Вторник, 05.12.2023, 17:55
Добре дошли! Гость | RSS

Меню на сайта
Статистика

Онлайн общо: 1
Гости: 1
Ползватели: 0
Форма за вход
"Българската древност BGtop

Филотей

АРХИЕПИСКОП ФИЛОТЕЙ ГРЕК

 

Филотей е бил по народност грък от Цариград. Затова в Русия е получил прозвището „Грек”, т.е. „Гъркът”. В молбата до руския Синод от 14 март 1722г. да му бъде назначен преводач, той е посочил: „но понеже аз още не съм се обучил на руски език, то заради това се нуждая твърде много от преводач, който да е изкусен в елинско-гръцкия диалект…”. Това означава, че най-вероятно той не е знаел добре и български език.

Филотей е бил йеромонах в Негуш. Заради допуснати нарушения били изпратени оплаквания от него в Солун и Бер, а през 1713г. цариградския патриарх Кирил ІV (15 декември 1711г. - ноември 1713г.) го наказал.

На 16 юли 1714г. йеромонах Филотей бил избран за охридски архиепископ. Другите двама кандидати за поста били Теофан Гревенски и Арсений Горо-Мокренски. Обикновено при избор на архиепископ се отдавало предпочитание на тези от номинираните, които били владици, но в случая бил избран йеромонах Филотей. Донесението на руския резидент в Цариград Неплюев хвърля повече светлина относно обстоятелствата около възшествието на охридския престол на Филотей: „Този архиепископ първоначално бил богат и купил [поста] архиепископ или патриарх в тази Охридска епархия, а после цариградския патриарх му прибавил данък, а той, архиепископът, разхвърлял този данък на митрополитите в тези епархии, на епископите и на останалите. И после се намерил един човек от подчинените му духовници и помолил той да бъде архиепископ в Охрид, като в такъв случай той ще плати определения данък без да го прибавя  [към задълженията на] подчинените му. И този архиепископ Филотей имал със своя съперник разпра и според тамошния варварски обичай, макар да го победил, изтощил цялото си имущество и разбира се и това на своя неприятел, когото победил, и после наложил на епархията си големи тежести, които те не могли да понесат.”. От това става ясно, че синодалния избор е бил чисто формален, а Филотей се сдобил с поста „според тамошния варварски обичай”, т.е. като с конкурента му се надпреварвали кой ще даде по-голям подкуп. В съглашението на синодалните архиереи от 1718г. за низложението на Филотей и за избор на Йоасаф за охридски архиепископ също е споменато за възлагането на плащания на владиците: „При нашия предстоятел г-н Филотей се разхвърляха разни аспри и се разпродадоха овдовели епархии, за да се изплати царското миримахту и други дългове на престола. Надявахме се, той да ни управлява  като пастир, а не като наемник…”.

Явно тези суми се оказали недостатъчни да покрият както дълга, така и разходите на Филотей. Освен продажбата на епархии той започнал да върши и други нарушения, като напр. да разрешава сключването на четвърти брак въпреки противопоставянето на епархийските архиереи.

Краят на търпението на подчиненото духовенство и население настъпил, когато Филотей пуснал донос срещу сакелария Константин и други лица, че са подбудили венецианците да нападнат Османската империя. Наклеветените били изпратени на заточение, което подтикнало духовниците и първенците да подадат жалба до Синода.

На 1 февруари 1718г. синодалните владици като обсъдили извършените нарушения взели решение за низложението на архиепископ Филотей. Филотей бил лишен от архиерейско достойнство и бил понижен в обикновен монах.

През 1719г. на мястото на сваления Филотей бил избран за охридски архиепископ Йоасаф.

Филотей не се примирил със станалото, а заминал за Цариград. От донесението на Неплюев става ясно, че събитията не се развили според желанията на низложения архиепископ: „После срещу него била подадена жалба в турския съд и го обвинили за излишно събраните от него 7000 левки, заради което той, Филотей, бил и обвинен, и вкаран от турския съд в затвора, и заради това той заел от жената на холандския посланик сумата от 7000 левки и като заплатил с тях този дълг и се освободил й дал на нея, жената на посланика, заемна разписка. После заминал за Русия”.

