около 40км. югоизточно от Вльора. В епархийския списък от времето на Лъв Мъдри градът е споменат като епископия подчинена на навпактския митрополит. Старата катедрала е била издигната на мястото на езическо светилище, което най-вероятно е било храм на Аполон. Сегашния главен храм на Химара е „Вси светии”, който е построен през 1775г.

Царичин град (Юстиниана Прима) – руините на Царичин град намиращи се на около 7км. от Лебан и на около 30км. от Лесковец се идентифицират с родното място на император Юстиниан І, където било седалището на основаната от него архиепископия. Градът е имал Горен, Среден и Долен дял. Катедралата се е намирала на Акропола. Тя е била триабсидна с атриум и кръщелня. Там се намирал и епископският дворец, който се отоплявал с хипокауст.

Червен вероятно е бил епископски център още по време на Първото българско царство, тъй като на един надгробен надпис, за който се предполага, че е открит там е отбелязано, че починалия през 871г. е бил ардидякон на епископ Николай. По време на Второто българско царство градът е седалище на митрополит. При разкопките са били открити основите от 11 храма, 6 от които са на територията на цитаделата. Старата катедрала се намирала извън цитаделата, западно от нея. Тя е била изградена през ХІІІв. със смесена зидария от редуващи се пояси от каменни блокове и тухли. Тя е най-големият разкрит до момента храм в Червен. Новата катедрала е била издигната на най-представителното място в Червен. При разкопките е открит фрагментарно запазен надпис съдържащ буквите „МАР” с лигатура над тях. Запазен е фрагмент и от стенописен надпис. Първоначално тя е била широка 10.20м. от типа еднокорабни храмове със стегнат кръст. Била е изградена от каменни блокове и е имала притвор. По-късно била преустроена в правоъгълна триапсидна куполна сграда със стегнат кръст. Била е дълга 20.10м. и широка 10.30м., като се състояла от притвор, наос и олтар. Имала е богата стенописна украса, а под която била нарисувана декоративна драперия. За изящното декоративно оформление на външната фасада били използвани слепи арки, полуколонки, полукръгли ниши, корнизи, декоративни неоцветени розетки и панички покрити със зелена глеч, а също и редуващите се пояси от тухли и каменни блокове. На пода под купола на подовата настилка е била апликирана 16-листна розета. Сградата е била покрита с оловни листове. При южния вход е била открита монета на цар Иван Александър и синът му Михаил. В края на ХІVв. храмът станал митрополитски и в абсидата бил направен синтрон висок 0.40м. През ХVІІв. пътешественикът Хаджи Калфа отбелязал, че след превземането на Червен от турците градът западнал и заприличал на бедно села, а намиращия се наблизо Русе пък просперирал.

Черна вода (Аксиополис, Богазкьой) – селището по Берлинския и Букурещкия мирен договор е принадлежало на България, но е изгубен през Първата световна война, когато по силата на Найоския договор е предаден на Румъния. Аксиополис е раннохристиянски център. Според епархийския списък от времето на Исаврийската династия тамошния епископ бил подчинен на митрополита на Томи (дн. Кюстенджа). Там са открити руините на базилика от ІVв. В началото на ХVІІв. изглежда там е резидирал епископа на Червен.

Черник местонахождението му е дискусионно, като се предполага, че епархията му е са била отделена от диоцеза на Драчката.

Чипровец (Кипровец) – през ХVІІв. в селището резидирал софийския католически епископ. При потушаването на Чипровското въстание манастирът „Успение Богородично” бил разрушен, тъй че са сградата е известно онова, което се съдържа в най-подробното й описание направено от Петър Богдан: „Има църква, манастир, посветен в чест на Богородица; изградена е във вид на пещ извита, дълга 25 стъпки и широка 7 стъпки, украсена цяла с разни образи и изображения на светци, има 3 олтара, най-големият на Богородица, един на св. Кръст, а третият на св. Георги мъченик. Вън има един олтар приставен към стената на църквата, гдето се извършва службата през празнични дни, защото църквата не побира целия народ, освен с голяма мъка.”

Шумен се намира близо до старите столици Плиска и Велики Преслав, като по време на Второто българско царство също е бил сред значимите градове в държавата. След западането на Велики Преслав през годините на турското робство тамошният епископ се установил в значимия и укрепен Шумен. През 1640г. Петър Богдан е отбелязал, че в града имало само един дървен храм. В една енциклика на патриарх Йеремия ІІІ от 1720г. е посочено, че в епископията на Преслав имало два храма, като катедралата била в Шумен и била посветена на „Свето Възнесение Господне”. През 1740г. в българската махала храма вече функционирал. Сградата била ремонтирана в продължение на 10 дни през 1774г. По време на Руско-турската война през 1828г. постройката била използвана от турците за хранителен склад. През 1831г. сградата била поправена и зографисана по поръка на владиката Григорий. Според бележката от тефтера на хаджи Сава от 1808г. храмът се наричал „Св. Възнесение и св. Георги” и имал два престолни камъка. В Шумен е резидирал Варненско-Преславският митрополит за периода от учредяването на Българската екзархия до 1882г., когато се установил във Варна. При ремонта на храма „Свето Възнесение” през 1933г. били открити основите на две по-стари черкви, вписани една в друга.

Щип (Астибо) – понастоящем катедралният храм на сегашната Брегалнишка епархия е „Свети Никола“. Сградата е била осветена през 1867г.

Янина е главния град на Епир. Сегашната катедрала „Свети Атанасий“ е била издигната през 1933г. на мястото на изгорял по-стар храм от 1820г. Тя е трикорабна базилика с мартириум на св. Геоги Янински, който бил убит мъченически през 1938г.

УВОД

РАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ:

Първа част: А - Г            Втора част: Д - М           Трета част: Н - Р            Четвърта част: С - Я           Пета част: Задграничните епархии.

Търсене
Календар
«  Септември 2017  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930