ЕПИСКОП АДРИАН БЪЛГАРСКИ (1163)

Българският епископ Адриан поучава руските пратеници в присъствието на император Мануил и патриарх Лука - миниатюра от „Лицевой Свод царя Ивана IV Грозного”, 1550г.

Гюнтер Принцинг отъждествява архиепископ Йоан ІV Комнин с „българския епископ Адриан”, който през 1163г. пред император Мануил І Комнин (1143-1180) и патриарх Лука Хрисоверг (1156 – 1169) се изказал във връзка с възникналия спор между епископа на Ростов и Суздал Лъв и епископ Теодор. Този духовник е споменат като „Адриан, епископ български“. Не е ясно, дали става дума обаче за самия охридски архиепископ или за някой от подчинените на автокефалната Българска църква епископи. Правилният титул на предстоятеля на Българската църква би следвало да е епископ на Охрид/Първа Юстиниана и архиепископ на цяла България, но в тяхната титулатура обичайно се използвало само архиепископ, без той да бъде сочен и като епископ на духовния център на автокефалната църква.

Принцинг счита, че архиепископ Йоан Комнин със светско име Адриан е този български епископ. Според него Йоан е умрял преди 10 февруари 1164г., тъй като в списъкът на струмишкият манастир „Света Богородица Елеуса” той е посочен като починал. Ако приемем, че архиепископ Йоан Комнин действително е бил жив през 1163г., то в такъв случай става дума за него, като в летописа погрешно е записано светското му име.

Според Цухлев (История на Българската църква, I, стр. 907) този Адриан е идентичен с неизвестният български архиепископ, който през 1183г. позволил запретения от Теодосий I (1178-1183 г.) брак на император Алексий II Комнин (1180-1183). Що се отнася до руското пратеничество през 1163г., то е било изпратено до император Мануил Комнин и Лука Хрисоверг, тъй че не е имало причина за допуснатото от Цухлев конфронтиране между цариградския патриарх и охридския архиепископ. Напротив, видно от текста императора и патриарха напълно подкрепили позицията на българския епископ.

Снегаров е предпочел да определи архиепископа стоял начело на Българската църква през 1183г. като неизвестен. От своя страна Снегаров е включил в своята история името на един архиепископ Адриан, но според него той е управлявал през ХІІІв. Този Адриан е споменат в Историята на йерусалимския патриарх Доситей като полемист срещу латинците. Снегаров предполага, че може би това лице е автора на две съчинения намиращи се в ръкописен сборник съхраняван в Баварската библиотека под № CXVI.VII, които носят заглавията Congressio cum latinis и De processione Spiriti sancti. В ръкописен сборник с антикатолически съчинения съхраняващ се във Ватопедския манастир е включено и „Слово на Адриан Комнин, архиепископ на България”.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, 1924, стр. 205, 212, 283;
2. Д. Цухлев, „История на българската църква“, т.1, 1911, стр. 907
3. Prinzing, Günter (1988). "Wer war der "bulgarische Bischof Adrian" der Laurentius-Chronik sub anno 1164?", Jahrbücher für Geschichte Osteuropas (in German), 36, 4, стр. 552–557;
4. Никита Хониат, „История“: ИБИ, ХХV (ГИБИ, т. ХІ), С, 1983, стр. 21-22; CFHB ХІ/1,. Nicetae Choniatae, Historia, 1975; История Никиты Хониата, СП, 1860, т.1.
5. Eustratiades, S., Arcadios, „Catalogue of the Greek Manuscripts in the Library of the Monastery of Vatopedi on Mt. Athos”, Cambridge, 1924, (преиздаден 1969, Ню Йорк), стр. 49, № 229 (в ръкописа л. 9^а-12^а).