         Филотей пристигнал в Москва на 29 ноември 1721 година заедно с йеромонах Дионисий. В паспорта позволяващ на бившия архиепископ да посети Русия, който му бил издаден от извънредния руски посланик в Цариград Дашков е посочено, че „заради ненавистта на други духовни лица е бил изгонен от  своята епархия”. В руската столица на 6 януари 1722г. Филотей се обърнал към граф Гаврил Иванович Головкин с молба да му бъде оказана помощ, като заявил: „На Ваше сиятелство е известно, колко много обиди и гонения ние, правоверните, понасяме от злочестивите турци, между които християни съм и аз, всесмиреният охридски архиепископ, аз съм твърде разорен от тях и съм изпаднал в преголям и непосилен за мене дълг …”.

         През същата 1722г. руският цар Петър І го поставил за смоленско-дорогобужски архиепископ, като му била определена заплата от 1500 рубли, а също така му било позволено три години да употребява приходите от именията на смоленския архиерейски дом в размер на около 1800 рубли годишно, за да изплати своя дълг.

Филотей пристигнал в Смоленск на 13 февруари. Неговият спътник Дионисий предпочел да се прибере в Патра, като на 3 март получил разрешение да си замине. На 5 март 1722г. Филотей дал писмена клетва за вярност към руския цар Петър І и жена му Екатерина, като документа е бил написан на гръцки и след това преведен на руски.

Понеже Филотей не е знаел руски език и като чужденец не бил запознат с тамошните обичаи на 6 март 1722г. бил назначен йеромонаха от Александро-Невския манастир Лазар Кобяков като съдия в смоленския архиерейски дом. На Кобяков била връчена специална инструкция, която е от 6 април. Той бил инструктиран, че ако не внимава и бъде допуснато нарушение от архиепископа поради незнание, то ще се търси отговорност от поставения за негов помощник съдия.

На 14 март 1722г. Филотей подал молба до руския Синод да му бъде назначен за преводач Петър Софонов, тъй като все още не бил изучил руския език.

На 9 април 1722г. йеромонах Лазар Кобяков изпратил молба до Синода, в която се застъпвал за Теодор Шиковски, който живеел в архиерейския дом и на 8 март се обърнал за помощ към Филотей. Синодът уважил молбата и оставил Шиковски да живее в архиерейския дом, където бил отрасъл при предишните владици.

На 4 август 1722г. съдията йеромонах Лазар Кобяков изпратил донос срещу Филотей. Филотей бил обвинен, че не изпълнявал синодалните укази, в симония, в разхищаване на хазната, за това, че позволил да бъдат подстригани за монахини девойки не навършили 15 години, за това, че ръкополагал за свещеници и дякони недостатъчно подготвени лица и др. под. На 3 октомври срещу Филотей постъпил донос и от инквизитора Флавиан Павловски. Той го обвинил, че издава разпореждания тайно от килията си, а не от епархийската канцелария, че е взел църковни пари от съдията Лазар Кобяков в размер на 157 рубли, от йеромонах Йоаникий 50 рубли, както и от други лица, че преводачът му Василий Алексеев събира неправомерни такси и че в много храмове в Смоленска епархия въпреки синодалното разпореждане все още стоят издялани образи.

Филотей не останал длъжен на своя помощник и на свой ред на 13 октомври изпратил донос написан на гръцки, като го обвинявал в пиянство и разхищаване на църковното имущество. Освен това се оплаквал, че Кобяков се държал пренебрежително към него: „Той се държи все едно е мой патриарх, понеже и ми казва, че той е изпратения стопанин, а ние сме само за насъщния хляб … За никоя работа не ни пита и никакви укази не ни съобщава … И ако наистина той е поставен като мой обладател, а не като иконом, както той казва, то аз желая да знам…”. В доноса съобщил, че на 9 септември, когато разговарял със София Константинова Потьомкина във връзка с делото за покатоличването на семейството й, то придружилия го на срещата Кобяков бил пиян и поведението му станало причина за присмех.

