ПАТРИАРХ СИМЕОН

 

Оловен печат на патриарх Симеон, намерен край Търново

Името на патриарх Симеон е споменато в Бориловия синодик¹ между това на Йоаникий І и Теодосий ІІ. Следователно началото на неговото патриаршество ще е било между 1337г. когато е споменат Теодосий І в едно тълковна евангелие от Поморие² и 14 април 1346г. когато Симеон е присъствал на прогласяването на Стефан Душан за сръбски цар и на Йоаникий за сръбски патриарх³. Признаването на Стефан Душан за цар, а на Йоаникий за патриарх от страна на Българската православна църква и Охридската архиепископия не било потвърдено и от Византия, което задълго влошило отношенията между сръбската и цариградската църква. Вероятно това е причината и за доста напрегнатите отношения между цариградския патриарх и следващия български църковен глава Теодосий ІІ.

Следващата година патриарх Симеон е споменат за последен път в бележка на преводача Теотокий Псилица, който го нарича „трудолюбив”⁴.

В Ловчанският сборник⁵ е отбелязано, че той е бил съставен по времето на деспот Иван Александър, синът му Михаил Асен и архиепископ Симеон. Това означава, че е възможно Симеон да е бил ловешки митрополит преди Иван Александър да стане цар и това обстоятелство по-късно да е повлияло за избирането му за патриарх. Доколкото обаче бележката е от 1634г. и споменава, че книгата е била пренесена в Немецкия манастир през 1390г., то е възможно и да се касае за неточно изписване на титлите и сборника да е от времето, когато Иван Александър е бил цар, а Симеон патриарх (титлата деспот през ХІVв. е била втората по значение след царската, но значението на думата в превод е „господар” и в този смисъл по-рано е била използвана и от византийските императори, а цариградския и търновския патриарх понякога се титулуват и архиепископ, като се използват и двете думи едновременно). Михаил Асен е починал около 1354г., което ще рече, че по времето, когато Симеон е бил патриарх още е бил жив.

До момента са открити два моливдовула на патриарх Симеон. Единият е бил открит на около 40км. от Велико Търново и е добре запазен. Вторият е бил открит в землището на село Колена, Старозагорско, от който е запазена само една-трета и с повреди. От едната страна е изобразена сцената „Възнесение Господне” (патриаршеската катедрала в Търново е носела името на този празник) и стои надписът „Възнесение”, а от другата има 6 редов надпис, който гласи: „Симеон, по милост Божия, патриарх на всички българи.⁶

 

______________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. ХИБ, т. 2, стр. 313
2. ХИБ, т. 2, стр. 416
3. ХИБ, т. 2, стр. 235
4. ХИБ, т. 2, стр. 419
5. ХИБ, т. 2, стр. 304
6. Хр. Харитонов, „Нумизматика на България”, Велико Търново, 2000, стр. 330; Ив. Йорданов, „Корпус на печатите на средновековна България”, София, 2001, стр. 132; К. Тотев, „За иконографията и надписите върху два патриаршески печата от Второто българско царство”, В: „Нумизматични и сфрагистични приноси към историята на западното Черноморие. Международна конференция, Варна, 12–15 септември 2001,  (=Acta musei Varnaensis, II), Варна, 2004, стр. 348–356; Хр. Харитонов, „Другата версия за моливдовула на патриарх Симеон”, В: Търновска книжовна школа, 8, 2007, с. 561–568; Игор Лазаренко, „Втори моливдовул на българския патриарх Симеон (40-те години на ХІVв.), В: Acta Muzei Varnaensis, VIII 2, Сборник в чест на Александър Минчев, 2011