Йоаким (ІV)

МИТРОПОЛИТ ЙОАКИМ (ІV) ТЪРНОВСКИ

         Първото известие за търновския митрополит Йоаким е в една бележка на йеромонах Силвестър, който преписал на негови разноски миней на гръцки език за месеците май и юни. В него владиката е наречен: „всесветия митрополит на светата Търновска митрополия, ипертим и екзарх на цяла България кир Йоаким”.

         Следващото споменаване също е в бележка от 1 юли 1558г. в едно ръкописно ловешко четириевангелие, че книгата е била купена на Петровден за търновския манастир „Света Троица”. Владиката се е подписал като: „търновски митрополит кир Йоаким”. Въз основа на езика на бележката Снегаров предполага, че Йоаким е бил българин от югозападна България.

         Под Синодалният акт от 1561г. на цариградския патриарх Йоасаф ІІ и членовете на Светия Синод за признаване на царска титла на московския княз Иван ІV Грозни фигурира и неговия подпис като „смиреният митрополит на Търново Йоаким”.

            На 15 януари 1565г. събор от 60 владици низложил Йоасаф ІІ, който бил обвинен, че е изготвил фалшив документ за признаване на царска титла на руския княз Иван ІV Грозни. Акта за низложението е бил подписан от охридския архиепископ Паисий и търновския митрополит Арсений.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Гошев, Ив., „Стари записки и надписи”, І, „Годишник на Богословския факултет”, София т. ІV, стр. 357, ХХІІ.
2. Цонев, Б., „Опис на ръкописите и старопечатните книги в Софийската народна библиотека”, № 55, стр. 49;
3. Стоянович, Л., „Стари српски записи и натписи”, ІV, № 6298;
4. Regel, W., „Analecta byzantino russica”, СП, стр. 79;
5. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 178