Петък, 19.07.2024, 00:19
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Филотей

МИТРОПОЛИТ ФИЛОТЕЙ СИФНИЙСКИ

Портрет на митрополит Филотей

Филотей се е родил на остров Сифнос. Там е учил при Емануел Троханис. По-късно, вече като кесарийски митрополит вероятно е подпомогнал манастира „Света Богородица Врисийска” на Сифнос, защото там е запазен негов портрет нарисуван с маслени бои.

На 9 септември 1783г. йеромонах Филотей е бил избран за Варненски митрополит.

През януари 1793г. като варненски митрополит Филотей се подписал на 10 място под един синодален акт отнасящ се до манастира в местността Стемница в Пелопонес. Под синодален акт от февруари 1793г. се е подписал на 11 място. През месец август 1793г. се е подписал на 12 място под един синодален акт отнасящ се до манастира „Христос Спасител” на Принциповия остров. През месец ноември 1793г. се  е подписал на 17 място под един синодален акт от времето на цариградския патриарх Неофит.

На 3 март 1794г. се е подписал на 11 място под един синодален акт. През месец юни същата година се е подписал на 12 място под два синодални акта. Същият месец се е подписал на 13 място под един синодален акт. През юли 1794г. се е подписал на трето място лично и като пълномощник на поморийския митрополит Йоаким. Двамата подписали се преди него Григорий Кесарийски и Йоаникий Анкирски са се подписали като пълномощници на други владици. В синодалният акт от месец септември 1794г. Атанасий Никомидийски се е подписал също като пълномощник на анкарския и търновския митрополити. През месец октомври 1794г. Филотей се е подписал под един синодален акт на 10 място.

През февруари 1795г. Филотей се е подписал на 15 място под един синодален акт. През март 1795г. се е подписал на 14 място под един синодален акт.

През март 1796г. Филотей се е подписал на 12 място под един синодален акт. През април 1796г. Филотей се е подписал на 14 място под един синодален акт. През юли 1796г. Филотей се е подписал на 15 място под едно синодално решение.

На 12 февруари 1797г. Филотей бил преместен за търновски митрополит на мястото на изпратения на заточение Матей.

В Летописа на поп Йовчо е отбелязано, че Филотей е похитил епархията.

През месец февруари 1797г. Филотей вече като търновски митрополит се е подписал под акта за избора йеромонах Григорий за ръководител на Варненска епархия. Подписът на Филотей е на 7 място под синодален акт от март 1797г. и на 7 място под синодален акт от 1 май 1797г.

Подпис на митрополит Филотей под протокол от 17 юни 1797г. за състоянието на подарените вещи на Търновската митрополия

На 17 юни 1797г. Филотей проверил подарените от предишните митрополити вещи, които се пазели от поп Стамат и след като установил, че са налични и неповредени те били оставени пак при него на съхранение.

Още през същата 1797г. Матей бил освободен от изгнание и пристигнал в Цариград. На 23 октомври 1797г. Матей е бил възстановен като търновски митрополит.

В Летописът на поп Йовчо е отбелязано, че когато Филотей чул за освобождаването на Матей избягал.

Антим Алексуди счита, че Матей повторно е бил прогонен и Филотей отново е бил търновски митрополит в периода 1801-1805г. Но това едва ли е така, тъй като Матей се е подписвал под синодални актове като търновски митрополит до смъртта си през 1802г., а след това в документите фигурира името на Даниил ІІ.

На 8 октомври 1801г. Филотей е бил избран за митрополит на Кесария. За назначението си трябвало да плати двадесет и три хиляди гроша, а също така да поеме и дълга на митрополията в размер на тридесет и шест и двеста и петдесет гроша.

През същата 1801г. Филотей се е подписал под един синодален акт втори след патриарх Калиник.