На 8 октомври Лазар Кобяков подал нов донос, че Филотей взел ключовете от ковчежника и за времето от 27 май до 1 септември приближените му изразходвали всички припаси. На 16 ноември съдията изпратил писмо до протоинквизитора, в което отбелязал: „трудно се живее при такива хора, които искат да погълнат целия сват … понеже смоленския архиерей по никакъв начин не може да се въздържа от ненаситното си сребролюбие”.

Синода решил да изпрати в Смоленск архимандрит Дионисий и секретаря Димитрий Шупински за да разследват на място верността на доносите. Научавайки за решението Филотей изпратил писмо до Синода, в което заявил, че е доволен, че ще бъдат изпратени хора на място, защото ще се уверят в лъжливостта на пуснатите срещу него доноси. В писмото отрекъл част от обвиненията, за неспазването на синодалните постановления се оправдал с това, че Кобяков не го е бил информирал за тях, а за това, че събирал не по 6, а по 8 рубли хвърлил вината върху йеродякон Виктор, като заявил, че той му е бил казал, че по толкова взимали и предишните владици.

Във връзка постъпилите доноси на 13 януари 1723г. по разпореждане на Синода започнало следствие срещу Филотей и Лазар Кобяков, като до приключването му и двамата били отстранени от длъжностите си, а управлението на архиерейския дом било възложено на ковчежника Йоаникий Можайски. Йоаникий счел това назначение за твърде обременително за него и се обърнал с молба към Синода тази задача да бъде възложена на друг. Междувременно постъпили доноси и срещу управителя на синодалните имения в Смоленска епархия Иван Зверев. На 17 юни Синода разпоредил да се проведе разследване и за неговите действията. Относно определянето на управляващ на Смоленската епархия Синода се обърнал за препоръка към Йоаникий Можайски. Той предложил кандидатурите на архимандрит Инокентий Липицки от Смоленския Бизюков манастир и йеромонаха от Александровския манастир Карион Голубовски. Тъй като архимандрит Инокентий отказал, защото вече бил твърде стар за такава задача, то на 14 януари 1725г. за управляващ епархията бил назначен йеромонах Карион, като му била дадена инструкция.

Междувременно във връзка с пожара на 6 май 1723г., при която изгорели кухнята и конюшнята на архиерейския дом, през 1724г. Синода позволил на Филотей и ковчежника Йоаникий Можайски да възстановят пострадалите сгради, като използват пари останали от 1722г. и от покойните смоленски владици Доротей и Варлаам.

Разследването било проведено усърдно, като били проверени всички точки от обвиненията, а обемът на делото достигнал 1465 листа. Въз основа на събраното разследващите представили пред синода обширен доклад, в който стигнали до заключението, че Филотей е виновен почти по всички точки, а съдията Лазар Кобяков е бил невинен почти по всички обвинения.

На 2 юни 1725г. Светият Синод изслушал доклада и решил че Филотей трябва да върне всички неправомерно събрани пари, а заради допуснатите нарушения трябва да бъде лишен от архиерейски сан. Тъй като владиката е бил назначен с указ на цар Петър І, то Синодът счел, че трябва да бъде изпратен доклад до императрицата за да бъде потвърдено от нея това решение. Докладът бил изпратен на императрицата на 19 март 1726г. През месец май 1726г. Филотей, след като получил синодалния указ изготвил писмо, в което заявил, че не може да върне парите, тъй като ги похарчил за лечението си, за изхранване на служителите на архиерейския дом и за други свои нужди. Освен това поискал да се яви пред Синода за да се оправдае. След получаването на писмото Синодът взел решение да бъде спряно привеждането в действие на постановлението за низложението на Филотей и да му бъде разрешено да пристигне в Петербург за да бъде изслушан. Пристигнало също писмо от йеромонах Йоаникий, който уведомявал Синода, че владиката нищо не е взимал сам, а всичко му било отпускано от ковчежника. Като пристигнал в Москва Филотей представил доказателства, че надвзетите суми са му били давани от ръкополаганите духовници доброволно и без принуда, като му било обяснено, че може да приема горницата за помен на душите на близките на даващите. По това време пристигнало и писмо от жената на холандския посланик в Цариград, която се оплакала, че архиепископът е взел от нея 7000 гроша в заем, които още не й бил върнал. Императрица Екатерина се произнесла, че в памет на цар Петър І трябва да се прояви снизхождение към провинилия се архиерей, а що се отнася до заема получен от жената на холандския посланик, то кредиторката следва да си търси парите от владиката, а не да се изплащат от държавната хазна.

