Меню на сайта
|
РАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИРАННО-ХРИСТИЯНСКИТЕ ЕПАРХИИ В ЗЕМИТЕ, ПРИНАДЛЕЖАЛИ ИЛИ ПРИНАДЛЕЖАЩИ КЪМ ТЕРИТОРИЯТА НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
София - катедралният храм "Света София" Създаването на християнски центрове на Балканите е започнато още от светите апостоли, като тук са развивали дейност апостол Павел (в южната част на полуострова) и апостол Андрей Първозвани (по Черноморието). В София, Солун и Цариград са резидирали императорите Галерий и Константин І Велики, при управлението на които се слага край на гоненията срещу християните. Затова не е случайно, че на Балканския полуостров са се установили и развили голям брой епископски центрове. Първоначално епископите са били ръководители на отделните християнски общини. С развитието на църковната структура и въвеждането на йерархията се появили първо архиепископите, а след това митрополитите и патриарсите. В раннохристиянският период са съществували също хорепископи, които са оглавявали селски общини, но са имали по-ограничени правомощия и по-нисък статус в сравнение с епископите в градовете. През раннохристиянския период са съществували само пет патриаршии като до 733г. източната част от Балканският полуостров е била подчинена на цариградския патриарх, а западната – на папата. През средновековието под властта на папата останала само северозападната част от Балканския полуостров, като дори владяната от Византия Южна Италия останала православна.
Охрид - петконхиална базилика и "Свети Панталеймон" на заден план Според Псевдоепифаниевият списък, който се приписва на починалия през 403г. кипърски епископ Епифаний, но съдържанието отговаря на състоянието на епархиите в периода между управлението на император Юстиниан І и 733г., когато диоцезите от Източен Илирик преминали на подчинение на Цариградската патриаршия на територията на българската държава е имало следните владици: митрополита на Хераклея (дн. Ергели), на който били подчинени епископите на Панион (дн. Панизо), Калипол (дн. Галиполи), Херсонес, Кила и Редесто (дн. Родосто); митрополита на Пловдив, на който били подчинени епископите на Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол); митрополита на Траянопол (дн. Терма Лутра), на който били подчинени епископите на Топир (днес развалини при устието на р. Места) и Анастасиопол; митрополита на Одрин, на който били подчинени епископите на Несебър, Созопол, Плотинопол (при дн. Димотика), Анастасиопол и Туида (дн. кв. „Ново село” в гр. Сливен) и митрополита на Марцианопол (при дн. Девня), на който били подчинени епископите на Доростол (дн. Силистра), Трансмариска (дн. Тутракан), Нове (при дн. Свищов), Зекедеспа, Апиария (дн. Ряхово, Русенско). Освен тях е имало автокефални архиепископи във Варна, Томи (дн. Кюстенджа), Виза, Марония, Максимианопол (до дн. Гюмюрджина), Аркадиопол (дн. Люлебургас), Бероя (Стара Загора), Никополис ад Нестум ( при дн. Неврокоп), Поморие (Анхиало), Силиврия (дн. Силиври), Апри (дн. Кермиен), Кипсела (дн. Ипсала), Енос, Дразипара (дн. Буюк Каращиран), Несебър. При император Юстиниан била създаден архиепископски център в Първа Юстиниана, който първоначално бил подчинен на папата.
София - ротондата "Свети Георги" През 587г. аварите опустошили територията на днешна Северна България и разрушили градовете Рациария (дн. Арчар), Бонония (дн. Видин), Акве, Доростол (дн. Силистра), Залдапа и Марцианопол (дн. Девня). През 598г. бил разрушен Сингидунум (дн. Белград).
Созопол - руини на базилика при храма "Свети Георги" От периода на управлението на Исаврийската династия е запазен по-нов списък на епархийските центрове, който е съставен между 733г. и 787г. Докато в Псевдоепифаниевия списък са изброени 33 митрополита, 34 архиепископа и 352 подчинени епископа, то в този е включен по-голям брой – 51 митрополита, 39 архиепископа и 603 епископа. В него са описани следните архиереи: митрополита на Хераклея (дн. Ергели), на който били подчинени епископите на Панион (дн. Панизо), Калипол (дн. Галиполи), Херсонес, Кила и Редесто (дн. Родосто); митрополитът на Солун, митрополита на Дирахуим (Драч), митрополита на Никопол (в Епир), митрополита на Филипопол (дн. Пловдив), на който били подчинени епископите на Диоклецианопол, Севастопол и Диоспол; митрополита на Траянопол (дн. Терма Лутра), на който били подчинени епископите на Топир (днес развалини при устието на р. Места) и Анастасиопол; митрополита на Одрин, на който били подчинени епископите на Несебър, Созопол, Плотинопол (при дн. Димотика), Анастасиопол и Туида (дн. кв. „Ново село” в гр. Сливен), митрополита на Дорос (дн. Маигупкале), митрополитът на Лариса, митрополитът на Филипи, митрополитът на София и митрополита на Марцианопол (при дн. Девня), на който били подчинени епископите на Доростол (дн. Силистра), Трансмариска (дн. Тутракан), Нове (при дн. Свищов), Зекедеспа, Апиария (дн. Ряхово, Русенско). Освен тях е имало автокефални архиепископи във Виза, Марония, Максимианопол (дн. Месинкалеси до Гюмюрджина), Аркадиопол (дн. Люлебургас), Бероя (Стара Загора), Никополис ад Нестум (при дн. Неврокоп), Поморие (Анхиало), Силиврия (дн. Силиври), Апри (дн. Кермиен), Кипсела (дн. Ипсала), Енос, Хариупол (дн. Айребол), Деркос, Дразипара (дн. Буюк Каращиран), Месемврия (дн. Несебър).
Несебър - старата катедрала "Света София" През 809г. хан Крум превзел Сердика, а опита на император Никифор І да се разправи с българите завършил катастрофално за византийската армия. През 812г. хан Крум превзел Дебелт и преселил жителите му заедно с епископа. Византийските неуспехи срещу българите довели до паника и християните напуснали ред селища сред които Поморие (Анхиало), Бероя (дн. Стара Загора), Никея, крепостта Проват, Филипопол (дн. Пловдив) и Филипи. Живеещите по поречието на Струма, които били преселени преди това там се върнали в земите си. ЕПАРХИИТЕ СЪЩЕСТВУВАЛИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ЕПАРХИЙСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И ТЕХНИТЕ КАТЕДРАЛИ: Първа част: А - Г Втора част: Д - М Трета част: Н - Р Четвърта част: С - Я Пета част: Задграничните епархии. |
Търсене
Календар
Архив
Приятели на сайта
Старите индекси на раздели
|