Кесарийският митрополит е първопрестолен, което означава, че той е първият, който се подписва след патриарха. Пълната му титла е „Митрополит на Кесария, ипертим и екзарх на Изтока”. В миналото на кесарийския митрополит били подчинени понтийските епархии, но след това преминали под властта на цариградския патриарх. Наред с това кесарийските митрополити формират състава на т.нар. „Малък синод”, в който влизат „геронтите”, т.е. „старейшините”. Това са преди всичко митрополитите, чийто епархии са близо до Цариград, което им е позволявало по-често да присъстват на синодалните заседания. По тази причина след като станал кесарийски митрополит името на Филотей се среща често сред лицата подписали синодалните актове. Отсъствието на Филотей от заседанията в периода 1801 – 1805г. се дължи на тежкото положение, в което заварил  църковните постройки в новата си епархия. Жанин споменава, че през периода 1801-1804г. митрополит на Кесария е бил някой си Паисий, но в синодалните актове няма подписи на такъв архиерей. Във Варна Филотей бил наследен от Григорий, а той пък от Паисий.

Филотей пристигнал в Кесария на 23 декември 1801г. Заради тежкото състояние на сградите Филотей предприел обичайната обиколка на епархията, която се правела от новоназначения митрополит, при която той получавал подаръци. Тъй като Филотей искал повече средства, това предизвикало недоволство на населението в епархията. Въпреки това, след като видели предприетата строителна дейност от новия митрополит паството му започнало да участва и с доброволен труд. По време на неговото управление били построени и поправени църковни и училищни сгради, а някои при ремонта били разширени. Така на 6 юли 1803г. било решено да се възстанови манастирът „Предтеча”. На 8 май 1804г. бил осветен подновения и разширен храм, а на 4 юни 1804г. била открита и нова училищна сграда.

На 15 май 1805г.  Филотей като кесарийски митрополит е подписал синодален акт. През тази година негови подписи има под синодални актове от месец септември, октомври и декември.

През 1806г. е подписал синодални актове през месец март, през месец август като негов пълномощник се е подписал Макарий Кизикски, а след това Филотей е участвал отново лично в заседанията през октомври и ноември.

През 1807г. е подписал синодални актове през месец януари, на 15 август, както и още два акта от същия месец, през септември и декември.

През 1808г. е подписал синодални актове през месец февруари, на 10 септември и два акта през месец ноември.

През 1809г. е подписал синодални актове през месец февруари и май.

През 1810г. е подписал синодален акт през месец декември.

През 1811г. е подписал синодални актове през месец април, май, юни и на 15 юли.

През 1812г. е подписал синодални актове през месец септември, а през месец ноември като негов пълномощник се е подписал бившия несебърски митрополит Захарий, който е представлявал също и Мелетий Ираклийски.

През април 1813г. Мелетий Ираклийски и Константин Кизикски са подписали един синодален акт, като са се явили като пълномощници на още няколко митрополити, вкл. и на Филотей. Под синодален акт от месец август като пълномощник на Филотей и Григорий Деркоски се е подписал Атанасий Никомидийски. След това Филотей се е подписал лично под синодален акт от месец септември.

През 1814г. е подписал един синодален акт от месец юли.

През 1815г. е подписал синодални актове на 8 март, през месец юли и септември. През октомври или ноември Герман Патроски се е подписал като пълномощник на Филотей, Дионисий Ефески, Атанасий Никомидийски, Йоаникий Никейски, Григорий Деркоски и Мелетий Неокесарийски. През ноември Герман Старо-Патроски се е подписал като пълномощник на Филотей, Дионисий Ефески, Атанасий Никомидийски, Григорий Деркоски и Мелетий Неокесарийски.

През 1816г. е подписал синодални актове през месец февруари, август и ноември.

В един синодален акт от месец август 1816г. Йоаникий Никейски се е подписал като пълномощник Мелетий Кесарийски, който преди това бил неокесарийски митрополит.

В някои изследвания се сочи, че Филотей е починал през месец май 1816г., а наследилия го Мелетий през май 1817г. Ако не е допусната грешка при прочита на подписите под синодалните актове, то в такъв случай е възможно Филотей да се е оттеглил през август 1816г. и същия месец Йоаникий да е гласувал като пълномощник на Мелетий, но след това Филотей да се върнал на поста си и да е останал на него до смъртта си.

