АРХИЕПИСКОП ГРИГОРИЙ ІІ

 

Катедрален храм "Света Богородица" ("Свети Климент") в Охрид, северна фасада

Първото споменаване на архиепископ Григорий ІІ е в надписа над вратата на северното крило на охридската катедрала „Света Богородица Перивлепта“, наричана също „Свети Климент“: „Издигна се и се изписа този божествен и всечестен храм на нашия между светците отец цариградския архиепископ Григорий Богослов със съдействието и разходите на преосвещения епископ на Девол  Григорий, т.е. на Селасфор, при царуването на Стефан Урош и при архиерейството на всесветейшия архиепископ на Първа Юстиниана Григорий, в годината 6873 (1365), индикт 13“.

Иречек е изказал предположение, че Григорий ІІ може да е починал по-рано и следващото споменаване на архиепископ Григорий през 1378г. да се отнася до посочения в надписа от 1365г. деволски епископ Григорий. Липсват обаче каквито и да е данни, че посочените архиепископи в двата надписа са различни лица.

Вероятно Григорий ІІ е адресатът на поканата на патриарх Филотей от 1367г. за събор във връзка с преговорите за уния с папата. Йоан Кантакузин в съчинението си „Беседа с папските легати“ обаче е пропуснал да спомене охридския архиепископ сред църковните ръководители, които трябвало да бъдат поканени на събора с подведомствените им архиереи.

През м. февруари 1369г. Григорий ІІ е споменат в акт на деспот Йоан Углеш във връзка със спор между Зографския манастир и Давид, епископа на Йерасо.

Последното поименно споменаване на архиепископ Григорий ІІ е в надпис на охридския храм „Свети Климент Мали“, където е отбелязано: „Издигна се и се изписа този божествен храм в името на нашия владика и чудотворец свети Климент, със съдействието, разхода и труда на благочестивия свещеник Стефан Пророка, при управлението над този светъл и богоспасяем град Ахрида от всеблагородния наш господар, великия жупан кир Андрей Гропа, при архиерейството на всесветлейшия архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България кир Григорий, месец юли, индикт …, година 6886 (1378)“

Възможно е той, а не Григорий І да е авторът или преводачът на част от текстовете към канонът на свети Климент Охридски, тъй като както се вижда от ктиторския надпис в "Свети Климент Мали" той е проявявал дълбоко уважение към този светец.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия“, т.1, Второ фототипно издание, София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. стр. 341-342;
2. Иванов, Йордан, «Български старини из Македония», София, Българското книжовно дружество, 1908. стр. 212
3. Византийский временник, ХІІІ, 1907, стр. 98 (XLIII);
4. Ст. Новаковић, «Законски споменици српских држава средњега века», Б., 1912, стр. 547
5. Trapp, E. „Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit“, Wien, 1976-1996, № 4483
6. Gelzer, „Der Wiederaufgef. Kodex des Hl. Klemens“, 107, № 10