На 12 април 1727г. Светият Синод издал указ, че в памет на цар Петър І на Филотей се прощавали допуснатите нарушения и взетите пари. Тъй като във връзка с направеното от него заявление при пристигането му в Москва, че има дълг вече били удържани суми от неговата заплата за изплащането на задължението, то било указано да се изготви отделно донесение събраните средства да се използват за погасяване на вземането. Указът бил одобрен от императрицата. Що се отнася до ръкоположените духовници, за които имало съмнение, че не са били достатъчно подготвени било възложено на йеромонах Карион Голубовски, който бил оставен на мястото на Лазар Кобяков да извърши проверка. На 13 декември 1727г. Синодът постановил неподготвените свещеници и дякони да бъдат изпратени в Москва, за да се явят за проверка пред синода.

През същата 1727г. йеромонах Карион Голубовски изпратил съобщение, че тъй като Филотей бил извикан по служба от Светия Синод, то архиепископа е възложил управлението на архиерейския дом на архимандрита на Аврамиевия манастир Константин, а Духовното ведомство е поставил под управлението на архимандрит Филарет от Троицкия Смоленски манастир, който трябвало да разглежда съдебните дела заедно с Карион и Йоаникий.

През 1728 година Филотей бил освободен от управлението на Смоленската епархия и бил изпратен в Московския Николаевски гръцки манастир, където починал на 3 май 1735 година.

Гробът му не е запазен, тъй като през 1737г. манастирът пострадал тежко от Троицкия пожар, а по време на комунистическия режим през 1935г. били унищожени манастирския католикон, библиотеката и гробището.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1. Снегаров, Иван, „История на Охридската архиепископия-патриаршия“, т.2, София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1932, 1995, стр. 205-207;

2. Gelzer, H., „Der Patriarchat von Achrida Geschichte und Urkunden”, 1902/1980, стр. 76-77, № 27; стр. 81-87, № 31-33; стр. 138, № 78;

3. Документи на Охридската архиепископия

4. Каптерев, Н. Ф., „Ахридские архиепископы и подчинененные им иерархи разных кафедр, являвшиеся в Москву за милостыней в ХVІ, ХVІІ и ХVІІІ столетия”, В:  „Прибавления к Творениям св. Отцом”, 1888, ч. 41, кн.1, стр. 125—129; „Характер отношений России к православному Востоку в XVI и XVII столетиях”, 1885, М., стр. 150, 164.

5. „Описание документов и дел, хранящихся в архиве Святейшего правительствующего синода”, т. 2, отд. 2, 1878, Санкт-Петербург, стр. 154-155, № 912, стр. 212, № 960, стр. 387-400, № 1102;

6. „Описание документов и дел, хранящихся в архиве Святейшего правительствующего синода”, т. 3, 1878, Санкт-Петербург, стр. 10, № 14, стр. 102-104, № 43; стр. 274-276, № 280, стр. 317-319, № 329, стр. 352-354, № 356, стр. 419, № 404

7. „Полное собрание постановлений по ведомству православного исповедания”, т 2, стр. 110-114, № 459-60; стр. 115-116, № 463, стр. 133, № 483, стр. 166-168, № 524-525; стр. 404, № 717.

Търсене
Календар
«  Декември 2023  »
ПнВтСрЧтПтСбНд
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Архив