 

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Ив., „Търновски митрополити в турско време”, В: „Списание на Българската академия на науките”, 52, 1935, стр. 233;

2. Снегаров, Ив., „Исторически вести за Търновската митрополия, В: ГСУ, БФ, т. ХХ, 5, 1942/1943, стр. 26-28;

3. Снегаров, Ив., „Старият търновски църковен кодекс”, В: ГСУ, БФ, т. ХІ, 1933/1934, стр. 11;

4. Тютюнджиев, Ив., „Търновската митрополия през XV-XIXв.”, Велико Търново, 2007;

5. Ферманджиев, Н., Начев, В., „Писахме да се знае: приписки и летописи”, С., 1984, стр. 290;

6. Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων, „Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής”, В: „Θρακικά”, 8, 1937, стр. 128, 181-182;

7. Δελικάνη, Καλλινίκου, „Τα εν τοις κώδιξι του Πατριαρχικού Αρχειοφυλακείου σωζόμενα επίσημα εκκλησιαστικά έγγραφα”, Цариград, Патриаршеска типография, т. ІІ, 1904, стр. 220-223, 226-236, 597-602; т. ІІІ, 1905, стр. 705-706, 709-710, 718-719;

8. Mansi JD, „Sacrorum Conciliorum Nova Amplissima Collectio”, т. 39, 1907, стр. 980; 982, 998, 1000, 1002, 1004, 1005, 1012, 1014, 1044, 1062, 1064, 1065; т. 40, 1909, стр. 1-76;

9. „Εκκλησιαστική Αλήθεια”, т. 2, 1882, стр. 263-264, 277-281, 295-298;

10. Stamatopoulos, D., „Φιλόθεος Καισαρείας”, В: „Εγκυκλοπαίδεια Μείζονος Ελληνισμού” (Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor);

11. Ζερλέντης Π., "Φιλόθεος ο Καισαρείας των Καππαδόκων", „Δελτίον της Ιστορικής και Εθνολογικής Εταιρείας της Ελλάδος”, 8, 1923, 113-115;

12. Βιτάλης Φιλάρετος, „Φιλόθεος ο Σίφνιος, μητροπολίτης Καισαρείας της Καππαδοκίας (1750-1816)”, Αθήνα, 1958;

13. Βασιλείου Φ., "Φιλόθεος ο Σίφνιος", „Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαιδεία”, т. 4/Συμπλήρωμα, Αθήνα, 1957, 909;

14. Άνθιμος Αλεξούδης, μητροπολίτης Αμασείας, „Χρονολογικοί Κατάλογοι των από Χριστού αρχιερατευσάντων κατ’ επαρχίας: Ιʹ Τυρνόβου”, В: „Νεολόγος Κωνσταντινουπόλεως” 6372 (12 Οκτωβρίου 1890); „Χρονολογικοί Κατάλογοι των από Χριστού αρχιερατευσάντων κατ’ επαρχίας: ΜΓʹ Βάρνης”, В: „Νεολόγος Κωνσταντινουπόλεως” 6594 (29 Ιουλίου 1891);

15. Αιμιλιανός Τσακόπουλος, „Επισκοπικοί Κατάλογοι κατά τους Κώδικας των Υπομνημάτων του Αρχειοφυλακίου του Οικουμενικού Πατριαρχείου”, В: „Ορθοδοξία”, 31‑33 (1956‑1958), стр. 419‑452, 77‑92, 171‑186, 317‑332, 461‑484, 12‑35, 281‑304;

16. Janin, R., "Césarée", „Dictionnaire d’Histoire et de Géographie Ecclésiastiques”, 12, Paris, 1953, стр. 199-203;

17. Μυστακίδης, Βασίλειος, „Επισκοπικοί κατάλογοι”, 1936, стр. 166, 181.

Търсене
Календар
«  Юли 2024  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Архив